Решение № 7465 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11129/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Рики- Адам ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, представлявано от управителя Р. И. Х., чрез адв.Д. Исмаил, срещу Решение 308 от 09.10.2023 г. , постановено по адм.дело 209/2023 г. на Административен съд- Кърджали. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 2153-08-127/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ- Кърджали и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-08-01330778/29.03.2023 г., издадени от контролен орган по чл.107, ал.2, т.1 от КСО. С посочените задължителни предписания е разпоредено на Рики- Адам ООД, ЕИК 202441006, да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО на И. И. Х., [ЕГН], за периода 02.08.2022 г.- 28.02.2023 г. с вид осигурен 01, декларация, образец 1, тъй като той няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, защото не е упражнявал трудова дейност в дружеството. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че съдът е направил своите правни изводи без да направи анализ, в съвкупност, на събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства и изложени доводи на жалбоподателя. В касационната жалба се посочва, че в своето решение съдът не е взел под внимание свидетелските показания, а се е позовал единствено на справка от ОД на МВР- Кърджали за многократното напускане на България от И. Х., без за това да са изтъквани доводи в оспорваното решение на директора на ТП на НОИ- Кърджали. Иска се отмяна на съдебното решение с произтичащите от това правни последици и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на ТП на НОИ- Кърджали, чрез ст.юрисконсулт З. Белева, оспорва така подадената касационна жалба в писмен отговор, като поддържа неоснователност на жалбата, излагайки подробни аргументи. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. От анализа на доказателствата правилно съдът бил достигнал до извода, че И. Х. не е осигурено лице, а твърдението на касатора, че трудовият договор не е прогласен за недействителен от съда, не е аргумент в подкрепа на неговата теза. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било Решение 2153-08-127/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ- Кърджали и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-08-01330778/29.03.2023 г., издадени от главен инспектор по осигуряването- контролен орган при ТП на НОИ- Кърджали , с които е разпоредено на дружеството да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО на И. И. Х. за периода 02.08.2022 г.- 28.02.2023 г. с вид осигурен 01, декларация, образец 1, тъй като няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената форма, в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. С постановеното решение, Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на дружеството. От първоинстанционния съд е формиран извод, съобразно който е безспорно, че между Рики-Адам ООД и И. И. е сключен трудов договор на пълно работно време, със срок на изпитване 6 месеца, който е регистриран по съответния ред и който свидетелствал, че съществува трудово правоотношение, но това не означавало, че е налице и осигурително правоотношение. Съдът е установил, че в трудовото досие на И. липсва длъжностна характеристика за длъжността разносвач и е събрал гласни доказателства за изпълняваната от него дейност. Посочено е и обстоятелството, че лицето е напускало многократно държавата за периода 26.08.2022 г. до 24.08.2023 г. и се е връщало, като за тези отсъствия не е ползвало отпуск и не е било в командировка. Решението е неправилно, като при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон, представляващо основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Необосновано административният съд е възприел доводите на контролните органи относно липсата на трудова дейност и съответно заличаването на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4 КСО. Съдът е приел за установена фактическата обстановка и е направил правни изводи, но в мотивите на съдебното решение всъщност липсва обсъждане на всички възражения на дружеството- жалбоподател, както и собствен анализ на представените от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Това той не е сторил. Решението е неправилно. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО, работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда (КТ). Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. По делото не е спорно между страните, че през релевантния период дружеството е осъществявало търговска дейност. Анализът на събраните по делото доказателства налага извод, че сключеният между "Рики-Адам" ООД и И. И. Х. трудов договор съответства на изискванията за форма и съдържание, предвидени в Кодекса на труда, като за него е подадено надлежно уведомление до НАП, в изпълнение разпоредбата на чл. 62 от КТ. След подробен анализ на доказателствата в съвкупност и поотделно, настоящият съдебен състав приема, че е опроверган изводът на административния орган, че към релевантния момент И. И. Х. не е имал качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия договор до края на периода не е извършвал трудова дейност, за която да е подлежал на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. По делото не се спори, че дружеството е осъществявало стопанска дейност. Подадени са годишни данъчни декларации, имало е регистрирани фискални устройства, в административната преписка се съдържа справка за извършено отчитане на продажби чрез фискално устройство за процесния период, посочени са обектите, в които е упражнявана дейността, налице са доказателства за проведен начален инструктаж на лицето, представени и приложени по преписката са разплащателните ведомости, в които са отразени отработените дни и получените за положения труд заплати, платени са дължимите осигурителни вноски за процесния период, както и счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал на дружеството, фактури и др. Не са установени различия между подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителен стаж и доход за лицето и тези по ведомостите и отчетните форми за явяването на работа. Освен това няма данни /и до настоящия момент/ за прекратяване на трудовото правоотношение. Дадени са обяснения и показания с изложение на извършваната трудова дейност и местоработата. Свидетелските показания логично и безпротиворечиво описват местоположението на обекта, в който е изпълнявал трудовите си функции И. Х. и дейността по снабдяване и разнос, която е извършвал. Разсъжденията на административния орган около значението и разликите в длъжностите разносвач и снабдител не са съществени, тъй като освен семантично близки, те олицетворяват и реалните задължения на лицето да пазарува, зарежда /снабдява и в този смисъл разнася/доставя продукти за заведението за бързо хранене, стопанисвано от Рики- Адам ООД. Изводите на първоинстанционния съд за фиктивно назначаване на трудов договор са несъстоятелни. Опровергават се и изводите му за липса на трудов процес поради многократно напускане на страната, които не са посочени в решението на директора на ТП на НОИ- Кърджали, но са съществена част от мотивите на съда да отхвърли жалбата. Касационният жалбоподател подробно и точно е навел възражения по всяка една посочена дата, които съдът не е нужно да преповтаря, най- малкото поради обстоятелството, че не този е аргументът в решението на административния орган да потвърди задължителните предписания за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО. На основание гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че процесните задължителни предписания от 29.03.2023 г. са издадени при липса на предпоставките, обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, поради което както те, така и решението на директора на ТП на НОИ Кърджали за потвърждаването им, са материално незаконосъобразни. Ето защо счита, че обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 АПК, своевременно направеното искане за присъждане на съдебно- деловодни разноски от страна на касатора за двете съдебни инстанции следва да бъде уважено като основателно. Въз основа на представените доказателства за реалното им извършване- платежни нареждания за държавни такси и договори за правна защита и съдействие, разноските възлизат на общо 1 420 лева / 550 лева за първата инстанция и 870 лева за касационната/, които следва да се възстановят, на основание §1, т. 6 от ДР на АПК, от бюджета на Националния осигурителен институт. С направеното от ответника възражение се иска съдът да редуцира адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател до предвидения минимален размер в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за прекомерност е бланкетно и немотивирано, а заплатеното адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден размер, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,