Решение № 6064 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2020 г.

Решение № 6064 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 175 във вр. с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл. 176 във вр. с чл. 228 АПК и чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по искане на А. Б. за поправка на очевидна фактическа грешка, за допълване и за изменение в частта за разноските на Решение № 3363 от 15.03.2021 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 10111/2020 г. В искането се сочи, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, досежно издателя на Заповед № РД-09-439 от 02.11.2018 г., който е изпълнителният директор на "Ц. за г. м." ЕАД ("ЦГМ" ЕАД), а не кметът на Столична община. Липсата на заповед на кмета на Столична община, с която изрично да са определени длъжностните лица от "ЦГМ" ЕАД, които имат правомощието да прилагат принудителната административна мярка (ПАМ) е един от пороците посочени като касационни основания за отмяна на съдебното решение. ВАС не се е произнесъл по законосъобразността на първоинстанционното решение, в частта в която е посочено, че то е окончателно. Приемайки, че касационната жалба е допустима, ВАС е санирал порока на решението в тази му част. Въпреки това съдът не е отчел неправилността на решението при възлагане на направените в касационната инстанция разноски. По отношение на претендираните от ответника разноски касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност, по което съдът не се е произнесъл. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по електронен път, от което не е предоставено копие на жалбоподателя и той не е запознат с претендирания размер на разноските. От протокола от откритото съдебно заседание не се установява ответникът да е представил списък с разноските. Предвид изложеното счита, че не следва да бъде осъждан за заплащане на разноски, евентуално те следва да бъдат определени след произнасянето на съда по възражението за прекомерност, както и по настоящето искане. Ответникът – "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", Сектор "Принудително задържане" в отдел "Паркиране" в "Ц. г. м." ЕАД оспорва искането. Сочи, че то представлява по същество жалба срещу решението, което е недопустимо. Решението не се нуждае от допълване, тъй като ВАС се е произнесъл по всички искания и възражения. Противно на изложеното по делото е представен списък с разноски и банково извлечение за действително осъществено плащане на адвокатския хонорар към молбата от 10.02.2021 г., която е докладвана от съда. Претендираното възнаграждение е в рамките на установения минимум. По искането за поправка на очевидна фактическа грешка: Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок и е направено е от надлежна страна, участник в съдебното производство, намира, че същото е допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. В мотивите на съдебното решение ВАС е посочил, че Заповед №РД-09-439 от 02.11.2018 г. е издадена от кмета на Столична община. Видно от заповедта, неин издател е изпълнителният директор на "ЦГМ" ЕАД. Посочената очевидна фактическа грешка следва да се поправи, като на стр. 4, абзац 2 от съдебното решение, след "Заповед № РД-09-439 от 02.11.2018 г. на" вместо "кмета на Столична община" следва да се чете "изпълнителния директор на "ЦГМ" ЕАД". Следва да се отбележи, че противно на изложеното в искането, погрешното посочване на издателя на заповедта не може да доведе до различни от направените в решението правни изводи, доколкото със Заповед №СОА18-РД95-454 от 03.08.2018 г. кметът на Столична община е определил, че прилагането на процесната ПАМ се осъществява от служители на "ЦГМ" ЕАД, като екипът за принудително задържане на неправилно паркирани ППС чрез използване на техническо средство тип "скоба" се състои от контрольор и шофьор. По делото е безспорно установено, че процесната ПАМ е приложена от Б. Б. на длъжност "контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор" в "ЦГМ" ЕАД. По искането за допълване на решението: Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че искането за постановяване на допълнително решение не е ограничено със срок и е направено е от надлежна страна, участник в съдебното производство, намира, че същото е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на приложената на 22.11.2019 г. ПАМ "принудително задържане с техническо средство тип скоба на пътно превозно средство (ППС)". С отхвърлянето на жалбата съдът се е произнесъл по заявения предмет. Предмет на контрол пред ВАС е била законосъобразността на първоинстанционното съдебно решение, но погрешното указание в него относно възможността за обжалването му не е част от предмета на делото и не предполага изрична отмяна на съдебното решение в посочената част. Указанието за срока на обжалване е относимо единствено към допустимостта на касационната жалба. Оставяйки в сила Решение № 2082 от 16.04.2020 г. на АССГ по адм. дело № 13752/2019 г. ВАС се е произнесъл по целия заявен предмет и решението му не следва да бъде допълвано. По искането за изменение на решението, в частта за разноските: Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение № 3363 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. дело № 10111/2020 г., съдът е оставил в сила Решение № 2082 от 16.04.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 13752/2019 г. и е осъдил А. Б. да заплати на "Ц. г. м." ЕАД, 600, 00 лева разноски по делото. В решението съдът е приел, че с оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да осъди касатора да заплати в полза на бюджета на ответника, направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 600, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 ЗА законодателят е посочил, че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 09.07.2004 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън изрично посочените в ал. 2, минималния размер на адвокатското възнаграждение е 500, 00 лв. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.02.2021 г. процесуалният представител на касатора е заявил, че оспорва претендираните от ответника разноски като прекомерни, но не се е позовал на липса на фактическата или на правна сложност на делото, като основание за намаляването им, за да може съдът да извърши обоснована преценка по направеното от него искане. Освен че делото не трябва да е с фактическа и/или правна сложност, на което претендиращият намаляване на възнаграждението следва да се е позовал, за да бъде намалено адвокатското възнаграждение то следва да е по-високо от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер, което обстоятелство в случая не е налице. От представения по делото договор за правна защита и съдействие № 516491 от 16.06.2020 г. е видно, че договореното от ответника възнаграждение за процесуално представителство по делото е в размер на 600, 00 лв., платени по сметка. От представено извлечение от банкова сметка в "Банка ДСК" ЕАД е видно, че сумата е постъпила по сметка на представляващия ответника адвокат – М. Г. Противно на изложеното в искането, от адв. Г. е представен списък на разноските по адм. дело № 10111/2020 г., от който е видно, че претендираните разноски са за адвокатско възнаграждение от 600, 00 лв., с включен ДДС. Съгласно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Ето защо в настоящия случай присъдените с решението разноски за адвокатско възнаграждение са в минималния посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размер. Изложеното обосновава извод за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските и то следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 175 във вр. с чл. 228 АПК, чл. 176 във вр. с чл. 228 АПК и чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд,