Решение № 1785 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2010 г.

Решение № 1785 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба подадена от гл. юрисконсулт на община Варна против решение № 1133 от 7.06.2010 г., постановено по адм. д. № 492 по описа за 2010 г. на Административен съд Варна. Релевира оплакване за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му, решаване на спора по същество чрез отхвърляне на обжалвания отказ от извършване на административна услуга. Ответникът - Николай Пеев Колев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалба на Николай Пеев Колев против отказ на кмета на община Варна обективиран в писмо изх. № ЗАО-41370/19.01.1010 г. на зам. кмет на община Варна за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.5404.2812 по Кадастралната карта на гр. Варна - удостоверяване, че имота не е актуван като общинска собственост. Решаващият съд е приел, че не е налице основание за отказ да се извърши заверка на молбата - декларация, в която да се удостовери, че за имота няма съставен акт за общинска собственост. Съдът е уважил жалбата, приемайки отказа на кмета на община Варна е незаконосъобразен с подробно изложени правни изводи във връзка с приложение на материалния закон. Решението е правилно защото съответства на приложимия материален закон. Безспорно е че поисканата заверка на молбата - декларация за извършване на производство по обстоятелствена проверка, представлява административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК, а постановеният отказ за да се направи такава е индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. В този смисъл е било установено е, че за процесния имот не е бил съставен акт за общинска собственост и, че за административният орган съществува законово задължение да извърши търсената от него административна услуга. По делото не е установено наличие на материална предпоставка за съответно правно основание за невъзможност да се извърши административната услуга и се откаже издаването на удостоверение за имота. Към времето на заявяване на искането - 19.10.2009 г дори не е в сила въведената с чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ невъзможност за земите по ал. 1 да се изискват удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК. По действащата тогава разпоредба на чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ тези земи не могат да са предмет на проверка по чл. 587 ГПК. Преценката за това е на съответния нотариус, а не на административния орган за извършване на административна услуга по издаване на удостоверение за имота. При тези установени обстоятелства отказът за извършване административната услуга е незаконосъобразен, както обосновано е приел и постановил съдът с процесното решение. Решението не е постановено при поддържаните в касационната жалба основание на чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,