Решение № 10439 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5041/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Генерал Тошево, чрез процесуалния му представител адв. Николова, против решение № 386 от 19.02.2026г., постановено по адм. д. № 311/2025г. по описа на Административен съд - гр. Добрич, с което по жалба на „КА Енерги“ ЕООД със седалище гр. Варна е отменена заповед № 388 от 08.04.2025г. на кмета на община Генерал Тошево, с която на основание чл. 135 ЗУТ и чл. 24 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ е отказано да се разреши изработване на проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване /ПУП – ПЗ/ за ПИ идентификатор № 63094.68.8 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на с. Росица, общ. Генерал Тошева, обл. Добрич, одобрен със заповед № 646 от 02.07.2015г. на кмета на община Генерал Тошево по заявление с вх. № ТР – 04 – 02 – 1208 от 28.01.2025г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението, с определен 14 дневен срок за издаването на акта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. от влизане в сила на съдебното решение. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в случая при постановяване на оспорения отказ са спазени административно производствените правила и не са били налице основанията по чл. 135, ал. 3 ЗУТ за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ, тъй като предложението по чл. 125 ЗУТ не съдържа всички изискуеми документи. Позовава на чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 ЗОЗЗ, като посочва, че дори да е било променено предназначението на земята, то същото е отпаднало и към момента тя е отново земеделска. Поради и това посочва, че предвид този статут на земята заявлението и предложените не съответстват на изискванията на чл. 125, ал. 2 ЗУТ. Навежда и доводи, че законодателят в чл. 67а, ал. 4 и ал. 6 ППЗОЗЗ е предвидил ред за изменение на ПУП – ПЗ, но само във врмемевата рамка на действие на издадения акт за промяна на предназначението на земята. Поради и това посочва, че в оспорената заповед е прието, че искането за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП е в противоречие с правилата и нормите по устройство на територията, което пък е предмета на проверка при искане за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът "КА Енерги" ЕООД, чрез процесуалните си представители адв. Солакова и адв. Петров изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с подадено заявление жалбоподателят в първата инстанция е поискал разрешение да изработи изменение на ПУП – ПЗ за имот идентификатор № 63094.68.8, като собственик на този имот, като към заявлението е било представен и проект задание по чл. 125 ЗУТ във връзка с чл. 124а, ал. 7 ЗУТ с приложена скица предложение по чл. 135, ал. 2 ЗУТ и опорен план към заданието. Приел е, че със заповед № 646 от 02.07.2015г. на кмета на община Генерал Тошево е бил одобрен ПУП – ПЗ за имот, като е предвидено застрояване във връзка с проектиране и монтаж на вятърен електрогенератор. Установил е, че проектът е разгледан в ОЕСУТ, който е предложил на компетентния орган да издаде заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, като положително становище от 17.03.2025г. е дал и главния архитект на община Генерал Тошево. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържание на фактически и правни основания и при спазване на административно производствените правила, но при неправилното приложение на материалния закон. Посочил е, че тъй като заявлението е подадено от легитимирано лице по чл. 131 ЗУТ, като с него са представени всички изискващи се документи, налице е положително становище на ОЕСУТ и главния архитект на общината, кметът на общината е следвало да издаде заповед за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ. Приел е, че не е спорно между страните, че към датата на одобряването на ПУП – ПЗ от 2015г. е имало издадено решение на Комисията за земеделски земи, с което на основание чл. 22, ал. 1 и чл. 18 ЗОЗЗ е променено предназначението на процесния имот за неземеделски нужди. Посочил е, че тъй като в сроковете по чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 ЗОЗЗ заявителят не е предприел действия за издаване на разрешение за строеж и не е започнало строителството на обекта, то решението за промяна на предназначението на имота е загубило правното си действие. Посочил е, че в процедурата по издаването на акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ проверката се ограничава до това подадено ли е заявление от заинтересовано лице, налице ли е скица – мотивирано предложение и съответства ли разработката на правилата и нормите по устройство на територията и на ОУП на населеното място, ако има такъв. Приел е, че разширяването на обхвата на проверката е недопустимо, като така е обосновал, че производството по промяна на предназначението на земята е извън обхвата на проверката по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Приел е, че при наличието на редовно заявено искане, придружено с необходимите документи и положителни становища на експертните органи, оспорената заповед, с която е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ е незаконосъобразна. Решение е неправилно, постановeно при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Със заявление и задания по чл. 125 във връзка с чл. 124а, ал. 7 ЗУТ и приложена скица – предложение по чл. 135, ал. 2 ЗУТ дружеството заявител е стартирало процедура по разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ за негов имот ПИ идентификатор № 63094.68.8 по КК на с. Росица, общ. Генерал Тошево за променяне на статута на имота му от земеделска земя в такава за неземеделски нужди с отреждане за зона „Пс“ /специализирана високотехнологична производствена зона/. В представената към заявлението графична част скица – предложение е заложена графично извадка от действащия план за застрояване, одобрен от комисията за земеделски земи – София към МЗХ с решение № КЗЗ – 02 от 21.01.2014г. на КЗЗ към МЗХ по т. 17.1.9, а в обяснителната записка и в оспорената заповед е посочено, че за имота има предходен одобрен ПУП – ПЗ със заповед № 646 от 02.07.2015г., за чието изменение е поискано разрешение. Съдът при постановяване на оспореното решение на първо място не е събрал административната преписка в цялост, тъй като посочените и решение на КЗЗ от 2014г. и заповедта № 646 от 02.07.2015г., с която е одобрен ПУП – ПЗ, чието изменение се иска не са представени по делото и която е издадена въз основа на решението на КЗЗ от 2014г. Следва да се посочи, че по делото е представена друга заповед № 648 от 02.07.2015г., която обаче касае имот, различен от този, предмет на настоящото производство. Необоснован и неподкрепен с доказателства е изводът на съда, че към датата на одобряването на първоначалния ПУП – ПЗ е имало издадено решение на КЗЗ, с което на основание чл. 22, ал. 1 и чл. 18 ЗОЗЗ е било променено предназначението на земята в такава за неземеделски нужди. Само след като бъде присъединено към делото посоченото по – горе решение от 2014г. на КЗЗ ще бъде установено какво касае то и дали е извършена промяна на предназначението на земята или е била одобрена на площадка. Едва след събиране на тези доказателства ще може да бъде установено дали процедурата по промяна на предназначението на земята е била приключила в онзи предходен момент или не, съответно дали е земеделска или не, респективно по аргумент от чл. 64, ал. 2 ППЗОЗЗ и дали разрешението за утвърждаване на площадка, въз основа на която е одобрен ПУП – ПЗ, е загубило правното си действие. Процедурата за промяна на предназначението на земеделска земя в такава за неземеделски нужди включва няколко етапа, като изисква издаването на няколко акта, а именно: 1. Влязло в сила решение за утвърждаване на окончателна площадка и/или трасе, което се издава от КЗЗ; 2. Акт, с който се дава разрешение за изработване на подробен устройствен план по реда на ЗУТ; 3. Акт, с който се одобрява окончателния проект за ПУП – ПЗ; 4. при наличие на влязъл в сила ПУП – ПЗ заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди, при което КЗЗ при МЗХ издава акт – решение, за промяна на предназначението на земеделските земи. При искане за разрешение за изменение на ПУП, включително в хипотезата на разширение на границите на обекта, следва да бъде осигурено съответствие на актуална одобрена и действаша площадка и/или трасе, като в този случай проверката би следвало да обхване и съответствието на предложеното със заданието изменение на ПУП – ПЗ с предвиденото с влязло в сила решение за одобряване на площадка/трасе. В случая обаче е основателно възражението на ответника в това производство, че към момента на подаването на заявлението 28.01.2025г., с което е поискано разрешение за изработване на изменение на ПУП – ПЗ и към момента на постановяване на оспорената заповед – 08.04.2025г. е действала разпоредбата на чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ обявена за противоконституционна с КР № 3 от 2025г., обн. ДВ бр. 37/2025г. от 02.05.2025г., която не изисква решение за одобряването на площадка или трасе за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. Решението на Конституционния съд действа занапред, а правните последици възникнали в периода на действия на противоконституционна норма се уреждат с акт на органа, който я е приел, а в случая такъв акт няма. След като е поискано издаването на акт за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПЗ, който да послужи за стартиране на процедурата по промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди /без значение дали първоначално или повторно/, то при преценката за законосъобразност на оспорения отказ, съдът следва да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. В това производство предметът на съдебна проверка, очертан от нормата, както правилно е посочил съдът, включва дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с предвижданията и устройствените показатели на ОУП и устройствената зона по действащия ОУП на съответната община, в случай, че е наличен такъв. Правното основание за изменение на ПУП не е задължителен елемент в тази предварителна фаза, но органът може да го посочи, ако са налице специални законови изисквания, които следва да бъдат спазени. В оспореното решение съдът не е изложил мотиви, както и не е събрал доказателства относно наличието или не на посочените предпоставки, с оглед на преценката за това дали са били налице условията за издаването на положителен акт или не, съответно дали оспореният отказ е законосъобразен или не е. Съдът се е ограничил да приеме, че заявителят е представил изискуемите се документи, че са представени положителни становища на ОЕСУТ и на главния архитект на общината, които е приел за правилни без да извърши проверка за законосъобразността на изводите, въз основа на които е обосновал извод, че кметът на общината е следвало да издаде заповед, с която да разреши изработването на поисканото изменение на ПУП – ПЗ. Съдът е направил този извод и без да събере административната преписка в цялост, като липсва включително и заповедта за одобрението на ПУП – ПЗ. Във връзка с тези изводи съдът недопустимо с диспозитива е дал на органа срок да издаде акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ без обаче да провери наличието на предпоставките по разпоредбата и в частност дали предложението, а именно поисканото разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПЗ с отреждане на имота със зададена устройствена зона „Пс“ /специализирана високотехнологична производствена зона/ съответства на предвижданията на ОУП, ако има такъв и на правилата и нормите по устройство на територията, включително разписаните в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и в частност тези отнасящи се за устройството извън границите на населените места и в земеделските територии. При постановяването на оспореното решение съдът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, както и не е събрал относимите към него доказателства, включително не е събрал цялата относима към спора административна преписка, което препятства настоящата инстанция да се произнесе по съществото му. По изложените съображения оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да изясни спорните факти и обстоятелства и да събере цялата административна преписка, както и относимите доказателства, включително с използването на специални знания за това, предвид указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени по – горе в решението. Предвид изхода на спора по искането на касатора за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2, Върховният административен съд, състав на второ отделение,