Решение № 13516 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7515/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- София, чрез процесуален представител, срещу Решение 506/18.01.2024г. по адм. дело 2406/2022г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. Сочи, че представените съпътстващи доставките документи изобщо не са обсъдени от съда, който е основал своите изводи на заключението на вещото лице по проведената ССчЕ и събраните свидетелски показания. Намира, че заключението на вещото лице не е следвало да бъде кредитирано, тъй като неговите отговори се основават само на проверка в счетоводството на ревизирания, но не и на неговите доставчици, а изложеното от свидетеля е следвало да се цени с оглед неговата заинтересованост. В подкрепа на тезите си развива обширни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на оспорването на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба "Фари - БГ" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмена защита по същество оспорва основателността й и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Ревизионен акт Р-22220220007631-091-001/17.09.2021 г./РА/, издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, потвърден в оспорената му част с Решение 131/25.01.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който на "Фари БГ" ЕООД е отказано признаване на данъчен кредит в общ размер от 21 445,75 лв. по фактури, издадени от "Бочко мода" ЕООД, " Дондуков Авто" ЕООД и "Билдинг Строй Комерс" ЕООД, и са начислени лихви за забава в размер на 7 594,39 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, първостепенният съд е приел, че представените доказателства, ведно със заключението на вещото лице по проведената ССчЕ и показанията на свидетелката Д. Д. установяват реалното извършване на спорните шивашки услуги. Решаващият състав е подчертал, че неустановеността на кадровата, материална и техническа обезпеченост на доставчиците не е самостоятелно основание за непризнаване на претендираното данъчно предимство, с оглед на което то неправомерно е отречено с обжалвания РА. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основателни са доводите на касатора, че първостепенният съд не е изяснил спора от фактическа страна и не е изложил никакви мотиви относно доставките по фактурите, издадени от "Дондуков Авто" ЕООД и "Билдинг Строй Комерс". За доставките по фактурите, издадени от "Бочко Мода" ЕООД решаващият състав се е позовал единствено на заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, без да го обсъди с останалите събрани писмени доказателства. Същите не са анализирани по отделно и в тяхната съвкупност, нито е посочено защо са кредитирани показанията на представляващата дружеството - доставчик и как изложеното от нея кореспондира с огромния обем фактурирани услуги по изработване на калъфки, салфетки, кърпи и други. При дадените от свидетелката показанията, че услугите са извършени от нейното семейство, съдът е следвало да съобрази, че спорните фактури обективират услуги за 411 780 артикула, което налага да се изясни възможно ли е извършването им от посочените от Дирекова лица. Тези обстоятелства са в пряка корелация с верността на представените за доставките съпътстващи частни документи, чието съдържание не се ползва с официална доказателствена сила и следва да бъде преценено от съда . Принципно правилни са съображенията на решаващия състав, че поведението на доставчиците, нередностите при тях, както и неустановеността на материалната им, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на услугите не може да се противопостави на получателя, но това разбиране не освобождава националния съдия от задължението да обсъди конкретно събраните доказателства и въз основа на тях да формира своите изводи относно реалното извършване на спорните доставки от издателя на фактурите и предаването на резултата от тях на получателя. В случая това не е сторено, а липсата на фактически установявания и нормата на чл. 220 АПК препятстват възможността настоящият състав да извърши преценка на материалната законосъобразност на обжалваното решение. Същото е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на АССГ за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, първостепенният съд следва да разграничи спорните фактури и техните издатели, да обсъди конкретно представените към всяка една от тях съпътстващи доказателства ведно със заключението на вещото лице по ССчЕ, както и показанията на разпитания свидетел, като посочи дали ги кредитира и защо. Въз основа на дължимия съвкупен анализ на всички събрани доказателства и следващите от тях фактически изводи решаващият състав следва да формира своите правни доводи за разрешаването на спора между страните относно законосъобразността на оспорения РА. На основание чл. 226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да се произнесе и по разноските пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, състав на Първо отделение на ВАС