Решение № 3425 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9172/2019 г.

ВАСV отделение05.03.2020 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 143 от 22 ноември 2018 г., постановено по адм. дело № 192/2018 г., по описа на Административен съд – В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 812100-7808 от 26 април 2018 г. на Главния секретар на МВР и ВРЪЩА делото като административна преписка на Главния секретар на МВР, за издаване на административен акт по молба на Н. Николов за възобновяване на производството по издаване на заповед № 368 з-357 от 17 март 2016 г. на директора на ОД на МВР – В., при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Н. Николов сумата от 580, 00 лева (петстотин и осемдесет), разноски за две съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3425 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9172/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Николов от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Цветанов срещу решение № 143 от 22 ноември 2018 г., постановено по адм. дело № 192/2018 г., по описа на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 812100-7808 от 26 април 2018 г. на главния секретар на Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), обективиращо отказ за възобновяване на административното производство по издаване на влязъл в сила административен акт – заповед № 368 з-357 от 17 март 2016 г., издадена от директора на ОД на МВР – В. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от ОД на МВР – В., на основание чл. 99, т. 2 и т. 4 от АПК и е оставено без разглеждане искането за възобновяване на производството, на основание чл. 99, т. 1 от АПК. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него съдът да постанови друго по същество на спора и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът главният секретар на МВР, чрез пълномощника му юрисконсулт Стоев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – В. е образувано, след като с определение № 4675 от 24 юли 2018 г., постановено по адм. дело № 5680 от 2018 г., по описа на Административен съд С. – град е прекратил образуваното пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – В., по жалба на Н. Николов от [населено място] против решение № 812100-7808 от 26 април 2018 г. на главния секретар на МВР, с което на основание чл. 100 от АПК, във връзка с чл. 99, т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК, във връзка с чл. 103, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 97, ал. 1 от АПК е оставено без разглеждане като недопустимо искането на Н. Николов, в частта му за възобновяване на производството по издаване на заповед № 368 з-357 от 17 март 2016 г. на директора на ОД на МВР – В., обективирано в молба, вх. № 67/2018 г. /10 януари 2018 г., по описа на Административен съд – В., на основание чл. 99, т. 1 от АПК и е отказано е да се допусне възобновяване на производството по издаване на заповед № 368 з-357 от 17 март 2016 г. на директора на ОД на МВР – В. поради липса на посочените в молба, вх. № 67/2018 г. /10 януари 2018 г., по описа на Административен съд – В., на основание чл. 99, т. 2 и т. 4 от АПК. Съдът е приел, че със заповед № 368 з-357 от 17 март 2016 г. на директора на ОД на МВР – В., Н. Николов на длъжност "старши полицай - /водач на патрулен автомобил/" в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" при РУ на – В. към ОД на МВР – В., на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР и чл. 204 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, поради това, че при извършване на полицейска операция на 23 декември 2015 г. е установено, че за времето между месец ноември 2015 г. до 23 декември 2015 г. в гр. В., лицето, след като предварително се е сговорило с друго лице – М. А. от [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 10000 лв., направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у К. Кирилов – служител на ГПУ-Б., уверявайки го, че пострадалият от ПТП, настъпило на 02 ноември 2015 г. – Ц. Петков, причинено от него, се намира в много тежко здравословно състояние и ако заплати на пострадалия сумата от 10 000 лв., воденото срещу него в тази връзка досъдебно производство № 25 от 2015 г., по описа на ОСО при ОП - В. ще бъде прекратено и няма да бъде уволнен от работа. С. Н. е образувано следствено дело № 30 от 2015 г., по описа на ОСО при ОП - В. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК като е задържан и в арестното помещение на РУ – В.. На 09 март 2016 г. е привлечен в качеството си на обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер – по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК, във връзка с чл. 209, ал. 1 от НБК, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не е оспорвана по административен и съдебен ред, поради което е придобила стабилитет на 06 април 2016 г. По делото е установено, че с Присъда № 38 от 22 юни 2017 г., по НОХД № 652 от 2016 г., по описа на Районен съд – Лом, Н. Николов е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК, във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 18 от НК. С окончателно решение от 19 октомври 2017 г., постановено по ВНОХД № 107 от 2017 г., по описа на ОС – М., е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд и е влязла в сила. Посочените писмени доказателства са представени от Н. Николов с молба вх. № 67 от 10 януари 2018 г. до Административен съд – В., съдържаща искане за възобновяване на административното производство и отмяна на заповед № 368 з-357 от 17 март 2016 г. на директора на ОД на МВР – В. и възстановяването му на длъжността, която е заемал преди прекратяване на служебното му правоотношение и изплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Въз основа на искането му Административен съд – В. е образувал адм. дело № 11 от 2018 г., по описа на същия съд и с определение е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на министъра на вътрешните работи. След оспорване на съдебния акт пред Върховния административен съд, последният се произнесъл с окончателно определение № 3782 от 23 март 2018 г., по адм. дело № 2547 от 2018 г., по описа на същия съд, с което е отменил определението на административния съд, в частта с която искането за възобновяване на административното производство и отмяна на заповед № 368 з-357 от 17 март 2016 г. на директора на ОД на МВР – В. е изпратено по компетентност на министъра на вътрешните работи и вместо него е постановил изпращане искането на Н. Николов по компетентност на главния секретар на Министерство на вътрешните работи, а в останалата му част го е оставил в сила. В изпълнение на съдебния акт, главният секретар се е произнесъл с решение № 812100-7808 от 26 април 2018 г., въз основа на което Административен съд - В. е образувал съдебно-административното производство и се е произнесъл с решението, предмет на настоящия касационен контрол. За да отхвърли жалбата на Н. Николов срещу решението на главния секретар, съдържащо отказ за възобновяване на административното производство по издаване на влязъл в сила акт - заповед № 368 з-357 от 17 март 2016 г. на директора на ОД на МВР – В., инстанцията по същество е приела, че актът е издаден от компетентен орган, с оглед мотивите, изложени от Върховния административен съд в определение № 3782 от 23 март 2018 г., по адм. дело № 2547 от 2018 г., по описа на същия съд, при спазване на предвидената законова форма, с излагане на фактически и правни основания. Също така съдът е установил, че издателят на акта е спазил административнопроизводствените правила при издаването му и е приложил правилно материалния закон. Развил е съображения относно приложението на хипотезата на чл. 99, т. 2 и т. 4 от АПК като е посочил, че приложената от Николов влязла в сила оправдателна присъда е неотносима към посоченото от него правно основание за възобновяване на производството по издаване на административен акт при наличието на предпоставките, визирани в т. 4 на чл. 99 от АПК, поради което се е обосновал с правни изводи досежно законосъобразността на решението на главния секретар на МВР. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Възобновяването на административното производство е регламентирано в Г. седма на АПК (чл. 99 от АПК - чл. 106 от АПК). Допустимите хипотези за възобновяване са изчерпателно посочени в нормата на чл. 99 от ал. 1 до ал. 7 от АПК и при наличието на някое от предвидените хипотези, може да се отмени или измени влязъл в сила административен акт (индивидуален или общ), от по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал. Отмяната по чл. 99 от АПК е извънредно средство, което е създадено с цел осигуряване спазване на принципа за истинност и законност на необжалвани по съдебен ред административни актове като предпоставките за възобновяване на производството по издаването им са сходни с тези по чл. 239 от АПК. Наличие на някоя от изброените в чл. 99 от АПК хипотези създава възможност за възобновяване на приключило административно производство с цел издаване на законосъобразен административен акт след правилно установяване на всички относими факти. Според касатора са налице основанията по чл. 99, т. 2 и т. 4 от АПК за възобновяване на административното производство. Според чл. 99, т. 2 от АПК основание за възобновяване е откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на административния акт, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Под нови обстоятелства се има предвид такива, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по административната преписка при полагане на дължимата грижа. Задължително е да са писмени (официални или частни документи) и да установяват съществуването на нови обстоятелства, които са възникнали до постановяване на административния акт и да са от съществено значение за произнасянето на органа и вземането им предвид да наложи различно разрешаване на въпроса, както и с оглед изискването за законосъобразност на акта – по аргумент на чл. 146 от АПК. В конкретния случай, установяването на факта, че Николов е признат за невиновен с присъда № 38 от 22 юни 2017 г., по НОХД № 652 от 2016 г., по описа на Ломския районен съд, наказателна колегия и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер за това, че през месец ноември 2015 г. в гр. В., след като предварително се е сговорил с М. А., с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 10 000 лева, направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у К. Кирилов, уверявайки го, че пострадалият от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02 ноември 2015 г. – Ц. Петков, причинено от него, е в много тежко здравословно състояние и ако заплати на пострадалия сумата от 10 000 лева, воденото срещу него в тази връзка досъдебно производство № 25 от 2015 г., по описа на ОСлО в Окръжна прокуратура – В. ще бъде прекратено и няма да бъде уволнен от работа, с което да му причини имотна вреда като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК, във връзка с чл. 209, ал. 1 от същия и чл. 18 от НК. Присъдата, постановена от РД – Лом е потвърдена с окончателно решение от 19 октомври 2017 г., по ВНОХ дело № 107 от 2017 г., по описа на Окръжен съд – М. и влязла в сила същия ден. Изложеното налага извода за пълна идентичност на фактическите основания за издаване на заповед № 368 з-357 от 17 март 2016 г. на директора на ОД на МВР – В., на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 5 от същия закон, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от посочения и чл. 204 от ЗМВР, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Николов и повдигнатите срещу него обвинения, по които има влязла в сила оправдателна присъда. Съгласно чл. 300 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. От правилото на чл. 300 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК следва изводът, че влязлата в сила присъда е възможно да представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, ако е налице тъждество между деянието, предмет на присъдата и това на административния акт, който е бил предмет на разглеждане в съдебното производство при редовното му оспорване. С постановяване на влязлата в сила присъда се установява различно фактическо и правно положение относно дисциплинарната отговорност на касатора, ангажирана за нарушение на етичните правила, за които се следва дисциплинарно наказание "уволнение". По аргумент на по силното основание този правен извод се извежда и от трайно установената съдебна практика по приложение на аналогичния правен институт – отмяна на влезли в сила съдебни решения. (виж например решение № 7840/10.06.2014 г., постановено по адм. д. № 1625/2014 г. по описа на Върховния административен съд) Неправилна е преценката на административния съд, че представената влязла в сила оправдателна присъда на наказателния съд не представлява основание по чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на производството по издаване на № 368 з-357 от 17 март 2016 г. на директора на ОД на МВР – В., поради което изводът за законосъобразност на административния акт, съдържащ отказ за възобновяване на административното производство по издаване на процесната заповед е необоснован. Предвид изложеното, налице са релевираните касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да се отмени като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и вместо него съдът да отмени решение № 812100-7808 от 26 април 2018 г. на Главния секретар на МВР, обективиращо отказ за възобновяване на административното производство по издаване на влязъл в сила административен акт – заповед № 368 з-357 от 17 март 2016 г., издадена от директора на ОД на МВР – В. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от ОД на МВР – В., на осн. чл. 99, т. 2 и т. 4 от АПК, и оставяне без разглеждане искането за възобновяване на производството, на основание чл. 99, т. 1 от АПК, като делото се върне като административна преписка на компетентния административен орган – Главния секретар на МВР, за издаване на административен акт в срока по чл. 103 от АПК, във връзка с чл. 57 от АПК, по молба на Н. Николов за възобновяване на производството по издаване на заповед № 368 з-357 от 17 март 2016 г. на директора на ОД на МВР – В., при съобразяване със задължителните указания и мотиви, дадени в настоящото решение. С оглед изхода на делото претенцията на касатора за присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции е основателна. Направените разходи по водене на делото са: 70 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото пред настоящата касационна инстанция и 510 лева за адвокатски хонорар, договорен и заплатен между страните за две съдебни инстанции – л. 35 от адм. дело № 192 от 2018 г., по описа на Административен съд – В., възлизащи общо в размер на 580 лева- Посочената сума следва да се възложи в тежест на Министерство на вътрешните работи. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1