Решение № 11868 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2012 г.

Решение № 11868 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е жалба на Билал Еминович, роден на 14.06.1961 г. в Република Сърбия, с адрес гр. Благоевград, ЖК "Струмско център" № 23, вх. Б, ет. 3, ап. 8 срещу решение № 829 от 7.06.2012 г. по адм. д. № 298/2012 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 899/26.04.2012 г. на директора на ОД на МВР Благоевград за наложена принудителна административна мярка на основание чл. 41, т. 2, предложение първо "принудително отвеждане до границата на Република България". Излага доводи за неправилност на решението, изразява несъгласие с направените изводи, че е имал право на краткосрочно пребиваване 90 дни от датата на влизането в страната, тъй като има сключен брак с българска гражданка и от четири години се снабдява с лична карта за временно пребиваване на територията на Република България за срок от една година, счита, че при условията на сключен граждански брак в РБългария има статут на временно пребиваващ чужденец. От ответната страна е постъпило писмено възражение срещу жалбата. Участващият по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 21, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че македонският гражданин е влязъл на територията на РБ на 3.12.2011 г., към която дата не е имал разрешение за продължително пребиваване по чл. 24 от ЗЧРБ, а предходното издадено разрешение е било изтекло на 12.11.2011 г., предвид на което съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е имал право на краткосрочно пребиваване в страната за срок от 90 дни считано от датата на влизане в страната или до 2.03.2012 г. Жалбоподателят не е напуснал страната до крайния предел на разрешения му срок за пребиваване поради което е направен извод, че са налице материалните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Установено е, че до 12.11.2011 г. на оспорващия е била разрешено пребиваване в РБългария, на 14.11.2011 г. жалбоподателят е подал заявление вх. № 52301 до началника на група "Миграция" при ОД на МВР - Благоевград, с което е поискал на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ да му бъде продължено пребиваването в РБ до 6 месеца поради сключен граждански брак с български гражданин, като е посочил, че е влязъл в РБ на 12.11.2011 г. през ГКПП Станке Лисичково. На 25.11.2011 г. в ОД на МВР Благоевград е постъпило заявление от Еминович с вх. № 54325/25.11.2011 г., с което се е отказал от заявление вх. № 52301/14.11.2011 г. за продължаване на срока за пребиваване в РБ. От представената справка е установено, че на 3.12.2011 г. жалбоподателят е излязъл от РБ и е влязъл отново на територията на страната на същата дата. Със заявление вх. № 54325/25.11.2011 г. на жалбоподателя е оттеглено предходното заявление вх. № 52301/14.11.2011 г. за продължаване срока на пребиваване в РБ. Посочено е от съда, че е без значение, че заявлението е било написано собственоръчно от съпругата на жалбоподателя, след като Еминович се е подписал лично върху заявлението. За неоснователни са приети доводите в жалбата визиращи причини от личен и семеен характер, наличието на сключен граждански брак с български гражданин би могло да бъде основание за подаване на ново заявление за получаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденец в страната по реда на чл. 29 от ППЗЧРБ. Решението е правилно. Установено е, че жалбоподателят няма разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната и разрешеният срок за пребиваване е изтекъл на 12.11.2011 г., като не е продължен по надлежния ред. Самият жалбоподател се е отказал от заявлението си за неговото продължаване, видно от последвалото негово заявление за това. Установено е, че същият е влязъл в Р България на 3.12.2011 г. и не е напуснал страната след изтичане на 90-дневният срок за безвизово пребиваване по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ - 1.03.2012 г. Жалбоподателят не е напуснал страната след изтичане на разрешения срок за пребиваване, което обосновава налагането на принудителната административна мярка на посоченото основание. Неоснователно е твърдението за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, свързано със съобщаване на процесната заповед на жалбоподателя не на родния му език, а на български. Видно от приложената заповед, в нея е отбелязано, че тя е съобщена на жалбоподателя на български език, който той разбира. Не е направено от него възражение, че не разбира текста, нито е поискал преводач. Същият е упражнил своевременно правото си на защита срещу заповедта и процесуалните му права в случая не са нарушени. Няма твърдения и доказателства, въз основа на сключения граждански брак с български гражданин, жалбоподателят да е поискал и да е получил разрешение за продължително пребиваване в страната по реда на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ или дългосрочно пребиваване по чл. 15 от ЗЧРБ. Сам заявява, че е имал разрешение за временно пребиваване, чийто срок е изтекъл и той е оттеглил искането си за продължаване на срока за пребиваването си в страната. Обстоятелството, че жалбоподателят е сключил граждански брак с българска гражданка през 2002 г. не е достатъчно за законното му пребиваване в страната, на това основание жалбоподателят следва да уреди статута си на пребиваване в страната, не е наложена забрана за влизане в страната. След като не е използувал законните възможности жалбоподателят не може да се позовава на съображения за нарушено право на семеен живот. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства да е образувана процедура за подновяване на разрешението за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на престой, за да се разглежда възможността да не се издава решение за връщане до приключване на процедурата. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд - седмо отделение,