Решение № 8878 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 129/2014 г.

Решение № 8878 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 129/2014 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. В. А. срещу решение № 2004 от 12.11.2013 г. по адм. дело № 474/2013 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-334/31.01.2013 г. на директора на ОД на МВР – Б., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на полицай в група „Охрана на обществения ред” към сектор „Охранителна полиция” при Второ районно управление „Полиция” – Б. към ОД на МВР – Б., категория „Е” – ІІІ степен, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба е посочено, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се неговата отмяна. Ответникът – директорът на ОД на МВР – Б. не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, П. отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу А. е започнало със заповед № з-3517/13.12.2012 г. на директора на ОД на МВР-Б., с която е определен и дисциплинарно-разследващият орган. В обобщена справка с рег. № 2674/24.01.2013 г. и становище с рег. № 3357/30.01.2013 г. комисията е посочила, че на 19.03.2011 г. за времето преди обяд до късно вечерта в пункт за цветни метали полицай А. в извън работно време е присъствал на нанасяне на побой над Х. П. от лицата М. Г. и С. П. и в качеството си на полицейски орган не е предотвратил и пресякъл извършващото се престъпление, на което е бил свидетел, не е оказал помощ на лицето в опасност и необходимата подкрепа, не е предприел действия за намеса в защита на пострадалото лице, прикрил е извършено престъпление и не е уведомил органите на МВР. Посочено е, че е действал като помагач, като в съучастие с извършителите на побоя, управлявайки моторно превозно средство е откарал пострадалия до дома му, с което виновно е нарушил т. 8, т. 18, т. 57, буква „а” и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичен кодекс/ЕК). След запознаване с цялата преписка по случая директорът на ОД на МВР-Б. е преценил, че поведението на А. е несъвместимо с морала, уронва престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е издал процесната заповед № з-334/31.01.2013 г., с която е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратил служебното му правоотношение. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон и няма основание за отмяна на акта, поради което е отхвърлил жалбата на Т. А.. Върховният административен съд споделя изцяло фактическите и правните изводи на АС - Бургас, залегнали в мотивите на съдебното решение. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила – по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Установено по безспорен начин извършеното от А. дисциплинарно нарушение – не е предотвратил и не е пресякъл извършващото се престъпление върху П., както и не му е оказал помощ. Поведението на А. според дисциплинарно наказващия орган е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което правилно е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че изложените като мотиви факти и обстоятелства запълват изцяло състава на посоченото в заповедта нарушение на т. 8, т. 18, т. 57, буква „а” и т. 64 от ЕК. Органът е доказал, че А. е нарушил цитираните разпоредби – да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример; да оказва помощ на всяко лице в опасност; да се намеси в защита на пострадал, ако присъства на мястото на инцидента и да неприкрива доведеното до знанието му правонарушение, на което е свидетел. Извършването на определено действие от служител на МВР следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от ЕК, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията МВР. В тази връзка административният орган е обсъдил подробно поведението на А. и отражението му върху обществото и МВР. От изложените в оспорената заповед, както и в изготвената справка от проверката фактически основания за издаването й е посочено конкретно с какви действия и по какъв начин А. е нарушил цитираните норми и актове. Постановената заповед съдържа правните основания, обосновали издаването й и посочва нарушението, извършено от наказания. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, П. отделение