Решение № 5663 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2011 г.

Решение № 5663 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветозар Рачев в качеството му на управител на "Джуниър 4" ЕООД гр. Варна, срещу Решение № 885/14.04.2011 г. по адм. дело № 945/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 11-1019/03.02.2011 г., на зам. директора на ТД на НАП-Варна, с която на основание чл. 186 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговския обект", представляващ снек бар, находящ се в гр. Варна, кв. "Аспарухово" - плаж, за срок от петнадесет дни. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмени бележки, изготвени от процесуалния му представител адв. Василева, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Моли да бъде отменено решението на АС-Варна и Заповедта на зам. директора на ТД на НАП-Варна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - Директорът на ТД на НАП гр. Варна не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба - счита, че в оспорената заповед административният орган не е изложил мотиви относно срокът, за който се налага ПАМ. В обжалваната пред АС заповед е налице противоречие между изложената фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и релевираните в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че е налице предпоставката по чл. 186 ЗДДС за налагане на процесната ПАМ - жалбоподателят е издал фискален бон № 4876, на стойност 4,50 лева, който не съдържа наименование и количество на продадената стока. Установено е, че за нарушението е образувано и административно-наказателно производство. Прието е от съда, че заповедта за налагане на ПАМ отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, като административния орган е действал при условията на обвързана компетентност. Първоинстанционният съд също така споделя изцяло мотивите на органа за налагане на мярката за срок, по - кратък от максимално предвидения в закона. Така постановеното решение е неправилно. В процесния случай предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11-1019/03.02.2010 г. на Заместник-директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която на "Джуниър 4" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ - "запечатване" на обект - снек-бар, находящ се в гр. Варна, Аспарухов плаж, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни във връзка с констатации за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите от 13.12.2006 г. и чл. 118 от ЗДДС. Съгласно мотивите на заповедта и доказателствата в административната преписка, при проверка, извършена от служители на ТД на НАП - гр. Варна на 23.12.2010 г. на контролна лента, иззета с Протокол за извършена проверка № 0031557/15.12.2010 г. от обект Снек-бар "Ред рок", находящ се в гр. Варна, Аспарухов плаж и стопанисван от "Джуниър 4" ЕООД, било установено, че при извършена продажба е издаден фискален бон № 4876 на стойност 4,50 лв. Посочено е, че нарушението е извършено за първи път, като с оглед защитата на обществените интереси и в изпълнение на целите на закона, както и относно превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред, посочен в материалните данъчни закони, мярката следва да се наложи за срок от 15 дни. По делото е приложен АУАН № 0036515/23.12.2010 г. и Наказателно постановление № 11-1018/03.02.2011 г., в които същите обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и е наложена санкция на основание чл. 185, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗДДС. Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Според посочените в обжалваната заповед разпоредби на Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, уреждащи реда и начина за издаване на документ за продажба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при извършване на плащането, когато е в брой /чл. 3, ал. 1/, като за всяка продажба се издава фискална касова бележка /чл. 25, ал. 1 и 3/, и лицата приемащи плащането са длъжни да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка едновременно с приемането на плащането. От представените с преписката доказателства се установява, че от страна на дружеството не е извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а такова квалифицирано по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. По този начин, изводите на административния орган от правна страна не съответстват на фактическите констатации, обосновали обжалваната заповед, а констатираното нарушение е различно от нарушението, за което е наложена принудителната административна мярка, поради което издадената заповед се явява необоснована и незаконосъобразна. Наред с това настоящият касационен състав намира за основателно възражението в жалбата на дружеството, че с обжалваната заповед ПАМ е наложена за срок от 15 дни, като не са изложени мотиви относно необходимостта за действие на мярката в такъв срок. В заповедта бланкетно е посочено като основание "... с оглед защитата на обществените интереси и в изпълнение целите на закона, както и относно превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред... ", но изложеното не може да се определи като мотиви, тъй като се касае за цитиране на основни принципи при прилагане на административната принуда, а не до посочване на конкретни фактически обстоятелства, които да налагат определянето на конкретната степен на административната принуда, в случая срока за налагане на ПАМ. Съставът на ВАС, Осмо отделение счита, че непосочването на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, още повече при наличието на данни в самата заповед, за това, че нарушението е извършено за първи път. Наред с това административният орган е следвало да обсъди и обстоятелството, че независимо от посочването във фискалния бон на сума, без наименование и количество на продадената стока, същата е регистрирана във фискалното устройство и то в група "Б" по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тоест като продажба, облагаема с максималния размер на ДДС - 20 %, поради което непосочването на наименование и количество на продадената стока не би могло да доведе до неблагоприятни последици за данъчните задължения на дружеството, което като обстоятелство би следвало да се отрази и върху тежестта на наложената ПАМ. Това нарушение е особено съществено и е основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, в какъвто смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. Предвид гореизложеното настоящият касационен състав счита, че решението на съда като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед № 11-1019/03.02.2011 г., на зам. директора на ТД на НАП- Варна. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 375 лв. /възнаграждение за адвокат - 350 лв. и ДТ - 25 лв./ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение