Решение № 3096 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Управителя на Национална здравно осигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуален представител, главен юрисконсулт срещу Решение 5995 от 13.10.2023г. на Административен съд София град, по адм. дело 9879/2022г. С него се отменя по жалба от Медико-дентален център Исул-Царица Йоанна ЕООД Заповед РД-253С-387/10.10.2022г. за налагане на санкции, издадена от Управителя на НЗОК, с която на лечебното заведение е наложена санкция Финансова неустойка в общ размер от 4550 лева. Поддържат се доводи в касационната жалба, че при постановяване на решението са допуснати процесуални нарушения, че е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилни изводи на съда при прилагането на нормативната уредба. Така изложеното в касационната жалба съдържа касационни доводи за отмяна на решението необоснованост и нарушение на материалния закон по чл. 209 от АПК. Ответникът, Медико дентален център Исул-Царица Йоанна ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище, ул. Бяло море, 8, представлявано от В. Жекова в качеството й на управител, чрез адвокат С. Белева от САК взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени и в писмен вид. Участващият в производството прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, становището на ответника, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото, поддържаните касационни основания и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружество Медико дентален център Исул-Царица Йоанна ЕООД срещу Заповед РД-253С-387/10.10.2022г. на Управителя на НЗОК, издадена на основание чл. 76, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/ и чл. 432, ал. 1 и ал. 3 и чл. 413 от НРД за медицински дейности за 2020-2022г. С нея, за нарушения, посочени в точки от 1 до 34 са наложени санкции Финансови неустойки в общ размер 4550 лева на Медико дентален център Исул- Царица Йоанна ЕООД в качеството му на изпълнител по договор 222332/17.02.2020г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. В жалбата на дружеството са поддържани възражения за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон, маловажност на случая, прекомерност с оспорване на фактическата обстановка в протокола за констатации, които са оспорени. Също така, че тези възражения не са били обсъдени в заповедта, при постановяване на решение от арбитражната комисия липсват мотиви по тези възражения и издаването на заповед за налагане на санкции въз основа на решението на арбитражната комисия по същество е с липса на мотиви. С подробни възражения се оспорват констатациите по групи нарушения и квалификацията им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. По делото е приета административната преписка, събрани са гласни доказателства, назначена е съдебна експертиза за идентификация на подпис и са приобщени писмени доказателства във връзка с предмета на спора. Съдът, за да постанови решението си на първо място е извел правен извод за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила-отменително основание по чл. 146 АПК. Установил от приложеното решение на арбитражна комисия, която в редовен и законно сформиран състав е взела решение, без мотиви защо приема за установени, констатираните в протокола за констатации нарушения. Не се обсъждат и възраженията по тези констатации. Това обстоятелство съдът приел за достатъчно за да бъде отменена заповедта само на това основание. Наред с това е изложил доводи по същество за нарушение на материалния закон, като е обсъдил обжалваната заповед във всичките й части с обосноваване на нарушения, свързани с обосноваността на констатациите от фактическа и правна страна, индивидуализация на санкциите, които нарушения налагат отмяна на заповедта и на това самостоятелно основание. Така постановеното решение е правилно. Производството, в което е издадена обжалваната заповед за налагане на санкции, съдържа своята регламентация в ЗЗО и НРД за МД за 2020-2022г. Това санкционно производство урежда как следва да започне процедурата по установяване на нарушения при изпълнението на договори, сключени с НЗОК по оказване на медицинска помощ, кой е компетентния орган да започне и завърши производството, кои са отделните етапи от него, кои лица участват и на какво основание. Тази процедура изисква установяване на нарушения на разпоредби на индивидуален договор от негов изпълнител и нормативни правила, които нарушения съставляват фактически състав на нарушение, регламентирано от договора, ЗЗО и НРД. Така установеното нарушение от фактическа страна е юридически факт/факти, които се установяват по определен законов регламент и лица, овластени да го установят по предвиден в правилата ред и доказателства. Това е ролята на констативния протокол, който се съставя от назначените със заповед от Управителя на НЗОК лица да извършат проверката. Констатациите, когато не са оспорени и са еднозначни са и мотивите на органа, когато издава заповед за налагане на санкции, без да има забрана той да излага свои мотиви. Тези констатации следва да се предявяват на лицето изпълнител на индивидуален договор, за да може да се запознае с тях, да се защити като предяви своите възражения и е израз на принципа за равнопоставеност в административния процес. По тези възражения следва да се произнесе арбитражна комисия в предвидени в ЗЗО случаи, ако бъде сформирана и мотивите на тази комисия могат да служат за мотиви на издадената заповед, като няма пречка отново наказващия орган да изложи свои мотиви, включително да отхвърли мотивите на арбитражната комисия, или да изложи свои мотиви наред с мотивите на арбитражната комисия, като във всички случаи органът следва да изложи мотиви относно вида и размера на наложената санкция, което е израз на общия принцип в административно - санкционните производства за индивидуализиране на наказанието. След изложеното по горе се налага извода за наличие на производство, което се развива по законови правила, спазването на които е гаранция за законосъобразен резултат. В случая е налице издадена заповед за налагане на санкции, като мотивите на заповедта са основани на констатациите в протокол за констатации и решение на арбитражна комисия. В случая обаче констатациите в протокола за констатации са оспорени своевременно от дружеството, подробни съображения има по тези констатации и тези възражения не са обсъдени от арбитражната комисия, която следва да ги разглежда. Арбитражната комисия е взела решение без мотиви, което решение е послужило за издаване на заповедта, респективно и тя е издадена без мотиви, което е нарушение на административно производствените правила- самостоятелно отменително основание по чл. 146 АПК за отмяна на обжалвания административен акт. Съдът като е извел изводи в такъв смисъл е постановил правилно решение. Мотивите на съда и по отношение на наличието на отменително основание - нарушение на материалния закон не се проверяват в касационна проверка, тъй като констатираното основание съществено нарушение на административно производствените правила е достатъчно за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. При изложеното по горе решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноските за настоящата инстанция в размер на 2962 лева, съгласно списък. Неоснователно е възражението на касатора относно размера на така посочените разноски, като то не следва да се уважава предвид характера на спора и неговата фактическа и правна сложност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение