Решение № 5424 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 163/2016 г.

Решение № 5424 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 163/2016 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анка Стефанова Георгиева от гр. Севлиево, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Ася Велчева от гр. София, срещу решение № 1599 от 2.11.2015 г. по адм. д. № 1463/2014 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното производство по адм. дело № 1463/2014 г. на Бургаския административен съд е образувано по жалба на Анка Стефанова Георгиева срещу заповед № СО РД 01-490 от 4.10.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) - гр. Бургас, с която на основание чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) е разпоредено детето Виктория Анева Георгиева, родено на 4.01.2013 г. от майка Анка Стефанова Георгиева и баща неизвестен, да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. С определение № 56 от 7.01.2015 г. Бургаският административен съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея съдебно производство. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е съобщена на Анка Стефанова Георгиева на 14.10.2013 г. по пощата, за което свидетелства приложеното по делото известие за доставяне ИД PS8000010LUS X. Получаването било удостоверено с подписа на Георгиева, състоящ се от първите главни букви от нейното лично, бащино и фамилно име и от служител на пощенския оператор "Български пощи" АД. Удостоверяването е извършено, според Бургаския административен съд, в съответствие с правилата на чл. 36, ал. 2 във връзка с § 1, т. 10 и 15 от ДР на Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Срокът по чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 84, ал. 6 СК е изтекъл на 28.10.2013 г. С неговото изтичане правото на жалба съобщената на 14.10.2013 г. заповед е преклудирано (прекратено), а жалбата, подадена на 8.07.2014 г., е подадена при несъществуващо право на жалба. С определение № 4977 от 4.05.2015 г. по адм. д. № 4255/2015 г. Върховният административен съд е отменил определението на Бургаския административен съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че с жалбата било направено искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, но в първото съдебно заседание на 1.10.2014 г. и в писмена защита, представена във второто съдебно заседание на 10.12.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателката е направил и поддържал изрично искане за обявяване нищожност на заповедта. При постановяване на обжалваното определение Административен съд - Бургас бил пренебрегнал изричните искания на жалбоподателката, направени чрез процесуалния й представител в проведените две съдебни заседания, за обявяване на оспорената заповед за нищожна, а на основание чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да бъдат оспорени с искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето. Мотивите към определението на Върховния административен съд завършват така: "Производството по искането за обявяване на нищожност е процесуално допустимо, поради което обжалваното определение за оставяне без разглеждане на жалбата и за прекратяване на производството по делото следва да бъде отменено, а делото - да се върне на първоинстанционния съд за по-нататъшни съдопроизводствени действия по жалбата за нищожност". Със сега обжалваното решение Бургаският административен съд е приел, че "обхватът на проверката за законосъобразност в конкретния случай е ограничен до основанията за нищожност на оспорената заповед" и че тази заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми ис целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Анка Стефанова Георгиева от гр. Севлиево против заповед № РД 01-490 от 4.10.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас. Очевидна е допуснатата от Бургаския административен съд фактическа грешка. Формираната воля на съда е да се отхвърли като неоснователна жалбата за нищожност (искането за обявяване на нищожност според чл. 149, ал. 5 АПК) срещу заповедта на директора на РДСП - Бургас, а не цялата жалба, подадена от Анка Стефанова Георгиева срещу тази заповед, защото в частта, с която е оспорена законосъобразността на заповедта, жалбата е оставена без разглеждане като просрочена (подадена при прекратено и вече несъществуващо право на жалба за незаконосъобразност, т. е. за унищожаемост на оспорената заповед). Върховният административен съд е разпоредил разглеждането й само като жалба за нищожност на оспорената с нея заповед и това е предметът на проведеното от Бургаския административен съд съдебно производство, финализирано със сега обжалваното решение № 1599 от 2.11.2015 г. Тази очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена от Бургаския административен съд по негов почин по реда на чл. 175 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Инвокираните с нея доводи не държат сметка на установените по делото съществени фактически обстоятелства: детето Виктория е седмото дете, родено от жалбоподателката без брак; първите две се отглеждат от техния биологичен баща, други две са настанени в държавни институции, на останалите две майката не си спомня имената и не знае нищо за тяхната съдба. С декларация № ЗД 94 АА 19 от 18.03.2013 г. Анка Стефанова Георгиева е заявила, че след излизането й от затвора ще се грижи за детето. Освободена е от Затвора - Сливен на 25.05.2013 г. По делото няма никакви данни да се е поинтересувала за детето след това. Процесната заповед № СО РД 01-490 от 4.10.2013 г. на директора на РДСП Бургас й е съобщена на 14.10.2013 г. и по делото също така няма данни за предприети след тази дата от майката действия в изпълнение на заявеното от нея с декларация № ЗД 94 АА 19 от 18.03.2013 г. Детето Виктория е припознато с писмена декларация по чл. 65, ал. 1 СК от твърдяния от майката биологичен баща на 24.02.2014 г. след като Окръжен съд - гр. Бургас с решение № 514 от 27.12.2013 г. по гр. д. № 2431/2013 г. е допуснал вече пълно осиновяване на детето. Значително след същото решение - на 8.07.2014 г. - е подадена и жалбата срещу заповед № СО РД 01-490 от 4.10.2013 г. на директора на РДСП Бургас, която е оставена без разглеждане като просрочена, а със сега обсъжданото съдебно решение тази жалба е отхвърлена и като жалба за нищожност на оспорената с нея заповед. Правилен е крайният извод на Бургаския административен съд, че оспорената пред него заповед № СО РД 01-490 от 4.10.2013 г. не е нищожен административен акт, защото е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му със закона (чл. 84, ал. 6 СК) компетентност по материя, по време и по място, в предписаната от закона (чл. 84, ал. 6 СК) форма, при наличие на установените в чл. 84, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 СК предпоставки за нейното издаване и е съобразена с целта на закона, с интересите на детето по смисъла на чл. 84, ал. 2 СК и с всички обстоятелства, посочени в § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето. Законосъобразността (унищожаемостта) на тази заповед не е предмет на делото, поради което посочената в касационната жалба съдебна практика не е относима към процесния случай. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на процесуалния представител на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски в касационното производство не намира опора в закона и е неоснователно. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,