Решение № 13798 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 58/2018 г.

Решение № 13798 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 58/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. и Е. С., чрез адв. И. А, срещу Решение № 1945 от 06.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1779 по описа на Административен съд - В. (АС – В.) за 2017 г. С него е отхвърлена жалбата на И. С. и Е. С. срещу Писмо с рег. № АУ046256 ВН от 26.05.2017 г. на директор на Дирекция "Информационно и административно обслужване" ("ИАО") при О. В., по молба да се впише по реда на чл. 49, изр. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), във вр. с чл. 16 ЗГР в акта за раждане на детето М. А. извършеното от бащата И. С. припознаване, като се допусне корекция и на фамилното име на детето. Наред с това, И. С. и Е. С. са осъдени да заплатят солидарно в полза на О. В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационните жалбоподатели първоинстанционният съд неправилно е приел, че доколкото детето е с установен произход от баща, за да се впише извършеното припознаване, следва първо да бъде оборен наличният произход. Твърди се, че детето е с неустановен произход и полският акт за раждане не установява произход от баща като конкретно съществуващо лице. Предвид това, българският акт за раждане не съдържа действителни данни относно бащата на детето и няма как да бъде оборен наличен произход от баща, тъй като такъв не съществува. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на Писмо с рег. № АУ046256 ВН от 26.05.2017 г. на директор на Дирекция "Информационно и административно обслужване" при О. В.. В случай на преценка, че последното не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на контрол, се иска отмяната на мълчалив отказ на кмета на О. В., в качеството му на длъжностно лице по гражданското състояние да извърши услуга на основание чл. 49, изр. второ и чл. 16 ЗГР да извърши промени в издадения от О. В., район "А." Акт за раждане № [номер] от [дата] като И. С. бъде вписан в акта за раждане на детето М. А. като негов рожден баща, а като имена на детето вместо "М. А. " бъдат посочени имената "М. М. ", като административният орган бъде задължен да извърши поисканата услуга. Ответната страна – директорът на Дирекция "ИАО" при О. В. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Изразява становище, че исканата промяна може да се извърши само по реда на исковото производство. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и представя списък на разноските. В съдебно заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по причини относими към допустимостта на съдебното решение. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 13.06.2009 г. в Полша е родено детето М. от Е. С., която към онзи момент е била с фамилно име А.. В България е издаден Акт за раждане на детето № [номер] от [дата], като в съответствие с разпоредбата на чл. 72, ал. 3 ЗГР са вписани идентични данни с посочените такива в издадения от Службата по гражданско състояние в [населено място], Р. П. акт за раждане на детето по отношение на титуляра, дата и място на раждане и имена на родителите. Съдът приел за установено, че видно от представения пълен препис от Акт за раждане от 31.01.2017 г., издаден в Р. П., детето било записано с имената М. А., с баща И. А., но като забележка в т. 7 било отразено, че на 17.03.2014 г. И. С. е заявил пред служителя на гражданско състояние в [населено място], че той е баща на детето. Посочено било също така, че на място на досегашните данни се вписва дете с фамилия М. и баща с фамилия С.. В. основа на това бил съставен съкратен препис на акт за раждане от посочената дата, в който детето е записано като М. М., с майка Е. А. и баща – И. С.. В. основа на тези документи било поискано от кмета на О. В., по реда на чл. 49, изр. 2, във вр. с чл. 16 ЗГР в акта за раждане на детето да се впише извършеното припознаване от бащата И. С., като се допусне и корекция на фамилното име на детето. По това искане било издадено оспореното пред първоинстанционния съд писмо. Съдът приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна. Изложил съображения, че писмото представлява валиден акт, издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 35, ал. 3, предл. последно ЗГР и съгласно Заповед № 4742 от 29.11.2016 г. на кмета на О. В.. Приел, че то е издадено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа мотиви и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Като се позовал на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 49, ал. 1, чл. 73 и чл. 76 ЗГР, както и като съобразил чл. 12, ал. 1 от Наредбата за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, първоинстанционният съд направил извод за материалната законосъобразност на оспореното писмо. В контекста на разпоредбата на чл. 76, ал. 3 ЗГР посочил, че спорната хипотеза не касае поправка на акта за гражданско състояние, необходима поради грешка ли пропуск, а се иска заличаване на вече вписани обстоятелства с твърдение, че е извършено припознаване, отразено в издадения от съответната служба в [населено място], Р. П. пълен препис от акт за раждане. Съдът приел, че исканата промяна може да се извърши само по исков ред. Изложил съображения, че императивната забрана по чл. 76, ал. 4 ЗГР е в съответствие с регламентацията по чл. 71 от Семейния кодекс (СК), а обстоятелството, че припознаването е извършено в друга държава не променя така направените от съда изводи. Като се позовал на Кодекса за международното частно право, съдът приел, че приложимият закон при съставяне на акта за раждане на детето е българският, а не полският. В тази връзка изложил подробни мотиви, основани на разпоредбата на чл. 71 СК относно невъзможността да се извърши припознаване преди оборване на наличния произход по исков ред. За неоснователно намерил възражението, че промяната следва да се отрази въз основа на представените официални документи (пълен и съкратен препис на акт за раждане, издадени на 31.01.2017 г. в Р. П.), тъй като по административен ред, въз основа на официални документи могат да се променят само данни, които по същество няма да променят смисъла на вече съставения акт, а и е налице изрична забрана за промяна на името на титуляра. По тези съображения отхвърлил жалбата. Предвид изхода на спора присъдил в полза на О. В. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. Решението е валидно, но е недопустимо. Неправилна се явява направената от първоинстанционния съд преценка досежно допустимостта на предявената пред него жалба срещу отказ на Директора на Дирекция "ИАО", обективиран в писмо, издадено по Молба с рег. № АУ 046256 ВН от 26.05.2017 г., което е станало причина за постановяване на недопустим съдебен акт. Възражение срещу допустимостта на жалбата е направено от процесуалния представител на ответника още в първоинстанционното производство, видно от предявената от него молба, постъпила в съда на 03.07.2017 г., в която се иска на основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата да бъде оставена без разглеждане. Даденият от съда мотивиран отговор на това възражение, обективиран в обжалваното съдебно решение не се споделя от настоящия състав. За да не уважи искането съдът е приел, че отказът да се допълни актът за раждане като се впише заявеното фамилно име на детето по спецификата си представлява отказ за извършване на административна услуга, която съобразно чл. 21, ал. 3 АПК, във вр. с пар. 1, т. 2 от ДР на АПК е индивидуален административен акт и подлежи на оспорване в сроковете по чл. 149 АПК. Съдът обаче не е съобразил, че писмото от 26.05.2017 г. не съдържа такъв отказ. То е издадено по молбата на И. С. и Е. С. с рег. № АУ 046256 ВН от 26.05.2017 г., с която от кмета на О. В. е поискано с оглед извършеното припознаване на детето М. А., И. С., на основание чл. 49, изр. второ и чл. 16 ЗГР: "... да бъде вписан в акта за раждане на детето М. А., ЕГН [ЕГН] като негов рожден баща, а като имена на детето вместо "М. А. ", бъдат посочени "М. М. "... ". В обжалваното писмо отговор на това искане не се съдържа. Видно е от съдържанието му, че то има уведомителен молителите характер относно принципни постановки относно реда, по който се съставят актовете за гражданско състояние, в това число относно тези, издадени за събитие, настъпило извън пределите на Р. Б.; разяснения във връзка с приложението на чл. 72, ал. 3, т. 1 ЗГР и относно правомощията на длъжностното лице по гражданското състояние; разяснения относно характера на актовете за гражданско състояние и начините, по които могат да бъдат променяни вписаните в тях данни в контекста на разпоредбите на чл. 72, ал. 3 и чл. 76, ал. 4 ЗГР, както и разяснения във връзка с процедурата по припознаване на дете от баща и такива относно условията, реда и предпоставките за установяване или оспорване на произход. Конкретно е посочено, че припознаване на детето М. А. от баща И. С. не може да бъде извършено докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане на детето. Посочено е също така, че в случая в акта за раждане на детето М. А. е съставен на основание представения пълен препис от акта за раждане, издаден в Р. П., както и това, че за баща на детето е вписан И. А., за който не се съдържат необходимите данни, за да бъде извършена еднозначна идентификация на лицето. Като съобрази съдържанието на оспореното писмо, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че то не съдържа отказ за извършване на услуга, нито представлява по характера си индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред съда. То не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на И. С. и Е. С. (а и на детето М. А.), не води до неблагоприятни за тях правни последици, нито поражда права или задължения в правната им сфера. Писмото не дава отговор на искането, поставено от И. С. и Е. С. с тяхна Молба с рег. № АУ 046256 ВН от 26.05.2017 г., подадена до кмета на О. В.. Като изхожда от неговото съдържание настоящият състав приема, че то има уведомителен и разяснителен характер, предвид което жалбата срещу него е била недопустима. Като не е съобразил това, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което макар да е валидно, следва да бъде обезсилено, а производството по оспорването на отказ на Директора на Дирекция "ИАО", обективиран в писмо, издадено по Молба с рег. № АУ046256 ВН от 26.05.2017 г. следва да бъде прекратено. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което при касационната проверка Върховният административен съд следи служебно. Доколкото видно от жалбата, по която е било образувано производството пред АС – В. И. С. и Е. С. оспорват и мълчалив отказ на кмета на О. В. да извърши административна услуга по чл. 49 ЗГР, във връзка с чл. 16 от същия закон по подадена тяхна Молба с рег. № АУ 046256 ВН от 26.05.2017 г., след връщане на делото в АС – В. то следва да се докладва на председателя на този съд за образуване на съдебно производство по така заявеното оспорване. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение