Решение № 6703 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9997/2014 г.

Решение № 6703 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9997/2014 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Мария Кирова, в качеството й на пълномощник на Тихомир Тодоров Вълев от гр. Варна, срещу Решение № 1289 от 03.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1027/2014 г. от Административен съд Варна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Кметът на община Варна, район Аспарухово, чрез пълномощника си адв. Гергана Севова, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Настоящата инстанция след като прецени данните по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна стара в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: . С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Тихомир Вълев срещу заповед № ЖН-1 от 16.01.2014 г. на кмета на община Варна, район Аспарухово, с която е било прекратено наемното му правоотношение за общинско жилище, намиращо се в гр. Варна, ж. к. "Дружба", бл. 17, вх. Б, ет. 1, ап. 11 на основание чл. 46, ал. 1 от ЗОбС. Съображенията за това са били, че основанието за издаване на административния акт - чл. 46, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 6 и ал. 2 от ЗОбС и чл. 21, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ и т. 3.4 от Раздел V на Договор за отдаване под наем са налице, тъй като наемателят не полага грижата на добър стопанин при ползването на общинското жилище, не почиства и хигиенизира жилището и не изпълнява предписанията в тази връзка. Изложените мотиви за наличието на условия за издаване на заповедта, респективно изводът, че тя е законосъобразна, се споделят напълно от настоящия състав на Върховния административен съд. От данните по делото безспорно е установено, че срокът на наемното правоотношение за процесното жилище е изтекъл на 10.01.2013 г. Установено е още, че с решение от 13.09.2013 г. общинската Комисия по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ е отказала да уважи искането на наемателя Тихомир Вълев да сключи нов договор за наем със срок от три години въпреки жилищната наличието на жилищна нужда. Безспорно също така е доказано, от анализа на приложените по преписката и делото доказателства, че касаторът не полага никакви грижи за поддържането на имота в добро състояние, поръди което същият се руши. При положение, че наемателят не изпълнява основни свои законови и договорни задължения да стопанисва чуждия имот, който ползва по волята на собственика, изводите на административния орган и на решаващия съд, че са налице предпоставките на чл. 46, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 6 и ал. 2 от ЗОбС, чл. 21, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ и т. 3.4 от Раздел V на Договор за отдаване под наем за прекратяване на наемното правоотношение са правилни и законосъобразни. Собственикът е в правото си да прекрати наемното правоотношение, дори и при наличие на доказана жилищна нужда, след като се уврежда собствеността му. Наличието на жилищна нужда още повече задължава ползвателя да действа законосъобразно и да изпълнява поетите с договор задължения. Предвид посочените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,