Решение № 13659 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2017 г.
ВАСVI отделение08.11.2018 г.докладчик Любомир Гайдов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1393 от 19.07.2017 г. по адм. д. № 2104/2016 г. на Административен съд Бургас. ОСЪЖДА ТП на НОИ Бургас да заплати на З. Г. сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13659 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ Бургас срещу решение № 1393/19.07.2017 г. по адм. д. № 2104/2016 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение № 1012-02-226#1/12.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ Бургас. С решението на директора на ТП на НОИ Бургас е потвърдено разпореждане № 1019-02-471#2/22.08.2016 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Бургас. Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд Бургас като неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материално правните разпоредби на закона и процесуалните правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се за отмяна на решението и вместо него да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане. Ответникът – З. Г., редовно уведомена, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор чрез адв. Ч. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдебният акт не е засегнат от пороци. Спорът е съсредоточен върху въпроса за пропорцията на преобразуване на стажа на длъжност "геолог" и "подземен геолог" съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Възприетото логическо тълкуване на разпоредбата за по-благоприятно третиране в ал. 3 спрямо общата такава в ал. 2 на чл. 104 КСО, сочи като критерий, възприет от законодателя при определяне правилата на преобразуване на трудовия стаж заетостта с работа под земята, а не включването на длъжността в щата на определен участък. Няма спор за съществуването на първата предпоставка, наличието на осигурителен стаж от първа категория през процесния период. По отношение на втората, аргументирайки се с ангажираните по делото доказателства за предимно полаган труд под земята, правилно решаващият състав е върнал преписката с указания по приложение на закона на основание чл. 173 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С Разпореждане № 020224/25.02.1994 г за отпускане лична пенсия за изслужено време и старост във връзка с Постановление на Министерски съвет № 40/68 г., образец УП-2 и УП-1 от "Бургаски медни мини" – ЕАД е отпусната лична пенсия на ответника по касация, 18 г., 08 м. и 21 дни трудов стаж от първа категория. Със заявление от 26.04.2016 г. З. Г. е подала до директора на ТП на НОИ искане на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО във връзка с чл. 98 от КСО да й бъде изменена отпуснатата пенсия, като се преизчисли целия зачетен трудов стаж за периода от 06.05.1981 г. до 10.01.1994 г. – 12 г., 08 м. и 04 дни на длъжност "подземен геолог" в радиоактивен рудник "Росен", като положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. С разпореждането на пенсионния орган, потвърдено и с решението на директора на ТП на НОИ е отказано да се извърши преизчислението. Спорен в случая е въпросът дали описания по-горе стаж на лицето като "подземен геолог" следва да се зачете по чл. 104, ал. 2 от КСО /3 години осигурителен стаж от първа категория се зачитат за 5 години от трета категория/ или както тя претендира по чл. 104, ал. 3 от КСО /1 година осигурителен стаж от първа категория се зачита за 3 години от трета категория/. В разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО е предвидено, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО, /редакция -изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г. /, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Според по-благоприятния ред на изчисление, предвиден в чл. 104, ал. 3 КСО (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Не се спори, че трудът на Г. в процесния период като "подземен геолог" е І категория. Съгласно чл. 1 от ПКТП (отм.); , приложим към процесния случай, от първа категория е трудът на инженерно-технически работници до началник (ръководител) на рудник включително, инженерно-технически работници до началник (ръководител) на предприятие включително, в предприятията на безруднична структура и хронометражисти, заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти; началници и зам. -началници на минноспасителните станции и минноспасителните пунктове. По делото е приета основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че З. Г. е извършвала подземен труд, в силикозни мини, радиоактивни рудници, получавала е допълнителни възнаграждения за "подземен труд" и "условия на труд", от 41% до 69% през годините. Според заключението на вещото лице, "подземен труд" и "силикозни" сами по себе си са характеристики на вида труд, който вещото лице определя като подземен труд в рудника. Съдът е изслушал и свидетелски показания на колеги за условията на труд, в които е работила Г. през процесния период, които установяват, че работното й място е било в рудника под земята. С оглед на това съдът правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 99, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 104, ал. 3 от КСО за изменение пенсията на Г., като стажът й в процесния период бъде зачетен като такъв по чл. 104, ал. 3 КСО, тъй като обхваща подземен труд в рудник за длъжността изпълнявана от нея. Важни за изясняване на обстоятелствата, касаещи категорията на труда са събраните по делото доказателства и заключението на експертизите, но оценката на съдържащите се в тях факти следва да бъде направена по критериите утвърдени в съдебната практика на Върховния административен съд, във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 104, ал. 3 КСО. Водещ критерий за определяне категорията на полагания труд следва да бъде мястото и характера на извършваната работа, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността "геолог". В този смисъл е и решение № 6780 от 09.06.2015 г. по адм. д. № 820/2015 г., VІ отд. на ВАС. Атакуваното решение на директора на ТП на НОИ е издадено без да са изяснени релевантните за спора факти, което противоречи на задължението на административния орган по чл. 35 АПК. Предвид на това се налага извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в резултат на което органите на НОИ са постановили решението си при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби към фактите и обстоятелствата по случая. Правилно Административен съд Бургас е отменил като незаконосъобразни решението на Директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно задължителните указания в мотивите на решението. Решението на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице наведените касационни доводи. Същото следва да се остави в сила, като на ответника по касация се присъдят направените разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,