Решение № 11911 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9796/2010 г.

Решение № 11911 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9796/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационната жалба на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез мл. юрк. Т. Кулинова, против решение № 7753 от 10.06.2010 г. по адм. д. № 14106/2009 г. по описа на ВАС, III отделение, поправено с Решение № 8889 от 29.06.2010 г. по същото дело, в частта, с която по жалба на Ибрахим Кхалаф Али, гражданин на Ирак, е отменен отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Иска отмяна на решението в тази част като неправилно, защото административният орган е обсъдил и трите хипотези на чл. 9 от ЗУБ. От справките по делото е видно, че обстановката в Ирак не сочи за безогледно насилие с въоръжен конфликт. Решението на СЕС дава право на преценка . Ответната страна, чрез адв. Станчева, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от легитимирано лице против подлежащ на оспорване съдебен акт намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Ибрахим Кхалаф Али, гражданин на Ирак, против отказ на председателя на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователна жалбата срещу отказа за статут на бежанец, но уважил жалбата срещу отказа за хуманитарен статут, като отменил същия и върнал в тази част административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Решението в обжалваната му част е правилно, постановено при спазване на материалния закон. Правилен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя липсват мотиви и не са събрани доказателства от административния орган за предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут в съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО) на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, понеже в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83 (ЕО) на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство, а именно в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С решението от 17.02.2009 г. Съдът на Европейския съюз по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83 (ЕО), а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото е налице доказателство - справка на директора на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, че обстановката в Ирак, по-специално в региона на гр. Мосул, откъдето идва молителят, остава последна крепост на иракския клон на армията на Ал Кайда; там не се забелязва относително подобрение на сигурността; почти всекидневно се случват нападения, отвличания и самоубийствени атентати. С оглед цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО необосновано на молителя е отказано предоставяне на хуманитарен статут с оглед на меморандума относно насоки за определяне на критерии на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище от април 2009 г. и без данни кои са рисковите групи по тези критерии и дали молителят попада в тях. В оспорваното решение административният орган се позовал на справка № 2122 от 20.07.2009 г. на МВнР, която не е представена по делото и правилно първоинстанционният съд е приел, че това налага ново произнасяне на органа. В тази връзка, при новото произнасяне, административният орган следва да вземе предвид и представеното едва пред съда писмо "до вероотстъпника Ибрахим Кхалаф Али Хаджи" във връзка с твърденията му за опасения от преследване от Армията на Махди и обстоятелството, че е работил за американската армия. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Да прилага Общностното право, за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаването на настоящия казус. Правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на административния акт в тази част, като изложеното по-горе съвпада с аргументите, които се съдържат в мотивите на обжалвания съдебен акт. И пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател не е представил писмени доказателства в подкрепа на наведеното от него касационно основание, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав,