Решение № 8302 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14149/2012 г.

Решение № 8302 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14149/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас моли да бъде отменено решение № 1669/11.10.2012 г. по адм. д. № 978/2010 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отменен РА № 200-900412/15.02.2010 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от "Бул-гейт" ЕООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 20 400 лв. с начислени лихви за м. 9.2007 г., определено задължение по ЗДДС за м. 11.2007 г. 46 376,01 лв. с лихви и за м. 12.2007 г. 663,11 лв. с лихви, поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли РА да бъде отменен и в тези части като му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмено становище моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за основателност на втората касационна жалба в частта за м. 7.2007 г. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 200-900412/15.02.2010 г. на ТД на НАП-Бургас в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 11.2007 г. над 46 376,01 лв. с лихви и за м. 12.2007 г. 663,11 лв. с лихви като е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част - за м. 11.2007 г. до 79 366,13 лв. и съответни лихви, за м. 12.2007 г. до 7953,75 лв. със съответни лихви и в частта за м. 9.2007 г. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2/28.09.2007 г. на "Леском" ЕООД с предмет доставка на товарен автомобил Ивеко Форд на стойност 102 000 лв. и начислен данък 20 400 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като не е осъществена доставка на услуга - монтаж на кран върху автомобила. Съдът е отхвърлил жалбата против РА в тази част като е приел, че автомобилът е доставен в страната на 21.09.2007 г. и представените договор, график за ремонта на автомобила и приемо-предавателни протоколи от 12.09.2007 г. и следващи дати преди 21.09.2007 г. са съставени за нуждите на процеса и не установяват извършване на ремонт с монтаж на кран върху автомобила в периода 12 - 27.09.2007 г. Изводите са правилни, но не са основание да не се признае право на приспадане на данъчен кредит за частта от данъка, съответстваща на стойността на доставения товарен автомобил. Неправилно в РА е прието, че фактурата има за предмет доставка на услуга. Видно от фактурата, приложена на л. 476 от преписката предмет на доставката е товарен автомобил, който видно от регистрационния талон е регистриран в КАТ като собствен на касатора. По делото са събрани доказателства, че автомобилът е внесен на 21.09.2007 г., след като е закупен от вносителя за 4248 британски лири. Обменният курс на британската лира на 21.09.2007 г. е 2,80486 лв. за 1 лира или внесеният автомобил е на стойност 11 915,04 лв. Може да се признае 10% увеличение на цената при продажбата на ревизираното лице в размер 1 191,50 лв и се получава обоснована продажна цена от 13 106,54 лв, за която съответният ДДС е 2621,31 лв, в който размер е следвало да се признае право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лица. В РА е определен за периода ДДС за внасяне 21 839,49 лв. и са начислени 7075,12 лв. лихви. Лихвите съответни на дължимия данък за приспадане са в размер 849,20 лв. Съдът следваше да отмени РА за м. 9.2007 г. в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2/28.09.2007 г. на "Леском" ЕООД в размер 2621,31 лв. и са начислени лихви в размер 849,20 лв. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяната на РА в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2/28.09.2007 г. на "Леском" ЕООД в размер 2621,31 лв. и са начислени лихви в размер 849,20 лв. В останалата част за м. 9.2007 г. решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В РА за м. 11.2007 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 6/30.11.2007 г. на "Леском" ЕООД за фактурирани СМР в размер 79 366,13 лв. на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 9 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните и актувани СМР не са на посочената във фактурата стойност. Била е назначена техническа експертиза, която е извършила оглед на трасето на газопроводите с представител на строителя и по данните от обекта, и проектната документация е оценила извършените СМР на 213 169,33 лв, за разлика от посочената във фактурата стойност 610 000 лв. За м. 12.2007 г. в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 7/10.12.2007 г. поради завишена стойност на фактурираните СМР в размер 7953,75 лв. при същата фактическа обстановка и на същото основание. Техническата експертиза е оценила извършените СМР на 547 731,27 лв. при фактурна стойност от 587 500 лв. По делото са назначени две технически експертизи с различни вещи лица като страните спорят коя от трите експертизи следва да се приложи. Съдът е обсъдил заключенията вещите лица от трите експертизи и е възприел като обосновано заключението на вещото лице Чанкинова, тъй като е изработено след оглед и измерване на място и дава информация за действително извършените СМР. Правилно съдът не е възприел заключението на вещото лице проф. Барзов, в което не са определени стойностно извършените СМР и е прието, че обектите могат да се изпълнят от 350 работника. Неоснователен е доводът на първия касатора за допуснато процесуално нарушение от съда като не е основал заключението си на техническата експертиза на експерта Николов, назначена по време на ревизията. В заключението на експерта Николов изчисленията са правени при основи на трапецовидния изкоп 0,70м и 1,30м - видно от доклада на л. 108 и сл. от делото, докато вещото лице Чанкинова е направила изчисленията си при основи на трапеца на изкопа по 0.80м и 1,30м, както са определени в приложение 5 в становището на проектанта инж. Василева /л. 1042 от делото./. Вещото лице Чанкинова е дава заключение, че по фактура № 6/30.11.2007 г. стойността на актуваните СМР е завишена с 231 880,03 лв, а по фактура № 7/10.12.2007 г. стойността на СМР е завишена с 3315,53 лв. Обосновано съдът е приел, че по фактурата от м. 11.2007 г. дължимият ДДС е 75 623,99 лв, а в РА правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер 46 376,01 лв. и РА е незаконосъобразен в частта, с която не е признато право на данъчен кредит за периода над 46 376,01 лв. и съответни лихви. За м. 12.2007 г. при завишена стойност на СМР във фактурата с 3315,53 лв обосновано съдът е приел, че неправомерно ползваният данъчен кредит е в размер 633,11 и РА е незаконосъобразен в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит над този размер и са начислени съответни лихви. Вторият касатор поддържа, че не може да се намалява призната стойност на извършените СМР. Доводът е неоснователен. Правилно органите по приходите и съдът са приели, че при завишена стойност извършените СМР не е налице доставка за стойността над действителната. Позоваването на решението по съединени дела С-80 и 142/11 на СЕС е неоснователно, тъй като в тях са разгледани различни хипотези. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 1745,76 лв. Вторият касатор има право на разноски за двете инстанции в размер 701,33 лв. или по компенсация дружеството следва да заплати на първия касатор 1044,43 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,