Решение № 16000 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10742/2009 г.

Решение № 16000 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10742/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Метал корпорейшън"ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Костур" № 8, представлявано от управителя Маргарита Ангелова Христова, чрез адв. Петя Койкова против Решение № 98 от 15.06.2009 г. на Административен съд гр. Хасково, по адм. дело № 71 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 8000-0 076 от 15.01.2009 г. на началник на митница Свиленград, потвърдено с Решение № 1-4414-0 060 от 12.02.2009 г. на директора на РМД - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Свиленград оспорва същата чрез писмена защита от процесуалния представител юрисконсулт Донка Зафирова като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че на 5.10.2007 г. и подаден ЕАД № 07BG003100H00 43340) 14/12/2007 г. за оформяне на митнически режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление в РБългария" за стока № 3 - "безшевни тръби от стомана с диаметър, превишаващ 168.3 мм", с произход Русия и код по ТАРИК 7304399 230. Заплатен е Ддс по вноса. За целите на тарифното класиране на стоката, на основание чл. 78, ал. 1 от Регламент на Съвета (ЕЕС) № 2913/92 г. относно създаване на митнически кодекс на Общността е извършена последваща проверка на посочения ЕАД в митница Свиленград. От приложените към митническата декларация анализни сертификати за качество се установява, че съставът на стоманата, от която са изработени тръбите е с въглероден еквивалент (CEV), определен чрез формулата и химичните анализи на международния институт по заваряване (IIW), непревишаващ 0.86. Стоката следва да се раздели на две позиции по отношение на окончателното антидъмпингово мито: безшевни тръби от стомана с размери 168 х 10 мм - 2 300 кг и 57 х 5 мм - 4 800 кг се класират в ТН 7304 39 92 30 - А 741 с антидъмпингово мито в размер на 24.1 % върху митническата стойност и безшевни тръби от стомана с размер 108 х 8 мм - 1 100 кг и 89 х 5 мм - 2 850 кг се класират в ТН 7304 39 92 30 - А 999 с антидъмпингово мито в размер на 35.8 % върху митническата стойност. Основанието за определяне на антидъмпингово мито за стоките (безшевни тръби от желязо или стомана), на което се е позовал административният орган по обсъждания ЕАД е Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна. След това съдът е направил преценка за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт, като е обсъдил при изложената фактическа страна по спора фактът, че е издаден от компетентен орган, като се е позовал на представени заповеди на директора на агенция "Митници" и правила за организацията на дейността и вътрешния над на агенцията. Също така е обсъдил правилното прилагане от страна на административния орган на разпоредбите на чл. 78, на чл. 201, т. 1, б. "а", чл. 214, т. 1 и чл. 232, т. 1, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕЕС) № 2913/92 г. относно създаване на митнически кодекс на Общността. След това съдът се е позовал на Регламент (ЕО) № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна. За да обоснове приложимостта на този регламент, той се е позовал на чл. 5 от него, според който правилата му се прилагат пряко от всички страни челни в своята цялост от следващия ден на обнародването му в Официалния вестник на Европейския съюз или от 30.06.2006 г. Също така според чл. 2 от протокола относно условията и договореностите за приемане на РБългария и Румъния в Европейския съюз - от датата на присъединяване разпоредбите на Конституцията, договорът за ЕОАЕ и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването (съобразно чл. 1, ал. 1) са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в Конституцията, в договора на ЕОАЕ и в настоящия протокол. Според него това правило е императивно и не изисква наличие на превод на български език за съответните актове, за да породят действието си. От 1.01.2007 г. те са част от действащото вътрешно право на РБългария и са пряко приложими на територията й, без това да зависи от други обстоятелства. Така съдът се е произнесъл по основния спорен момент по делото, респ. по възражението на жалбоподателя в първоинстанционното производство и сега като касатор в касационната жалба относно неприложимостта на Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна към 14.12.2007 г., когато е осъществен процесния внос, поради непубликуването му на български език в Официалния вестник на Европейския съюз. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Касационното възражение, че при липса на изрична правна норма, която урежда тежестта на доказване в митническия процес, следва да намери приложение общият принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 170, ал. 1 от АПК е основателно. Според него административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В конкретния спор в тежест на административния орган е да докаже, че Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна, със Celex номер 32006R0954, публикуван в Официален вестник на Европейските Общности на 29.06.2006 г., към 14.12.2007 г., когато е осъществен процесния внос е публикуван е на български език в Официалния вестник на Европейския съюз, съответно е приложимо право. По делото безспорно това не е доказано от страна на същия. Той се позовава на писмо изх. № 94-П-33 от 27.02.2009 г. на МП, изпратено до адв. Петя Койкова. Според него всички актове на институциите на ЕС следва да се прилагат от датата на присъединяването, включително и цитираният регламент. Следва да се приеме при изложената фактическа обстановка, че посоченият регламент със Celex номер 32006R0954 не е публикуван на български език в Официален вестник на Европейските общности, което се установява и от служебна проверка на настоящия съдебен състав. Съвкупната преценка на разпоредбите на чл. 2 и чл. 58 от ПРОТОКОЛА относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС налага изводът, че задължението за изпълнение на актовете, които са приети от Европейските институции преди присъединяването на България се подчинява на общите условия за прилагане на общностното право, както е предвидено със самия акт за присъединяване. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 254, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност следва да се приеме, че актовете приети от Европейските институции преди присъединяването на Република България са задължителни за изпълнение от техните български адресати, след публикуването им на български език в Официален вестник на ЕС. В посочения по-горе смисъл се е произнесъл и Съда на ЕО, който в решението си по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc, постановено по подобен казус, изрично е постановил, че чл. 58 от Акта относно условията за присъединяване към ЕС на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша и Република Словакия (идентичен с чл. 58 от ПРОТОКОЛА относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС) не допуска задължения, предвидени в общностната правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на ЕС на езика на дадената нова държава членка, а той е един от официалните езици на ЕС, какъвто безспорно е и българския език, да могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. Към момента на осъществяване на процесния внос на стоки 14.12.2007 г., Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна към 14.12.2007 г., не е публикуван на български език в Официалния вестник на Европейския съюз, съответно не е приложимо право, т. е. не може да породи каквито и да е задължения за касатора към посочената дата. В подкрепа на изложеното е и приетото в решението по дело № С-38/07 Р от 20 ноември 2008 г. на СЕО, а именно: т. 61 "Общностните разпоредби, приложими в областта на митническата тарифа, задължително се публикуват в Официален вестник на Европейските общности. Считано от датата на това публикуване, те представляват единственото позитивно право в тази област - право, което всеки трябва да познава; т. 62 - Регламентът, който е надлежно публикуван в посочения Официален вестник на Европейските общности и който следователно е пряко приложим и задължителен в своята цялост, описва по недвусмислен начин стоките, който следва да бъдат класирани в съответната позиция; т. 63 - От горепосоченото следва, че жалбоподателят не може да твърди, че е можел добросъвестно да счита, че този регламент не се отнася до внасяните от него стоки. т. 64 - допускането на обратното би било равнозначно на насърчаване на операторите да се възползват от грешките на техните митнически власти. Обжалваното решение следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна се постанови решение по съществото му. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за две инстанции общо в размер на 1 195.00 лв., на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение