Решение № 4225 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14127/2009 г.

Решение № 4225 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14127/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Станка Кръстева Бураджиева, Георги Кръстев Стамболиев, Кирил Митрев Кисов и Атанас Кирилов Кисов, гр. Асеновград, съдебен адрес гр. Пловдив, ул. "Опълченска" № 1, ет. 1 срещу решение № 903 от 1.07.2009 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 395/2009 г. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно. Неправилно съдът приема, че отказът на община Асеновград да подпише акта за непълноти и грешки в кадастъра е нарушение. Съдът не е съобразил, че с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3) това не е необходимо. Неправилен е и изводът на съда, че в случая е налице спор за материално право. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Влязлото в сила решение на съда за възстановяване на правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи има действие и е задължително и за съда, и за Службата по геодезия, картография и кадастър, и за община Асеновград. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответниците по касационната жалба - кметът на община Асеновград и началникът на Службата по геодезия, картография и кадастъра, гр. Пловдив, не вземат становище. Ответниците по касационната жалба - Катя Петрова Аврамова, Калинка Георгиева Кауфман, Кирилка Тодорова Христова, Митко Кирев Кисов и община Асеновград, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, а наведените от касатори доводи - неоснователни. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че заповед № КД-14-16-757 от 15.12.2008 г., с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Асеновград като се заличават поземлени имоти 00702.508.227 и 00702.508.228 и се нанасят нови с идентификатори 00702.508.338, 00702.508.339, 00702.508.340, 00702.508.341, 00702.508.342 и 00702.508.343 е издадена от компетентен орган. Приел е, че неуведомяването на един от собствениците на засегнатите имоти е съществено нарушение на процесуалните правила. Приел е, че с одобреното изменение се отнема от общински имот площ от 1 017 кв. м за сметка на новообразувания имот, посочен като собствен на касаторите. Намалена е и площта на имот 00702.508.227, който е с начин на трайно ползване "второстепенна улица" за сметка на новообразувания имот 00702.508.339, записан също като собственост на касаторите. Въз основа на това съдът е приел, че е налице спор за материално право по отношение на имоти с идентификатори 00702.508.342 "за обект комплекс за образование", 00702.508.343 "за обект комплекс за образование" и 00702.508.341 "за второстепенна улица", 00702.508.229 "за второстепенна улица". Посочил е, че с решение № 116 от 9.11.2007 г. на районен съд, Асеновград, спорът за материалното право по отношение на тези имоти не е разрешен. Тези изводи на съда са правилни. В подробни и аргументирани мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, съдът е посочил основанията за приетото съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е специално административно производство, регламентирано в нарочен нормативен акт - Наредба № 3. Разписаната процедура за извършване на изменението е гаранция за защита правата на участващите в производството страни. В случая административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3. Актът за попълване на непълнотите и грешките не е подписан от пряко заинтересован собственик - община Асеновград. Това нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, защото, както правилно е посочил в мотивите си съдът, то създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е приел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото право. Налице е и материална незаконосъобразност на акта. Съгласно цитираната норма, при неподписване на акта от всички собственици, органът е длъжен да издаде отказ за отразяване на непълнотата или грешката. В този случай той действа в условията на обвързана компетентност. В случая, въпреки, че са били налице всички предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки за издаване на отказ, органът е постановил оспорения акт. Неоснователни са твърденията на касаторите, че с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3, не е необходимо подписването на акта от страна на общината, защото изменението е в изпълнение на съдебно решение. Както правилно посочва в мотивите си съдът, решението на районния съд, с което е възстановена собствеността на касаторите, не може да се противопостави на общината. Тя не е била страна в производството и съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението няма сила на присъдено нещо по отношение на нея. Неоснователно е позоваването от касаторите на разпоредбата на чл. 297 ГПК. Тази норма действително определя зачитането на силата на присъдено нещо от съдилищата и другите държавни органи. Но за да се случи това е необходимо обективно и субективно тъждество между предмета и адресатите на силата на присъдено нещо и отношението, обуславящо съответния държавен акт. Т. е. тогава, когато между общината и касаторите, с влязло в сила решение е установен въпросът за собствеността върху процесния имот, то административният орган е длъжен да зачете силата на присъденото нещо. В случая обаче това не е налице. Напротив, налице е конкуренция на права на собственост и именно поради това, административният орган не следва да се произнася, докато спорът не бъде решен по съдебен ред. Неоснователно е и твърдението, че попълването на кадастъра е следвало да стане служебно с оглед разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 56, ал. 1 от Наредба № 3 във вр. с чл. 52, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Наредба № 3 визира и трите вида изменения на кадастралните карти и регистри, посочени в чл. 53, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър. А съгласно изричната разпоредба на чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър непълнотите или грешките, които са само една от хипотезите, при които се допуска изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, се допълват или поправят само по молба на заинтересованото лице. Нормата на закона е императивна и подзаконовия акт нито може, нито цели промяната й. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,