Решение № 355 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4820/2008 г.

Решение № 355 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4820/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 304 от ГПК. Образувано по молба на Ю. В. А. за отмяна на влезлите в сила решения на Кюстендилски районен съд от 18.01.2008 г. по гр. д. № 913/2007 г. и на Кюстендилски окръжен съд от 04.07.2008 г. по гр. д. № 124/2008 г. С първото решение районният съд като първа инстанция е отхвърлил като неоснователен предявения от Б. В. А. против А. Г. Д. иск по чл. 108 от ЗС по отношение на част от УПИ *, кв. 13 по плана на с. Д., община Н., като в тази част съденият акт не е бил обжалван и е влязъл в сила. С второто от посочените решения окръжният съд като въззивна инстанция е отменил частично решението на районния съд относно осъждането на община Н. да предаде на Б. А. част от същия имот и е постановил ново решение по съществото на спора, с което и срещу общината искът по чл. 108 от ЗС е отхвърлен. Молителката Ю. А. поддържа, че не е била конституирана като страна по делото в производството пред нито една от двете инстанции, макар че е била задължителен другар на ищеца Б. А. Заявява, че имотът, за който А. е предявил ревандикационен иск, е притежаван под режим на съпружеска имуществена общност от нея и от Б. А. Постановените решения имали сила и за нея като съпруга и задължителен другар на ищеца, а след като не е била страна в процеса, те подлежали на отмяна съгласно чл. 304 от ГПК. Моли отмяната да бъде постановена и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответниците по молбата Б. А., община Н. и А. Д., не вземат становище. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за основателна. Пред първоинстанционния Кюстендилски районен съд делото е образувано по искова молба на Б. В. А., ЕГН ********** против А. Г. Д. Предявен е иск по чл. 108 от ЗС касателно част от УПИ * от кв. 13 по плана на с. Д., община Н. В хода на производството пред първата инстанция като втори ответник в процеса е привлечена община Н. Ищецът се е легитимирал като собственик на имота с нотариален акт по обстоятелствена проверка, в който нотариусът е посочил, че имотът е придобит по наследство и давност. Актът е съставен на 30.11.2001 г. Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от длъжностно лице при община Н., Б. В. А., роден на 25.04.1932 г. и Ю. В. А. са сключили брак на 24.11.1954 г. След брака съпругата е приела фамилно име А. Съдът приема, че съпругът по удостоверението за брак и ищецът са едно и също лице - това е видно от съпоставката на посочената в акта дата на раждане на мъжа и от посоченото в исковата молба ЕГН. Това, че в производството ищецът е посочил фамилията си като "А", вероятно се дължи на техническа грешка, която не може да обоснове извод, че ищецът е различен правен субект от сключилият гражданския брак мъж. При тези данни имотът, за който е бил предявен ревандикационен иск, се явява общо притежание на Б. и Ю. А. под режим на СИО. Придобивното основание е осъществено по време на брака им, а тъй като то е давностно владение, вещта се притежава и от двамата съпрузи (т. 2 на ППВС № 8 от 1980 г.), макар легитимационният акт да е издаден само на името на единия. При спор за вещни права върху такъв имот другарството между съпрузите е задължително, съответно решението, постановено по такъв спор, има сила и за двамата съпрузи. Обаче Ю. А. не е била конституирана като страна в производството пред първата и въззивната инстанция, следователно същата е легитимирана да иска отмяна на решението, което я обвързва (т. 12 от ППВС № 2 от 1977 г.). Налице са условията на чл. 304 от ГПК и молбата следва да бъде уважена. Решенията следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционният съд, който следва да разгледа спора с участието на Ю. А. като страна по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд