Решение № 4134 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2019 г.

Решение № 4134 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Данаилов, с постоянен адрес в [населено място], против решение № 4645 от 04.07.2019 г. по адм. дело № 7442/2018 г. на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата на Данаилов срещу решение по т. 2 от Протокол № 135/21.06.2018 г. на Комисията за проверка на документите на кандидатите за участие в конкурс за хабилитиране, асистенти, преподаватели и докторанти, назначена със Заповед № Р-436/18.06.2018 г. на ректора на Висше транспортно училище /ВТУ/ "Т. Каблешков". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата срещу административния акт, съобразявайки не приложимата нормативна уредба, а предполагаемата цел на Закона за развитие на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/. Твърди, че нито в законов, нито в подзаконов нормативен акт, се съдържа ограничение /забрана/ лица, навършили пенсионна възраст, да продължат да работят като научни работници, или да бъдат назначавани на научна работа. Моли за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него постановяване на друго такова по същество на спора, с което се отмени като незаконосъобразен административния акт. Ответникът – Комисия за преглед на постъпилите документи за участие в конкурс при ВТУ "Т. Каблешков", чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в представен по делото писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените в жалбата касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е решение по т. 2 от Протокол № 135/21.06.2018 г. на Комисията за проверка на документите на кандидатите за участие в конкурс за хабилитиране, асистенти, преподаватели и докторанти, назначена със Заповед № Р-436/18.06.2018 г. на ректора на ВТУ "Т. Каблешков". От фактическа страна съдът е установил, че жалбоподателят е заемал длъжността "главен асистент" в катедра "Електротехника и физика" във ВТУ "Т. Каблешков" до 19.05.2016 г. Със заповед от 19.05.2016 г. на ректора на ВТУ "Т. Каблешков" е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. За нуждите на катедрата е обявен конкурс за редовен асистент за област на висше образование "Технически науки" – "Електротехника, електроника и автоматика". Жалбоподателят е подал документи за участие в конкурса. Със заповед № Р-436/18.06.2018 г. ректорът на ВТУ "Т. Каблешков" е назначил комисия за проверка на документите на участниците в конкурса. С решение по т. 2 от Протокол № 135/21.06.2018 г. Комисията за проверка на документите не е допуснала жалбоподателя до участие в конкурса, като се е позовала на решение № 38/23.06.2004 г. на Академичния съвет, съгласно което лица, навършили пенсионна възраст, не могат да заемат длъжности на нехабилитирани преподаватели. По делото не е спорно, че към датата на обявяване на конкурса, респективно подаване на документите за участие, жалбоподателят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. Съдът е установил, че жалбата е допустима, подадена в срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Приел е, че оспорения административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание. Същевременно е приел, че в административния акт не е посочено правно основание за неговото издаване, доколкото решение № 38/23.06.2004 г. на Академичния съвет, не е нормативен акт и формално не може да служи за правно основание за издаването му. Последното, според съда, представлява нарушение на адмнистративнопроизводствените правила, което обаче не е съществено, тъй като не би могло да повлияе на крайния резултат и да обоснове извод, различен от този, до който е достигнал административния орган. Относно приложението на материалния закон, съдът е приел, че административният акт е материално законосъобразен. Тълкувайки разпоредбите на чл. 17 ЗРАСРБ; чл. 44 ППЗРАСРБ; чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване; чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и § 11 от ПЗР на Закона за висшето образование, съдът е приел, че разумът на цитираните разпоредби, тълкуван във връзка с целта на ЗРАСРБ, обосновава извода, че законодателят цели да постигне от една страна приемственост в академичния състав, а от друга – обновяване, като поставя императивен краен срок, в който трябва да се освободи заеманата длъжност. Тълкувайки цитираните разпоредби на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ, съдът е приел, че с едновременното поставяне на условията за срочност на трудовия договор без право на продължаване и придобиване на образователна и научна степен доктор в този срок, законодателят цели да гарантира развитие и обновяване на академичния състав, като мотивира лицата към научно и академично кариерно израстване. Длъжността "асистент" е най – ниската от академичните длъжности, с която започва академичното израстване, поради което, според съда, би било в противоречие на целта на закона да се допусне заемането й от лица, освободени от по – висша длъжност поради пенсионирането им. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Решение по т. 2 от Протокол № 135/21.06.2018 г. на Комисията за проверка на документите на кандидатите за участие в конкурс за хабилитиране, асистенти, преподаватели и докторанти, назначена със Заповед № Р-436/18.06.2018 г. на ректора на ВТУ "Т. Каблешков", с което жалбоподателят не е допуснат до участие в конкурс за заемане на академичната длъжност "асистент", представлява индивидуален административен акт, срещу който е допустима съдебна защита. Конкурсната процедура за заемане на академична длъжност по чл. 3 ЗРАСРБ започва с решение на висшето училище и се обнародва в Държавен вестник. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗРАСРБ преминава през две фази - конкурс и избор. Допускането до конкурс се преценява от комисия по чл. 48 от ППЗРАСРБ в състав определен с правилника и със заповед на ректора на висшето училище. Конкурсът се провежда от научно жури по чл. 19 – 23 ЗРАСРБ, което оценява и класира кандидатите и предлага за избор. Факултетният съвет провежда избора за "асистент" предвид чл. 23, ал. 1 ЗРАСРБ, а последният се назначава от ръководителят на висшето училище, предвид нормата на чл. 23, ал. 3 от същия закон. Следователно законът регламентира процедура, която постепенно преминава през различни етапи, всеки от които приключва с акт, който е правно релевантен за следващия етап. Съгласно чл. 32 ЗРАСРБ всички актове на органите на висшето училище във връзка с придобиване на степен или за заемане на академични длъжности могат да се обжалват пред съда по реда на АПК. Жалбата срещу решението на Комисията подлежи на самостоятелен контрол, защото с този административен акт е преградено участието на Данаилов до конкурсната процедура за заемане на академична длъжност. Правният интерес от оспорване ще е налице, когато без това обжалване жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, ако подаването на жалбата е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за жалбоподателя правни последици, т. е. правният му интерес не би могъл по друг начин да се защити. В случая за касатора не е имало друг ред за защита, освен да оспори решението на комисията. По съществото на спора касационната инстанция, счита че първостепенният съд е постановил незаконосъобразно решение. В ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ законодателят е уредил цялата процедура свързана с условията и реда за заемане на академичните длъжности "асистент" и "главен асистент", като изрично в нормата на чл. 19 от закона, в относимата редакция, са посочени какви документи се подават за кандидатстване за тези длъжности: 1. автобиография; 2. диплом за образователната и научна степен "доктор"; 3. медицинско свидетелство; 4. свидетелство за съдимост; 5. удостоверение за стаж по специалността, ако има такъв и 6. списък на публикации, изобретения и други научно-приложни разработки. В нормата на чл. 21, ал. 1 ЗРАСРБ е посочено, че до участие в конкурс се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище. Законодателят на ниво закон е регламентирал изискванията, които са необходими за допускане до участие в конкурс, като нито в закона, нито в разпоредба от вътрешния правилник на висшето училище, не се съдържат допълнителни или особени изисквания за заемане на конкурсната длъжност. Конкурсната комисия е следвало да извърши преценка дали подадените от отстранения участник документи се покриват от законовата норма и от правилата на висшето училище. Условието за ненавършване на пенсионна възраст не е въведено като условие за допустимост в конкурса, т. е. нито законодателят, нито Академичният съвет при приемане на Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични и преподавателски длъжности във ВТУ "Т. Каблешков" е въвел такова задължително условие за заемане на конкурсната длъжност "асистент". В този смисъл е незаконосъобразен изводът на съда, че процесното решение е в съответствие с материалноправните норми. В същия смисъл е и решение № 4922 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 753/2019 г., VII о. С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго - по същество на спора, с което се отмени оспореният административен акт, а преписката бъде върната на ответната комисия за продължаване на процедурата, като след връщането следва издателят на оспорения акт да съобрази мотивите в настоящото съдебно решение на касационната инстанция. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 70 /седемдесет/ лева. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,