Решение № 17422 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14200/2018 г.

Решение № 17422 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14200/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 – 228 АПК. Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) срещу решение № 5458 от 21.09.2018 г., постановено по адм. д. № 2562/2017 г. от Административен съд - София град, с което е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № 100000003726/19.12.2016 г. на "Интерфорум–Ко" ЕООД срещу действия на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и преписката е върната на административния орган за произнасяне по посочената жалба с изричен акт, съобразно дадените в мотивите на решението указания, в едномесечен срок от влизане в сила на решението. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че не е формиран мълчалив отказ, тъй като Комисията се е произнесла с Решение № Ж-349 от 4.10.2017 г. Моли съда да обезсили обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Интерфорум–Ко" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Разпределение България" АД не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима и основателна, макар и не по изложението в нея съображения. Пред Административен съд - София град е оспорен мълчалив отказ по подадена жалба с вх. № 100000003726/19.12.2016 г. от "Интерфорум–Ко" ЕООД срещу действия на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Съдът е установил, че между страните се е развило предходно административно производство по повод на жалба от същия жалбоподател до КЕВР, с правно основание чл. 22, ал. 1 от ЗЕ с вх. № Е-12-00-301/20.09.2016 г. срещу "ЧЕЗ Електро България" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, включително за отказ за сключване на договор за продажба на електрическа енергия, промяна на титуляра на партида и отказ да бъде възстановено електрозахранването на обект-ресторант, находящ се в гр. София, бул. "Черни връх" № 6. По тази жалба КЕВР се е произнесла с Решение № Ж-95/23.11.2016 г. В мотивите на това решение са обсъдени подробно облигационните отношения както между страните, така и между тях и "Грийк Хаус" ЕООД, бивш наемател на имота, на чието име са издадени множество фактури за неизплатени задължения към "ЧЕЗ Електро България" АД и във връзка с които са налице гражданско-правни спорове. В тази връзка, КЕВР изрично посочва в решението си от 23.11.2016 г., че липсва забрана за сключване на нов договор за продажба на електрическа енергия за конкретен обект с лице, което отговаря на условията да бъде клиент на дружеството, независимо от това, че предишен клиент не е изпълнил задължението си за заплащане на консумираните количества електрическа енергия. Именно въз основа на тези мотиви КЕВР е дала задължителни указания на "ЧЕЗ Електро България" АД да сключи договор за продажба на електрическа енергия с "Интерфорум–Ко" ЕООД и да прекрати съществуващите договорни отношения с "Грийк Хаус" ЕООД и на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да възстанови достъпа и преноса на електрическа енергия до границата на имота на "Интерфорум-Ко" ЕООД. Производството е било прекратено в частта относно искането за монтиране на сертифицирано средство за търговско измерване. Не е било спорно между страните, че това решение е влязло в сила, изпълнено е от "ЧЕЗ Електро България" АД, но не е изпълнено от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, по причини, отново свързани с неизплатените задължения на бившия наемател на имота. "Интерфорум-Ко" ЕООД е подало до КЕВР нова жалба с вх. № 100000003726/19.12.2016 г., срещу неизпълнение на лиценз за пренос и разпределение на електрическа енергия и неизпълнение на решение на КЕВР Ж-95 от 23.11.2016 г., изразяващо се в "отказ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да предостави документи на регистриран търговец на свободния пазар – Фючър Енерджи, въз основа на сключен между тях договор за продажба на свободния пазар, неправомерни корпоративни практики, обвързващи осигуряване на достъп до ЕРМ, монтаж на годен и сертифициран електромер и продажба на ел. енергия с изискването за предварително заплащане на суми начислени на името на трето лице!". В жалбата отново са изложени съображения във връзка с гражданскоправния спор между страните за неплатени задължения за потребена електроенергия от бившия наемател на имота, като по същество жалбоподателят отрича да е длъжник по тези задължения и отказва да ги заплати. Исканията съм КЕВР, изложени в жалбата, са КЕВР да задължи "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "ЧЕЗ Електро България" АД да предоставят на "Интерфорум-Ко" ЕООД копие от фактурите, за които се твърди, че не са платени и да представят съдебните решения и изпълнителните листа, в които са описани такива задължения; както и да задължи "ЧЕЗ Разпределение България" АД да предостави всички изискуеми документи и данни досежно обекта на жалбоподателя, както и да отчита със сертифициран електромер подаваната ел. енергия. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд - София град е приел, че е налице мълчалив отказ, какъвто е отменил и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, в 60-дневен срок. За да постанови този резултат е приел, че КЕВР е била длъжна да се произнесе по жалбата, с която е била сезирана. След като Комисията не се била произнесла в срок, налице бил формиран мълчалив отказ според фикцията на чл. 58, ал. 1 от АПК. Такъв бил недопустим. Пред касационната инстанция е представено Решение № Ж-349 от 4.10.2017 г. на КЕВР, с което, след приключване на устните състезания пред АССГ, но преди постановяване на обжалваното решение производството по жалбата е спряно, поради наличие на висящи пред гражданския съд спорове за дължимостта на суми за потребена електроенергия от "Интерфорум-Ко" ЕООД, в качеството му на солидарен длъжник с "Грийк Хаус" ЕООД, бивш наемател на имота. Решението е недопустимо. За да е налице мълчалив отказ на компетентния орган за издаване на поискания административен акт, той (органът) следва да е надлежно сезиран при спазване на процедурата за това, т. е. образуваното административно производство следва да е допустимо, което по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК проверява административния орган по критериите за това, посочени в 6 точки. Независимо от нормите на чл. 22 ЗЕ вр. чл. 142-149 от НЛДЕ, в конкретния случай за КЕВР не е възникнало задължение за произнасяне с изричен акт, тъй като жалба вх. № 100000003726/19.12.2016 г. е недопустима. Видно от съдържанието на посочената жалба и исканията в нея, от КЕВР се иска, от една страна, намеса в гражданско-правни отношения, във връзка с които са налице висящи спорове пред гражданския съд и от друга страна, произнасяне по въпрос, по който Комисията вече се е произнесла с влязло в сила решение. Следователно, налице са били абсолютни процесуални пречки комисията да се произнесе по същество, включително с мълчалив отказ, по преписката. Съгласно чл. 13, ал. 8 ЗЕ, при осъществяване на правомощията си комисията прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за неуредените в него случаи - правилата на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид посочената разпоредба и тъй като нито в ЗЕ, нито в НЛДЕ е уредено как процедира Комисията при постъпване на недопустими жалби, приложение следва да намери чл. 27 вр. чл. 56 АПК. Правото на искане за образуване на административно производство, в което сезираният орган да разреши по задължителен начин въпрос за субективни права, интереси или задължения, е публично субективно потестативно право. На това право и правомощие на органите съответства задължението сезираният административен орган да се произнесе по същество на искането, ако са налице определените от закона предпоставки - чл. 9, ал. 1 от АПК. Административно- производствените предпоставки за разглеждане на искането по същество са изпълнението на изискванията и условията за неговата редовност и допустимост. Тогава, когато органът прецени, че искането е недопустимо, т. к. са налице отрицателните предпоставки на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, или липсват положителните предпоставки на т. 4, 5 и 6, както и че искането не е редовно, т. к. не са спазени изискванията на чл. 29 АПК за форма, и нередовностите не са отстранени по реда на чл. 30, ал. 1 и, ал. 2 от АПК, органът може да прекрати административното производство- чл. 56, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни обуславя недопустимост на искането до административния орган. В конкретния случай, както вече се посочи подробно по-горе, КЕВР се е произнесла с влязло в сила решение, с което е дала задължителни указания на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за конкретни действия по отношение на "Интерфорум- Ко" ЕООД. Относно монтирането на измервателно устройство – сертифициран електромер, КЕВР вече се е произнесла с влязло в сила решение, като в тази част производството е било прекратено. Освен това, извън компетентността на КЕВР, разписана в чл. 22 вр. чл. 21 ЗЕ, е да се намесва в гражданско-правни отношения, включително, в резултат на административно производство, да дава указания за представяне на доказателства, имащи отношения към гражданско-правен спор, тъй като това би било в нарушение на чл. 14, ал. 3 ГПК. По тези съображения повторната жалба, подадена пред КЕВР е била недопустима и по нея административният орган не дължи произнасяне. Мълчалив отказ не е налице, тъй като такъв не се формира по недопустимо искане. Отделен е въпросът за правната природа на бездействието на КЕВР по искане за разрешаване на правен спор на основание чл. 22 ЗЕ и редът за защита срещу него. Това налага обезсилване на обжалваното решение, с което е отменен несъществуващ акт и прекратяване на съдебното производство, като започнало по оспорване на несъществуващ акт. По висящата преписка пред КЕВР е постановено Решение № Ж-349 от 4.10.2017 г. на КЕВР, което не е предмет на съдебен контрол в настоящия процес. Същото обективира волеизявление на Комисията, с което не се слага край на производството, а същото се спира. Решението е представено с касационната жалба и страните спорят относно обстоятелството дали то е надлежно съобщено, съответно влязло ли е в сила. Предвид и тези обстоятелства, административният орган е този, който следва да се произнесе по допустимостта на производството пред него, поради което преписката следва да му бъде върната. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на КЕВР се държат съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова: Споделям крайния извод на мнозинството от съдебния състав, че решение № 5458 от 21.09.2018 г. по адм. дело № 2562/2017 г. от Административния съд- София град е недопустимо, но по различни от изложените съображения. Административният съд е следвало да остави без разглеждане жалбата на "Интерфорум-Ко" ЕООД срещу мълчаливия отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по подадената от дружеството жалба № 100000003726/19.12.2016 г., тъй като непроизнасянето на комисията не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 51, ал. 1 АПК. Мълчаливият отказ се формира при отправено до административния орган искане от гражданин или организация за признаване на конкретни техни права или свободи. Непроизнасянето на компетентния административен орган в предвидения от закона срок се приравнява на изричен административен акт с определено съдържание или на отказ да се удовлетвори искането. С отказа си да признае поисканото право органът въздейства пряко върху правната сфера на гражданина или организацията, като мълчанието му в течение на нормативноустановения срок е скрепено със същите правни последици каквито има и решението, издадено в писмена форма. В случаите по чл. 22 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране действа в друго процесуално качество. Тя се произнася като особена юрисдикция, която разрешава отнесени до нея правни спорове. Жалбата, подадена до Комисията за енергийно и водно регулиране от заинтересовано лице, страна по административно правоотношение, което се регулира от Закона за енергетиката, има за цел да разреши съществуващ с насрещната страна по правоотношението правен спор. Производството по чл. 22 ЗЕ не е производството по Административнопроцесуалния кодекс по издаване на индивидуални административни актове, което се развива между подателя на искането и административния орган. Произнесените от комисията решения по спора оказват въздействие както върху правната сфера на подателя на жалбата, така и върху правната сфера на насрещната страна, като признават права на едната и пораждат задължения за другата страна. Затова мълчанието на комисията по подадените до нея жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон; лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност по този закон, както и на В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; членовете на органите на оператора на преносна мрежа, на отговорниците по съответствието при оператор на преносна мрежа и на лицата по чл. 81д, ал. 9 при прекратяване на техните правоотношения в предвидените от този закон случаи, както и на сдруженията на потребителите по Закона за защита на потребителите и юридически лица с нестопанска цел за защита на потребителите на енергийни услуги, не може да се разглежда като приравнен на изричен отказ административен акт с определено съдържание. Когато упражнява правомощието си по чл. 22 ЗЕ или когато не действа като регулаторен орган, Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена да се произнесе с акт в писмена форма. Непроизнасянето й по жалба в течение на предвидения срок представлява бездействие за изпълнение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, поради което засегнатото лице може да се защити по реда на чл. 256 АПК. Съдия: /Жанета Петрова/