Решение № 4826 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2012 г.

Решение № 4826 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от главния инженер на община Плевен против решение № 732 от 23.12.2011 г., постановено от Административен съд - Плевен, осми състав, по адм. д. № 416/2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдебното решение е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по писмо, което не е административен акт, а е част от кореспонденция. Касаторът твърди, че решението е и незаконосъобразно, тъй като спорът за собственост между наследниците на Ради Ичев и Мария Марчева не е решен окончателно по гражданскоправен ред и процесният имот не е отразен нито в действащия, нито в помощния план на с. Горталово. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като недопустимо, неправилно и необосновано. Ответникът - Мария Радева Марчева от гр. София оспорва касационната жалба с писмен отговор и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Георгиева, която пледира за отхвърлянето й като неоснователна и за оставяне в сила на обжалваното решение, като претендира заплащане на направените по делото разноски. Заинтересованата страна - Общинска служба "Земеделие" /ОСЗ/, гр. Плевен не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е правилен и обоснован изводът на Административен съд - Плевен за нищожност на оспорения пред него административен акт - издаден е от некомпетентен по степен, място и материя орган. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 732 от 23.12.2011 г. е обявен за нищожен административният акт, обективиран в писмо изх. № ТСУ и С 91-313-1 от 9.03.2011 г. на главния инженер на община Плевен, с който е отказано издаване удостоверение и скица за недвижим имот УПИ VI - 195 от кв. 20 по действащия регулационен план на с. Горталово и преписката е изпратена на компетентния орган - кмета на община Плевен за произнасяне по искането на ОСЗ - Плевен при съобразяване с дадените указания със същото решение по прилагането и тълкуването на закона. За да достигне до този резултат Административен съд - Плевен е приел, че оспореното писмо има характер на административен акт, засягащ правата и интересите на оспорващия. Съдът е преценил, че обжалваният отказ, обективиран в процесното писмо е издаден от орган извън предоставената от закона компетентност, защото претендираните удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ се издават относно земеделски имоти в регулация от техническата служба в съответната община и се одобряват със заповед по чл. 11, ал. 4 от кмета на общината, от което е изведено заключение, че само кметът разполага с правомощие за постанови отказ за издаване на скица, удостоверение и заповед по реда на чл. 11, ал. 4 от АПК. Освен това първоинстанционният съд е установил, че оспореният акт е издаден при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложен материален закон и при несъобразяване с целта на закона. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Възражението на касатора за недопустимост на производството пред Административен съд - Плевен е неоснователно, защото в съдебното решение правилно е счетено, че не формата, а съдържанието на акта е определящо за неговия характер. С оспореното писмо безспорно се отказва издаването на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения и същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Оспореното по съдебен ред писмо е издадено от главния инженер на община Плевен по две молби: от ОСЗ - Плевен и от Мария Радева Марчева, с които е поискано от кмета на общината провеждане на междинно производство, визирано в чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за издаване на удостоверение, скица и заповед на кмета на общината относно процесния недвижим имот. Оспорващото лице Мария Радева Марчева е адресат на постановения отказ и разполага с личен, пряк и непосредствен правен интерес да го обжалва, тъй като с него се препятства осъществяването на процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която е изискуема по закон за да се произнесе съответната ОСЗ относно възстановяването на процесната земеделска земя в регулация. По отношение развитото в касационната жалба твърдение за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение, Върховният административен съд счита, че е неоснователно. Обжалваният съдебен акт е правилен, като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че кметът на община Плевен е сезиран с две самостоятелни искания, подадени от ОСЗ - Плевен и от Мария Радева Марчева, с които е поискано издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и одобряването им със заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която задължително следва да се определи застроената и незастроената част от имота, намиращ се в регулация на населеното място. В конкретния случай обаче, вместо кметът се е произнесъл главният инженер на Плевен с процесното писмо, в което е вписано, че не могат да се издадат претендираните документи, като органът е посочил причина за отказа - имотът, признат въз основа на съдебно решение № 98/05.05.2006 г. на Плевенския районен съд по гр. д. № 1754/2005 г. не е попълнен в помощния план с границите и номерата на бивши имоти, предмет на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ на с. Горталово. При това положение първоинстанционният съд правилно е констатирал, че произнесеният отказ е подписан от лице, което не е кметът на община Плевен, както и че няма доказателства по делото за издаване на заповед по § 11, ал. 1 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 88 от 1998 г./, с която кметът на общината да е делегирал правомощията си по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ на главния инженер на община Плевен. От тук е изведен верен и обоснован извод за липса на компетентност на органа, издал писмото, съдържащо процесния отказ за издаване на исканите документи от значение за правата на Мария Радева Марчева. Настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени в обжалваното съдебно решение за установени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, защото те се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства, които не са оборени от касационния жалбоподател в хода на касационното производство. Без правно основание е оплакването на касатора за повторност на отказа, предвид предходно произнасяне с писмо изх. № ТСУ и С-94-274/27.08.2007 г. Посоченият отказ от 2007 г. е постановен само по искане на физическото лице, касае искане за попълване на признатия за възстановяване имот в помощния план и той е мотивиран с наличието на спор за материално право, който безспорно вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение. В случая липсва идентичност между постановените откази, защото последното писмо, предмет на адм. д. № 416/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен, е издадено при наличието на нови обстоятелства - след като е представено решение от 09.10.2009 г. на Плевенския районен съд по гр. д. № 3978/2008 г. и определение № 423 от 15.03.2011 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с които е признато за установено на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по отношение на Дано Радев Радев и Иванка Радева Христова, че към момента на кооперирането Мария Радева Марчева е била собственик на недвижим имот - 1 дка, представляващ реална част от воденичен двор, разположен откъм улицата, при посочени съседи, който имот съставлява УПИ VI общ. - 195 в кв. 20 по плана на с. Горталово с графично изчислена площ 985 кв. м при настоящи съседи - три улици и общинско място, който е възстановен с решение № 7-20/20.07.2004 г. на наследниците на Ради Радев Ичев. По отношение възражението на касатора, че процесният имот не е отразен нито в действащия, нито в помощния план на с. Горталово, настоящият съдебен състав намира, че това не е причина за отказ да се издадат претендираните документи, като преди това следва да се осъществи процедурата, визирана в чл. 13а от ППЗСПЗЗ и при необходимост кметът на общината следва да спре производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ до осъществяването на горепосочената процедура, като уведоми ОСЗ - Плевен и Мария Радева Марчева за спирането. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК община Плевен следва да заплати на ответника по касационната жалба Мария Радева Марчева направените разноски в касационното производство, възлизащи на 498 лв. - внесено адвокатско възнаграждение, което своевременно е претендирано и размерът му не е оспорен по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение