Решение № 12307 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12875/2015 г.

Решение № 12307 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12875/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. от гр. М. срещу решение № 492/05.10.2015 г. по адм. д. № 336/2015 г. по описа на Административен съд М., с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 23/04.10.2013 г. на орган по приходите в община М., в частта в която са установени задължения за данък недвижим имот за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г. ведно с начислените лихви. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт в тази част. Ответникът по жалбата, Началник отдел "Местни приходи" при община М. не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не въвежда възражения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд М. е Акт за установяване на задължение по декларация № 23/04.10.2013 г. на орган по приходите в община М., в частта в която са установени задължения за данък недвижим имот за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г. ведно с начислените лихви. За да отхвърли жалбата срещу този акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с която се определят, подлежащите на облагане имоти, предвижда, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съответстващ на приложимата норма е изводът на съда, че нормата определя две групи имоти: 1. сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания и 2. поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В конкретната хипотеза имотът, който се облага с данък е деклариран с декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси с вх. № 6208000285/30.08.2013 г., като видно от текста на декларацията - л. 86 и следв. по делото - имотът е деклариран като урегулиран имот /УПИ/, разположен в строителните граници на населеното място. Доказателство в тази насока е и приложената и приета като доказателство по делото пред АС М. скица на л. 91, видно от която имотът е УПИ V - 1823 в кв. 149 по плана на с. М. Правилни са изводите на съда за неоснователност на възражението на Кръстева за липса на мотиви на обжалвания акт. Доколкото в АУЗД е посочена декларацията по чл. 14 ЗМДТ, в която е индивидуализиран предмета на облагане, същият акт не е лишен от индивидуализация на имота, за който се налага данъкът. Правилен е изводът на АС М., че физическото лице дължи ДНИ за този имот за периода 2008 г. - 2012 г., като имотът е облагаем на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на имота. Касационната инстанция споделя и извода на съда, направен въз основа на пълен анализ на доказателствата по спора, относно правилното определяне на размера на данъка. Имотът е деклариран УПИ в строителните граници на населеното място. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ, данъкът за този имот се определя върху данъчната му оценка по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи. Правилен е изводът на съда, че в случая съгласно нормите на Наредбата за определяне на размера на местните данъци и такси на територията на община М. за всяка от процесните години, размерът на ДНИ възлиза на 1.5 промила върху данъчната оценка на имота. Мотиви относно начина на изчисляване на размера не са необходими, тъй като се касае за просто изчисляване, което се изразява в умножаване на цифровото изражение на данъчната оценка по определените промили - ставка за всяка година. Касационната инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд относно приложението на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. В случая, срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК започва да тече от 01.01.2009 г., тъй като се прилага за дължим данък за 2008 г. и изтича на 31.12.2013 г. АУЗД е издаден на 04.10.2013 г. - преди изтичането на 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Предвид гореизложеното, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът