Решение № 137 от 7.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6234/2007 г.

Решение № 137 от 7.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6234/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК . С решение № 856 от 18.07.2007 г. по в. гр. д. № 370/07 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решението на Варненския районен съд, постановено на 21.12.2006 г. по гр. д. № 1245/06 г. С него е прието за установено по отношение на Е. "М. - Д. Д. " гр. В., че правото му на строеж, учредено с нотариален акт № 97, т. ХХХ, дело № 9172/95 г. за изграждане на апартамент № 1 на първия етаж, апартамент № 3 на третия етаж и апартамент № 7 на четвъртия етаж, ведно с прилежащите им мазета, както на гараж № 1 и гараж № 4 на партера, е погасено по давност в полза на собствениците на дворното място Р. Х. С. и Х. Х. С., като е отхвърлен искът на Р. Х. С. и Х. Х. С. против С. И. Л. и С. С. Л. за установяване, че уреденото им със същия нотариален акт право на строеж за изграждане на апартамент № 8 на четвърти етаж и терасовиден етаж, както и на гараж № 2 на партера, е погасено по давност. В срока по чл. 218в ГПК (отм.) против въззивното решение са подадени касационни жалби от Р. и Х. С. чрез техния процесуален представител адв. И. З. и от Е. "М" чрез адв. Д. П. Ищците обжалват въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от тях установителен иск против С. Л. и С. Л., като считат, че в тази част въззивното решение е необосновано, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателят Е. "М" атакува въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният против него установителен иск. Поддържа доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск, а също и за неправилност на същото поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационните жалби доводи, намира: От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че с нотариален акт № 97, т. ХХХ, дело № 9172/08.09.1995 г. Тодор Х. Х., Р. Х. С. и Х. Х. С. като съсобственици на дворно място, съставляващо парцел **** в кв. 37 по плана на ХVIII микрорайон на гр. В., са учредили в полза на Е. "М" право на строеж за изграждане на апартамент № 1 на първия етаж, ведно с принадлежащото му мазе № 1; апартамент № 3 на третия етаж, ведно с принадлежащото му мазе № 3; апартамент № 7 на четвъртия етаж, ведно с принадлежащото му мазе № 7; гараж № 1 и гараж № 4 на партера в сградата, която ще се изгради по одобрен архитектурен проект в посоченото дворно място. Със същия нотариален акт учредили на С. И. Л. по време на брака му със С. Л. право на строеж за построяване на апартамент № 8 на четвърти етаж и терасовиден етаж, ведно с принадлежащото му мазе № 8, както и на гараж № 2 на партера в същата сграда. Срещу отстъпеното право на строеж приобретателите поели задължението от свое име и със свои средства, но в полза на учредителите, да построят и да им предадат обекти в сградата, както е посочено в нотариалния акт. Установено е също, че разрешението за строеж на сградата е издадено на 14.10.1998 г. На същата датата е издаден и акт за узаконяване на нулев цикъл на жилищната сграда до етап кофраж на плоча "А". С гласни доказателства по делото е установено, че от 1999 г. строителството е преустановено. Вещото лице от назначената по делото съдебно-техническа експертиза е констатирало, че към 30.11.2006 г. жилищната сграда е изградена до ниво плоча "А", под на първи жилищен етаж, в груб строеж. С метални врати са затворени два гаража, а на първия етаж са иззидани с тухли част от преградните и от външните стени, като няма започната покривна конструкция. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че Е. "М" е започнал изграждането на процесната сграда в срока по чл. 67, ал. 1 ЗС, но строителството е било преустановено към 1999 г. От този момент е започнала да тече нова 5-годишна давност, с изтичането на която преди предявяване на иска, учреденото му право на строеж е погасено в пълния му обем. По отношение на ответниците Л е приел, че правото им на строеж не е погасено, тъй като за тях 5-годишният давностен срок не е започнал да тече поради обективна невъзможност да изградят обекта на четвъртия етаж, преди да бъдат изградени по-долните етажи. Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗС правото да се построи сграда в чужд имот се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Правилно въззивният съд е приел, че началният момент на този срок се свързва не с датата на придобиване на ограниченото вещно право на строеж, а от момента, в който реализирането на строителството стане обективно възможно. Необоснован и незаконосъобразен е обаче направеният извод, че по отношение на ответниците Л този срок не е започнал да тече, тъй като те придобили право на строеж на обект на четвъртия етаж от сградата и докато не бъде извършено строителството на по-долните етажи, били в обективна невъзможност да изградят този обект. Неправилно въззивният съд е приел като неотносимо към изхода на спора обстоятелството, че между страните по делото е бил сключен и договор за строителство, инкорпориран в същия нотариален акт. По силата на този договор приобретателите на правото на строеж са поели задължението да изградят от свое име и със собствени средства цялата сграда в имота, а не само обектите, за които това право им е било учредено. Като не са изпълнили задължението си по договора за строителство, ответниците Л (а също и другия ответник) сами са се поставили в невъзможност да реализират в срок учреденото им право на строеж и не могат да черпят права от собственото си виновно поведение. Ответниците Л. не могат да противопоставят на ищците сключения на 16.08.1995 г. с Е. "М" предварителен договор за продажба на недвижим имот, защото ищците не са страна по него. Дори да се приеме, че уговорката в нотариалния акт, която препраща към сключените между страните предварителни договори, има предвид и тези, сключени между приобретателите на правото на строеж, то препращането е само за неуредените въпроси. Съгласно чл. 181 ЗУТ право на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Едва след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската администрация (акт 14) сградата или самостоятелни части от нея могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Следователно, законът свързва трансформацията на правото на строеж на отделен обект от сградата в право на собственост върху същия не с изграждането на този обект, а със степента на завършеност на цялата сграда. Поради това, предвид обстоятелството, че сградата не е завършена в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ , ответниците не могат да се легитимират като собственици на построените в нея гаражи. Правото им на строеж обаче за тези обекти не е погасено по давност, защото е упражнено в срока по чл. 67, ал. 1 ЗС. Гаражите са самостоятелни обекти на правото на собственост и с построяване на сградата в груб строеж ответниците ще придобият собствеността върху тях. Затова като е приел, че учреденото в полза на Е. "М" право на строеж е погасено в пълен обем, включително и за двата гаража в партера, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Изложеното е относимо и към правото на строеж, учредено на ответниците Л за изграждане на гараж № 2. В обобщение на изложеното дотук, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът на Р. Х. С. и Х. Х. С. против С. И. Л. и С. С. Л. за установяване, че учреденото в полза на ответниците право на строеж за изграждане на апартамент № 8 на четвърти и терасовиден етаж, ведно с принадлежащото му мазе № 8, е погасено по давност, и тази част бъде постановено друго, с което искът бъде уважен. Въззивното решение следва да бъде отменено също и в частта, с която е признато по отношение на Е. "М", че правото му на строеж за построяване на гаражи № 1 и 4 е погасено по давност, и в отменената част бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. Водим от гореизложеното съдът