Решение № 11855 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13436/2020 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна, подадено от С. Ставрев, на влязло в сила решение 140/26.06.2020 г. по адм. дело 127/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил, касационен състав, с което е оставено в сила решение 303/04.12.2019 г. по адм. дело 72/2019 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Твърди, че двете решения са незаконосъобразни и моли за тяхната отмяна. Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията, чрез процесуалния си представител, в съдебното заседание по делото и в представено писмено възражение, оспорва искането за отмяна. С протоколно определение от 08.03.2021 г., постановено по адм. дело 13436/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленният състав на ВАС е констатирал, че в молбата за отмяна не са посочени конкретни основания по смисъла на чл. 239 АПК, поради което, на основание чл. 242 АПК, съдът е оставил искането без движение, като е дал възможност на подателя на молбата в седемдневен срок от датата на съдебното заседание да посочи конкретни основания за отмяна на влязлото в сила решение. В срока за изпълнение на указанията, от процесуалния представител на Ставрев, е постъпила молба, с която е направено уточнение, че наведените от молителя оплаквания, представляват основания за отмяна по реда на чл. 239, т. 2 АПК незаконни действия на двата състава на Административен съд Кюстендил, във връзка с анализа и оценката на доказателствата и във връзка с решаване на делото. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 240, т. 2 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. С решение 140/26.06.2020 г. по адм. дело 127/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил, касационният състав, е оставил в сила решение 303/04.12.2019 г. по адм. дело 72/2019 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С последното решение, съдът е отхвърлил като неоснователна исковата претенция на С. Ставрев с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, насочена срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията, за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически дискомфорт, вследствие на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Следва дасе отбележи, че както и посочено в уточнителната молба, подадена от процесуалния представител на Ставрев, че искането за отмяна се основава на чл. 239, т. 2 АПК. Съгласно цитираната разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаване на делото. Цитираната разпоредба обхваща няколко отделни хипотези, като при всички тях източник на неправилност на съдебния акт е извършено престъпление от страна на посочените участници, субекти и страни по делото. Изискването престъпните действия да са установени по надлежния съдебен ред означава удостоверяването им с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд. Необходимо е също така, за да възникне цитираното основание, да съществува връзка между установеното по надлежния съдебен ред престъпно деяние и съдебно постановеното, тоест престъпното обстоятелство да е обусловило неправилността на влезлия в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска. По делото, в уточнителната молба на процесуалния представил на Ставрев, само бланкетно е заявено основанието на чл. 239, т. 2 АПК. Не са направени конкретни твърдения за наличието на някоя от хипотезите по т. 2 на чл. 239 АПК, не са посочени конкретни факти и обстоятелства, нито по делото са налице данни, покриващи хипотезата на чл. 239, т. 2 АПК. Предвид изложено, на основание чл. 244, ал. 1 АПК, искането за отмяна, подадено от С. Ставрев е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. водим от гореизложеното и на основание чл.244,ал.1 от АПК Върховният административен съд, Трето отделение