Решение № 7841 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9090/2015 г.

Решение № 7841 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9090/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"- В. моли да бъде отменено решение № 1357/15.06.2015 г. по адм. д. № 2799/2014 г. на АС-В. в частта, с която е отменен РА № 031400294/28.04.2014 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която са определени задължения по ЗДДС от 21 700,32 лв до 26 812,80 лв със съответни лихви за м. 10.2009 г. и за м. 11.2009 г. от 3785,94 лв до 47 689,36 лв със съответните лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в допълнение към жалбата. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По втората касационна жалба моли решението в останалата част като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от "М. ф." ООД против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмени бележки. Моли РА да бъде отмен и в тази част като му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031400294/28.04.2014 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която са определени задължения по ЗДДС от 21 700,32 лв до 26 812,80 лв със съответни лихви за м. 10.2009 г. и за м. 11.2009 г. от 3785,94 лв до 47 689,36 лв със съответните лихви поради неправилно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "А и Н и." ЕООД и "Т. л." ЕООД за периода м. 9 - 11.2009 г. като е отхвърлил жалбата в останалата й част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 21 600 лв по фактура № 75/15.10.2009 г. за доставка на 300 т. слънчоглед и 3886,26 лв по фактури за транспорт и комисионни на "А и Н и." ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на зърнени култури и услуги не са реално осъществени. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неправилно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставка на зърнени култури от "А и Н и." ЕООД и "Т. л." ЕООД за ревизираните периоди и правилно е отменил РА в тази част, с която са определени задължения по ЗДДС с лихви в посочените в диспозитива на решението размери. Доводите на първия касатор за необоснованост на изводите на съда в тази част не са основателни. Липсата на товарителници и пътни листове за извършване на транспорта от доставчика "А и Н и." ЕООД не е основание да не се признае правото на приспадане на данъчния кредит на получателя по доставките, за чието осъществяване са представени кантарни бележки, констативни протоколи и справки от П.-В., П.-Б. и от спедиторите, натоварващи корабите, от които е видно, количеството на натоварените зърнени култури от ревизираното лице с поддоставчици "А и Н и." ЕООД и "Т. л." ЕООД. Още по време на ревизията в протокола за насрещна проверка на "А и Н и." ЕООД е констатирано, че дружеството разполага с автомобилите, чиито номера са посочени в кантарните бележки, констативните протоколи и справките от спедиторите, както и с назначени на трудов договор шофьори. При извършването на транспорт за нуждите на дружеството доставчик издаването на товарителница не е необходимо поради липса на превозен договор, а неиздаването на пътни листове има значение за осчетоводяването на разходите на дружеството по извършване на транспорта, но не е основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките, осъществени от дружеството превозило стоката за своя сметка. Основателен е доводът на касатора за неправилност на решението в частта, с която по фактура № 75/15.10.2009 г. на "А и Н и." ЕООД за доставка на 300 т. слънчоглед не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер 21 600 лв и са начислени съответни лихви. Правото на приспадане не е признато, тъй като доставчикът не е отразил фактурата в дневника си за продажби. Начисляването на данъка от доставчика чрез отразяване на фактурата в дневника за продажби не е основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по фактурата, осъществяването на доставката по която е установено с приложените кантарни бележки, справки от спедитора, натоварил кораба и констативен протокол. В преписката е приложено обяснение от управителя на доставчика за допусната грешка в дневника за продажби, относно начисляване на данъка, които биха имали значение при ревизия на доставчика, но не променят фактическата обстановка в настоящия процес. Р. в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 21 600 лв за м. 10.2009 г. по фактура № 75/15.10.2009 г. на "А и Н и." ЕООД и за съответните лихви. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по комисионни услуги по изкупуване на зърно и за транспортни услуги решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са представени товарителници, подписани от изпращач, превозвач и получател, които да установят извършване на транспортните услуги предвид уредбата на договора за автомобилен превоз по чл. 50 и сл. от Закона за автомобилните превози. За изпълнение на комисионните договори не са представени протоколи за приемане на извършената услуга, а само справки, подписани от "А и Н и." ЕООД, поради което не е доказано приемане на услугата от ревизираното лице и решението в тази част е правилно. Справките от спедиторите не установяват изпълнение на комисионните договори предвид описаните в тях видове зърно и датите на натоварване, които не кореспондират с комисионните договори. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Дружеството има право на разноски по делото в размер 10 430,95 лв. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 502,04 лв - общо 1004,08 лв или по компенсация първият касатор следва да заплати на дружеството 9425,87 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,