Решение № 582 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1608/2008 г.

Решение № 582 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1608/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218е, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. Д. Г., Д. Д. Г., Д. И. А. и Г. И. И. срещу решение № 12 от 6.02.08 г. по гр.д. № 204/07 г. на Кърджалийския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за нарушение на материалния закон - чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Ответниците в производството - Д. М. К., П. И. Б., Г. И. С. и А. М. П. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Кърджалийския окръжен съд е оставил в сила решение № 32 от 2.05.07 г. по гр.д. № 318/06 г. на Кърджалийския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателите положителен установителен иск - за установяване на правото им на собственост по наследство и давност върху недвижим имот с площ от 1700 кв. м. в местността "А", с. Р., община К., при съседи: север и североизток - път; изток - имот № 180239- дере, юг - К. М. и запад - имот № 1809516 по плана на новообразуваните имоти. Въззивният съд е приел, че спорният имот представлява земеделска земя, попадаща в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Той е част от по-голям имот с площ от 3 дка, за който ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност и наследство - № 40, т.III, дело № 1367/96 г. на нотариуса при РС Кърджали. С две последващи сделки те се разпоредили с части от този имот - 500 кв. м. с нот.акт № 78/97 г. и 800 кв. м. с нот.акт № 106/96 г. Остатъкът от него с площ от 1700 кв. м. е предмет на спора по настоящото дело. Прието е, че ищците са наследници на общия наследодател Д, който е притежавал земеделски земи преди образуването на ТКЗС. С протокол от 15.05.60 г. той е отстъпил на ДЗС нива от 5 дка и е получил в замяна нива от 2 дка в местн. "Х" и нива от 3 дка в местн. "Б".установено е също, че към 1960 -1961 г. Д. С. е ползвал спорната по настоящото дело нива в местността "А". Поземлената комисия е отказала възстановяване на собствеността върху част от декларираните от Д. С. през 1949 г. земеделски земи с мотив, че те са били заменени от ТПС комисия и получените при замяната имоти се стопанисват от собственика - решение от 1996 г. Прието е, че ответниците са наследници на М. Д. К., който е притежавал земеделски земи преди образуването на ТКЗС, включително и нива от 6 дка в местността "А". Правото на възстановяване на собствеността върху тези земи е признато от поземлената комисия. Със заповед от 2005 г. на кмета на община К. е възстановена собствеността върху земеделска земя с площ от 3 дка, попадаща в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местността "А", която съвпада с имота, за който ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост от 1996 г., част от който е спорна по настоящото дело. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният от наследниците на Д. Г. С. положителен установителен иск за собственост е неоснователен. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и е приел, че наследниците на Д. С. имат право на възстановяване на собствеността върху притежавания преди замяната от 1960 г. имот, а не върху този, който е получен при тази замяна. Прието е също, че те не могат да се позоват на придобивна давност върху процесния имот поради забраната на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Като допълнителен мотив е изложено обстоятелството, че не е установено по категоричен начин съвпадението между имотите, получени при замяната през 1960 г. - ниви в местността "Х" и "Б" и спорния имот, който попада в местността "А". Решението е правилно като резултат. Предявеният установителен иск е основан на твърдения за собственост по наследство от Д. Г. С. и давностно владение, упражнявано от Д. С. и неговите наследници повече от 10 г. На тези основания ищците действително не са станали собственици на процесния имот. Към момента на образуване на ТКЗС, а и към настоящия момент, имотът представлява земеделска земя. Тази земя подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Без съответно решение на поземлената комисия, сега - общинска служба "З" (ОСЗ) за възстановяване на собствеността, ищците не могат да претендират, че са собственици на земята. Затова правилно предявеният от тях иск е бил отхвърлен. В производството пред ОСЗ е следвало да се възстанови собствеността върху земята, притежавана от Д. С. преди замяната от 1960 г., извършена от ТПС комисия - чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Само при условията на изр. 2 от този текст, замяната остава в сила. Това са случаите, при които полученият при замяната имот е бил застроен, или с него са извършени разпоредителни сделки. В случая тези условия не са налице, както правилно е приел въззивният съд, тъй като разпоредителните сделки с части от имота са извършени от ищците през 1997 г., а текстът има предвид разпореждане, което е настъпило преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Спорният имот не би могъл да бъде придобит и по давност от ищците, тъй като съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, изтеклата до влизане в сила на този законов текст давност не се зачита. Освен това - придобивна давност върху земеделски земи, подлежащи на възстановяване, не може да тече преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. В случая земята, попадаща в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановена на ответниците с решението на поземлената комисия от 1996 г. и със заповедта на кмета на община К. от 20.04.2005 г., с която са посочени границите на възстановения имот - т.е. ищците не могат да се позовават на давност, изтекла до този момент. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.1, от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,