Решение № 9504 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14615/2009 г.

Решение № 9504 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14615/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Висшия съдебен съвет (ВСС), подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Илиева, против Решение № 181/14.10.2009 г., постановено по преписка № 66/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която на основание чл. 65 ЗЗДискр. е установено, че определеният критерий по признак "възраст" в чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Висшия съдебен съвет и обнародвана в ДВ, бр. 11/05.02.2008 г. нарушава изискването на чл. 26 ЗЗДискр. и представлява пряка дискриминация по посочен в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признак, а Висшият съдебен съвет не е представил убедителни доказателства, че правото на равно третиране не е нарушено, както и в частта, с която на основание чл. 40, ал. 1, във вр. с чл. 47, т. 6 и т. 8 и предвид установеното по настоящата преписка е дадена препоръка на Висшия съдебен съвет за отмяна на чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, а с цел предотвратяване на дискриминацията до отмяната на нормата е дадена препоръка да бъдат предприети адекватни мерки от Висшия съдебен съвет за преустановяване на дискриминационната практика по признак "възраст" при прилагането на Наредба № 1/16.01.2008 г. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на решението поради противоречието му с материалното право и несъответствие с целта на закона и моли за отмяната му в обжалваните части. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (комисията/КЗД) чрез процесуалния си представител - юрк. Горянова, оспорва жалбата. Моли за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Стоян Делчев Гешев, Димитър Тодоров Милушев, Цеко Вълчев Пупулешков, Величко Георгиев Станков и Йордан Димитров Колицов поддържат становище за неоснователност на оспорването и за законосъобразност на административния акт. Останалите заинтересовани страни - Тинка Тодорова Маркова, Сава Николов Каров, Евгения Борисова Павлова, Анастасия Димитрова Енчева, Неделко Мильов Неделков, Симеон Борисов Тошевски и Елена Стефанова Георгиева, не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, при извършената проверка на допустимостта на жалбата, счита че същата е допустима в частта й срещу решението, с което е установено, че определеният критерий по признак "възраст" в чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, приета от Висшия съдебен съвет (обн., ДВ, бр. 11/05.02.2008 г.) нарушава изискването на чл. 26 ЗЗДискр. и представлява пряка дискриминация по посочен в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признак, а Висшият съдебен съвет не е представил убедителни доказателства, че правото на равно третиране не е нарушено, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество в тази й част. Досежно дадените с решението препоръки на Висшия съдебен съвет по чл. 47, т. 6 и т. 8 от ЗЗДискр. за отмяна на чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица и за предприемане на адекватни мерки за преустановяване на дискриминационната практика по признак "възраст" при прилагането на Наредба № 1/16.01.2008 г., съдът намира, че оспорването се явява процесуално недопустимо в тази му част. Анализът на правомощията на КЗД по чл. 47 от ЗЗДискр. и съпоставката на този законов текст с разпоредбите на чл. 65 и чл. 76, ал. 1 от същия закон налага извод, че в атакуваната от ВСС част, решението на КЗД няма белезите на годен за обжалване административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В тази част волеизявлението на Комисията има пожелателен, препоръчителен характер. За разлика от задължителните предписания, които представляват принудителни административни мерки, препоръките и предложенията по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., нямат задължителен, правнообвързващ ефект и изпълнението им не е скрепено с апарата на държавната принуда. В настоящия случай с отправянето на препоръка до съответния компетентен орган Комисията е изпълнила една сигнално-охранителна функция. Ето защо оспорването от страна на ВСС на диспозитива на решението на КЗД в частта, с която на основание чл. 47, т. 6, т. 8 от ЗЗДискр. са му дадени препоръки, следва да се остави без разглеждане като недопустимо съгласно чл. 159, т. 1 от АПК, а производството по делото да се прекрати в тази част. В този смисъл е и изявлението на процесуалния представител на ВСС, че не поддържа жалбата в тази част. За да се произнесе по съществото на жалбата на ВСС в останалата й част, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по жалби на Димитър Тодоров Милушев, Йордан Димитров Колицов, Инициативен комитет на вещите лица от съдебните райони на Софийски градски съд и Софийски окръжен съд в състав: Стоян Делчев Гешев, Тинка Тодорова Маркова, Димитър Тодоров Милушев, Сава Николов Каров, Евгения Борисова Павлова и Анастасия Димитрова Енчева в качеството им на жалбоподатели и на Инициативен комитет на вещите лица от съдебните райони на Видински окръжен съд, Видински районен съд и Видински апелативен съд: Цеко Вълчев Пупулешков, Величко Георгиев Станков, Неделко Мильов Неделков, Симеон Борисов Тошевски и Елена Стефанова Георгиева в качеството им на жалбоподатели, с искане за установяване на пряка дискриминация по признак "възраст", изразяваща се във въвеждане с правна норма на максимална възрастова граница от 65 години като условие, на което трябва да отговарят специалистите, за да бъдат утвърдени за вещи лица. В жалбите до комисията са изложени съображения, че ограничението по чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица е в противоречие с принципа за равно третиране, установен в ЗЗДискр. и в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Твърди се, че възлагането на експертизи в съдилищата сочи на дискриминационна практика спрямо вещите лица, които са на възраст над 65 г., като е налице тенденция съдилищата да се въздържат от възлагане на експертизи на тези вещи лица макар същите да са включени в списъците, обнародвани в "Държавен вестник". Жалбоподателите атакуват и други текстове от наредбата, за които считат, че са незаконосъобразни поради несъответствието им със съответните специални закони. С оглед идентичността на предмета на жалбите и сигналите, образуваните по тях отделни административни преписки (№ 20/2008 г.; № 34/2008 г.; № 55/2008 г. и № 66/2008 г.) са обединени за общо разглеждане в преписка № 66/2008 г. КЗД е приела, че след като подписалите жалбите лица не претендират да са лично засегнати и жертви на дискриминация, а сезират комисията за преценка на съответствието на посочената подзаконова разпоредба с антидискриминационното законодателство, то подадените от тях жалби имат характера на сигнали по смисъла на чл. 50, т. 3, поради което е налице годно искане до КЗД за образуване на производство и за упражняване на правомощията й по ЗЗДискр. В изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството, описани и обсъдени в атакувания административен акт. В изпълнение на чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали. Съобразно чл. 60 - чл. 63 ЗЗдискр. е насрочено и проведено открито заседание, за участие в което страните са редовно призовани. По отношение на самостоятелно подаденият от Димитър Милушев сигнал до КЗД комисията е постановила с решението си прекратяване на образуваната по същия преписка № 20/2008 г. на основание чл. 52, ал. 3 ЗЗДискр. и чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК вр. с чл. 70, ал. 1 ЗЗДискр., поради това, че сигналът касае непубликувана и впоследствие отменена наредба на ВСС, както и с оглед обстоятелството, че жалбата от Инициативния комитет на вещите лица от съдебните райони на Софийски градски съд и Софийски окръжен съд е подписана и от Милушев, който е направил изрично уточнение, че поддържа оплакванията си именно срещу чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г. В прекратителната му част решението на комисията не е обжалвано, поради което е изключено от осъществявания от настоящата инстанция съдебен контрол. След преценка на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, комисията е приела, че оплакванията в жалбите за несъответствие на разпоредби от Наредба № 1/16.01.2008 г. с други специални закони (Закона за защита на личните данни, Закона за счетоводството и др.) не могат да бъдат предмет на производство по реда на ЗЗДискр. и следва да бъдат адресирани към съответните компетентни органи, тъй като са извън правомощията на комисията. Предмет на развилото се пред КЗД специално производство е нормата на чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г., с която се поставя изискване експертът, кандидатстващ за утвърждаване за вещо лице, да е на възраст не повече от 65 години. Комисията е анализирала атакуваната пред нея разпоредба на плоскостта на чл. 26, във връзка с чл. 4 ЗЗДискр. и съобразно нормите на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране при заетостта и упражняването на професиите (Директива 2000/78/ЕО) и Конвенция № 111 на МОТ относно дискриминацията в областта на труда и професиите. Изброените актове регламентират правото на лицата на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на защитените признаци и кореспондиращото на това право задължение на всички лица от публичния и частния сектор да не допускат неравно третиране при определянето на условията за достъп до заетост, работа на свободна практика или упражняване на занятие. След извършен преглед на правната рамка относно вещите лица в устройствения закон и на нормативната уредба относно условията и реда за утвърждаване на вещите лица, съдържаща се в наредбата, приета от ВСС в изпълнение на законовата делегация на чл. 403, ал. 1 ЗСВ, комисията е формирала заключение, че с разпоредбата на чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г. ВСС в качеството му на публичен орган е определил селективни критерии за подбор при вписването на специалисти в списъците на вещите лица, представляващи условие за наемане и достъп до заетост. Счела е, че въведеното възрастово ограничение като кумулативна отрицателна предпоставка за вписването на специалист в списъците на вещите лица ограничава по признака "възраст" кръга на лицата, имащи достъп до тази дейност, която се заплаща. Според КЗД въведеният от Съвета критерий за подбор възпрепятства вписването на лица над 65 годишна възраст в списъците на вещите лица, което се явява нормативна пречка за упражняването на този вид дейност от тези специалисти, при това единствено въз основа факта на навършване на определената от ВСС максимална възраст. Комисията е приела, че по този начин се създава различие в третирането между специалистите по възрастов признак, като кандидатите над 65 години се изключват от процедурата по вписване и се дава предпочитание на тези, които са на възраст под 65 години. Административният орган е преценил, че предвидената в чл. 396, ал. 2 ЗСВ възможност по изключение и при необходимост за вещо лице да се назначава и специалист, който не е включен в съответния списък, не би могла преодолее напълно процесното ограничение, свързано с признака "възраст". За неотносимо към разглежданата хипотеза на първоначално утвърждаване е прието и твърдението на ответната страна, че след вписването им вещите лица могат да упражняват тази дейност и след навършването на 65 години. Липсата на специално ограничение за пределна възраст, до която могат да им бъдат възлагани експертизи след като фигурират в списъка, не преодолява ограничителния критерий в подзаконовия нормативен акт по отношение на лицата, кандидатстващи за вписване. Отчетено е, че в нередки случаи придобитите от даден специалист опит и умения са резултат на дългогодишна експериментално-приложна практика, каквито може да не притежават по-младите експерти. В този контекст комисията е заключила, че преследваната с чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г. ВСС цел не би могла да се приеме за пропорционална на съществуваща необходимост от предприемане на мярката. Преценено е, че съгласно установеното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределяне на доказателствената тежест между страните, в производството пред КЗД са доказани факти, от които може да се направи основателен извод, че е налице дискриминация, докато ответната страна не е доказала, че правото на равно третиране не е нарушено. В тази връзка комисията е счела, че не са налице предпоставките на чл. 7 ЗЗДискр., които да обусловят извод, че нормативно определеният селективен критерий по признак "възраст" не представлява дискриминация. Според КЗД, ВСС не е представил годна обосновка и доказателства в полза на тезата, че въведеното различно третиране по защитен съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признак е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й са пропорционални и не надвишават необходимото. Не се сочат и няма данни за конкретни съществени и определящи професионални изисквания по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. към специалистите, кандидатстващи за вписване в списъците на вещите лица, които да са свързани с определената максимална възраст от 65 години, а хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 5 ЗЗДискр. е приета за неотносима към казуса доколкото визира определянето на минимална възраст за достъп до заетост. Изключението на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗЗДискр., който допуска определянето на максимална възраст за наемане на работа, ако това е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, е счетено за неприложимо към нормативното ограничение на чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г., тъй като касае хипотеза на наемане на работа по трудово правоотношение с присъщите му ограничения, какъвто не е процесният случай. Доводът на ответника, че ограничителното условие не засяга вече вписаните и действащи вещи лица, е преценен от комисията като аргумент в полза на заключението за нарушение на ЗЗДискр., тъй като регистрираните преди приемането на наредбата вещи лица могат да фигурират в списъците и да упражняват този вид дейност и след навършването на 65 годишна възраст, докато за тези, които предстои да бъдат вписани, възрастта над 65 години се явява пречка за това. Досежно оплакванията в жалбите за избирателно назначаване на вещи лица от съдилищата, комисията е приела, че същите не са скрепени с доказателства, поради което са неоснователни. С тези мотиви КЗД е постановила решение по съществото на спора, с което на основание чл. 65 ЗЗДискр. е установила, че определеният критерий по признак "възраст" в чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Висшия съдебен съвет и обнародвана в ДВ, бр. 11/05.02.2008 г. нарушава изискването на чл. 26 ЗЗДискр. и представлява пряка дискриминация по посочен в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признак, а Висшият съдебен съвет не е представил убедителни доказателства, че правото на равно третиране не е нарушено. Жалбоподателят счита, че изводите на административния орган са в нарушение на разпоредбата на чл. 403, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт, на чието основание е приета процесната наредба. Като се позовава на нормите на чл. 7, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗЗДискр. и на чл. 6 от Директива 2000/78/ЕО, ВСС застъпва становище, че в случая разликата в третирането по признак "възраст" не представлява дискриминация. В тази връзка поддържа, че въведеното с подзаконов нормативен акт условие за максимално допустима възраст за вписване на вещите лица засяга единствено лицата, които предстои да бъдат вписани, но не се отразява на положението на вече вписаните преди приемането на наредбата вещи лица. Според развитите в жалбата доводи, наложеното възрастово ограничение има за цел най-добрите специалисти и в най-трудоспособната възраст да изготвят заключения по преписките и делата, като е нецелесъобразно лице, навършило 65-годишна възраст, тепърва да се учи как се изготвят експертизи, кои са основните и най-важни моменти при изготвянето им. Сочи се, че пределна възраст от 65 години е въведена по отношение на магистратите, като навършването й е основание за пенсионирането им. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при извършената служебна проверка за законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 от АПК намира, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че комисията не е изяснила фактическата обстановка съобразно правилото на чл. 9 ЗЗДискр. относно доказателствената тежест на страните в производството по защита от дискриминация, както и че представените от ответника в административното производство доказателства - протокол от заседание на ВСС от 16.01.2008 г. и извлечение от протокол № 12/18.02.2008 г. на Комисията по правни въпроси на ВСС, не са обсъдени и не са взети предвид при постановяване на решението. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти и правната им квалификация, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Развитите в жалбата до съда доводи и цитираните протоколи не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство и не променят възприетите от административния орган правни изводи. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните и ангажираните от тях доказателства. Видно от съдържанието му, протоколът от заседанието на ВСС от 16.01.2008 г., на което е обсъждан проектът на наредбата, не съдържа обосновка по същество относно необходимостта и целите, които се преследват с въвеждането на селективен критерий за подбор на кандидатите за вещи лица, свързан с възрастта. Проведените дебати, изразените становища и дадените обяснения, инкорпорирани в този протокол, касаят други разпоредби на подзаконовия нормативен акт, но не засягат въпроса за нуждата и предназначението на възрастовото ограничение. В протокола от 16.01.2008 г. е отразено какво регламентира чл. 13, т. 5 от наредбата, но не и причините, които налагат това, нито целеният с мярката ефект. В подкрепа на този извод е обективираното в протокола представяне на проекта на наредба от председателя на Комисията по правни въпроси на ВСС, съгласно което: "...фактически се оставя само възрастовата граница, която трябва да притежава кандидатът за вещо лице до 65 години. Идеята на наредбата е в момента, в който той се вписва като вещо лице в съответния списък трябва да няма навършени 65 години, т. е. той след това може да работи до 80, до 90, докато има възможност, докато органът, който го назначава прецени, че той може да бъде полезен за съответната експертиза. Това не е увеличение на възрастовата граница...". По отношение на § 3 от ПЗР на наредбата, уреждаща положението на заварените вещи лица и условията, на които трябва да отговарят, в протокола е посочено: "...Да отпадне това, което е за възрастта. Отпада възрастта за този двугодишен срок в досегашните списъци". От цитираните изявления, свързани с определянето на възрастов критерий като условие за утвърждаване на вещите лица, не става ясно какви съображения налагат ограничението. Не могат да бъдат извлечени мотиви, оправдаващи въвеждането на различие в третирането въз основа на възрастта, и от приложения в административната преписка Протокол № 12/18.02.2008 г., видно от който Комисията по правни въпроси на ВСС се е произнесла по постъпила жалба на Инициативен комитет на вещите лица от съдебните райони на СГС и СОС срещу Наредба № 1/16.01.2008 г. на ВСС. Становището й по оплакването на жалбоподателите, че текстът на чл. 13, т. 5 от наредбата е дискриминационен, се изразява в следното твърдение: "Възрастовата граница е определена само за лицата, на които предстои да бъдат вписани като вещи лица. След като бъдат вписани и утвърдени, няма възрастово ограничение за упражняване на дейността им". При тези данни КЗД законосъобразно е преценила, че представените от ВСС доказателства не са от естество да установят наличие на някое от допустимите изключения, при които разликата в третирането не се счита за дискриминация. Съдът намира, че мярката по чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г. на ВСС създава бариера пред достъпа до заетост на лицата, които са на възраст над посочената в текста и обективно ги поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата ненавършили 65 години. Едновременно с това след вписването на лицата, покриващи критерия по чл. 13, т. 5 от наредбата, липсва възрастово ограничение за упражняване на дейността им, което се твърди и от самия публичен орган, въвел ограничението. Подобно изискване по признак "възраст" не съществува и по отношение на специалистите по чл. 396, ал. 2 ЗСВ, които не фигурират в списъците на вещите лица. Не на последно място, от § 3 от ПЗР на наредбата е видно, че условието за максимална възраст при утвърждаването на вещите лица не се отнася за вече вписаните преди влизане в сила на наредбата вещи лица. Следователно, както правилно е приела КЗД, с нормата на чл. 13, т. 5 от наредбата се създава разлика в третирането на лицата в зависимост от възрастта. За да постанови, че процесната разпоредба е в нарушение на чл. 26 ЗЗДискр. и представлява пряка дискриминация по посочен в чл. 4, ал. 1 от същия закон признак ("възраст"), комисията законосъобразно е преценила неприложимостта на чл. 7, ал. 1 от ЗЗДискр., в който са регламентирани хипотезите, при които различното третиране не се квалифицира като дискриминация. Обществените отношения в областта на равното третиране при упражняването на професиите са регламентирани и в правото на Европейския съюз, като правната уредба на материята се съдържа в Директива 2000/78/ЕО, чиито разпоредби са транспонирани в националното законодателство, включително в ЗЗДискр. Същата рамкира минималните изисквания досежно борбата с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите - членки на принципа за равно третиране. Изключения от този принцип са допустими, само когато в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими (чл. 6 от Директивата - "Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст"). С други думи, за да е допустима по смисъла на директивата въведената мярка, ограничаваща достъпа до заетост, наемане на работа или упражняване на занятие, следва да е спазен принципът на пропорционалност. При всички случаи, когато се касае за дерогация на принципа за недопускане на дискриминация, тя следва да се тълкува ограничително. Според чл. 2, § 5, директивата не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, поддържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите. Съображения, свързани с някое от обстоятелствата по чл. 2, § 5 от Директива 2000/78/ЕО, не се твърдят. Такива не могат да бъдат извлечени и от данните по делото в тяхната съвкупност. Според защитната теза на жалбоподателя целта на въведената максимална възраст за включване на вещи лица в съответните списъци е подбор на най-добрите специалисти и в най-трудоспособната възраст, т. е. цели се обезпечаване на качеството на назначаваните експертизи по преписки и дела. Относно квалификацията на кандидатстващите за вещи лица специалисти не би могло да се приеме, че възрастта е от значение, а липсата на възрастова граница за извършване на дейността след утвърждаването на вещите лица противоречи на търсената с ограничението цел експертните заключения да се изготвят от лица в "най-трудоспособна възраст" и изключва постигането й. В този аспект мярката се явява несъгласувана поради възможността за упражняване на дейност като вещо лице и след навършването на 65-годишна възраст без краен възрастов предел за това. Ето защо, КЗД като е счела, че отсъстват елементите на чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр., е постановила законосъобразен административен акт. Правилно е и заключението й, че мярката не попада в изключението по чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗЗДискр. След като не е предвидено специално обучение на вещите лица във връзка с изготвянето на експертизи, то твърдението, че е нецелесъобразно лице, навършило 65-годишна възраст, тепърва да се учи как се изготвят такива, не намира опора в чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗЗДискр. Позоваването в жалбата на ВСС на съпоставка на чл. 13, т. 5 от наредбата с разпоредбите на ЗСВ, според които навършването на 65-годишна възраст е основание за освобождаване от длъжност на магистратите, е необосновано и неотносимо към спора, тъй като се касае за съвсем различни по съдържание правоотношения, сравнение или аналогия между които са изключени. Що се отнася до възражението, че условието за максимално допустима възраст за вписване на вещите лица действа само занапред и визира единствено специалистите, които предстои да бъдат вписани, същото не променя дискриминационния характер на процесната подзаконова норма. За нуждите на настоящото производство следва да се посочи, че в конкретния случай няма данни за обективни обстоятелства и обществени процеси (състоянието на конкретния трудов пазар, прекомерна заетост, доказана необходимост от осигуряване на приемственост и разпределяне на възможностите за заетост между поколенията, регулиран достъп до упражняване на дейност посредством установен лимит в броя на вещите лица, които могат да фигурират в съответния списък и т. н.), които преценени на плоскостта на условията за оправдаване на разликата в третирането на основание "възраст" да сочат на пропорционална мярка за постигане на законна цел. По изложените съображения съдът намира за неоснователна жалбата на ВСС срещу решението на КЗД, в частта, с която на основание чл. 65 ЗЗДискр. е установено, че определеният критерий по признак "възраст" в чл. 13, т. 5 от Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Висшия съдебен съвет и обнародвана в ДВ, бр. 11/05.02.2008 г. нарушава изискването на чл. 26 ЗЗДискр. и представлява пряка дискриминация по посочен в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признак, а Висшият съдебен съвет не е представил убедителни доказателства, че правото на равно третиране не е нарушено. Решението на комисията е законосъобразно. Не са налице предпоставки по чл. 146 от АПК за неговата отмяна, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на делото в настоящата му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника - КЗД искане за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 от АПК жалбоподателят - ВСС следва да бъде осъден да заплати на КЗД направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева съгласно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 159, т. 1 и чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК