Решение № 5641 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на сектор в отдел „Проверки”, дирекция „Контрол” в Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София, подадена чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Н. Върбанова, срещу Решение № 6378 от 17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 3893/2025 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което по жалба на „Шишанейшън Пловдив“ ЕООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № BG16RFOP002-2.101-2076/07.02.2025 г., издаден от началник на сектор в отдел „Проверки”, дирекция „Контрол” в ТД на НАП – гр. София, потвърден с Решение № АУПДВ-6/25.03.2025 г., издадено от директора на ТД на НАП – гр. София. С обжалваното решение в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 209,63 евро. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за незаконосъобразност на АУПДВ с доводи, че същият е постановен при наличие на всички предпоставки за възникване на публично държавно задължение - неправомерно получени средства, произтичащи от изтекъл срок на схема. По подробно изложени аргументи моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди оспорения административен акт. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът - „Шишанейшън Пловдив“ ЕООД, с ЕИК: 206118153, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], чрез процесуален представител адв. М. Е.-Тал, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 360,00 евро съгласно представен списък с разноските и доказателства за извършването им – фактура и платежно нареждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на производството пред АССГ е била законосъобразността на АУПДВ № BG16RFOP002-2.101-2076/07.02.2025 г., издаден от началник на сектор в отдел „Проверки”, дирекция „Контрол” в ТД на НАП – гр. София, потвърден с Решение № АУПДВ-6/25.03.2025 г., издадено от директора на ТД на НАП – гр. София, с който на основание чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИППП), обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците и Заповед № ЗЦУ-2635/19.12.2024 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, на „Шишанейшън Пловдив“ ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 634,61 лева – неправомерно получени средства, ведно с начислената лихва за периода от 12.12.2022 г. до 07.02.2025 г. в размер на 462,72 лева. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения административен акт – обстоятелството, че „Шишанейшън Пловдив“ ЕООД е подало заявление с рег. № BG16 RFOP002-2.101-2076 от 22.06.2021 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2.101 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“; издадената от изпълнителния директор на НАП заповед № З-ЦУ-2884/13.09.2021 г., с която е отказано предоставяне на исканата БФП и последващата ѝ отмяна с решение на АССГ, оставено в сила от Върховния административен съд, както и изпращането на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съда по тълкуването и прилагането на закона; новоиздадената заповед № З-ЦУ-2350/09.12.2022 г., с която изпълнителният директор на НАП е предоставил на „Шишанейшън Пловдив“ ЕООД БФП сума в размер на 1 634,61 лева, изплатена на 12.12.2022 г.; извършената от Управляващия орган на ОПИК в последствие проверка за верифициране на разходите за предоставена БФП на крайни ползватели, при която е установено, че помощта в размер на 1 634,61 лева е предоставена след изтичането на срока на действие на процесната схема – 30.06.2022 г.; връченото в резултат на проверката уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производство по издаване на АУПДВ, депозираното възражение от страна на „Шишанейшън Пловдив“ ЕООД, както и издаденият АУПДВ на основание Съобщение, ОВ С 473/24.11.2021 г. на ЕК, в което е посочен срокът за действие на схемите - до 30.06.2022 г., както и на основание становище с изх. № 16-12-483/19.12.2023 г. на министъра на финансите, съгласно което след 30.06.2022 г. схемата, включително нейните изменения, спира действието си и по нея не могат да бъдат предоставени помощи чрез нови актове за предоставяне на държавна помощ (заповеди/договори), потвърден с Решение № АУПДВ-6/25.03.2025 г., издадено от директора на ТД на НАП – гр. София. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според съда в разглеждания случай изплатената на „Шишанейшън Пловдив“ ЕООД сума не попада в дефиницията на чл. 162, ал. 1, т. 8 от ДОПК. Съдът е намерил за неправилни и необосновани аргументите на административния орган, че помощта е неправомерно получена като предоставена след изтичане на срока на схемата за подпомагане. Изложил е, че предоставянето ѝ се основава на индивидуален административен акт, който е издаден в изпълнение на задължителни указания, дадени с влязло в сила съдебно решение, към административния орган. Посочил е, че спрямо дружеството са изпълнени изискванията за отпускане на финансова помощ, към момента на кандидатстване. Въз основа на това първостепенният съд е достигнал до извод, че получаването на тази помощ не е без основание. Констатирал е, че заявлението за предоставяне на помощта е подадено в срока на действие на схемата за подпомагане. Също така е посочено, че в административното производство по подаденото заявление е постановен незаконосъобразен индивидуален административен акт, също в срока на действие на схемата за подпомагане, който е бил отменен с влязло в сила съдебно решение. Административният съд е изложил, че отмяната на незаконосъобразния административен акт има за последица заличаването му от правния мир и възстановява висящността на производството по издаването му. Допълнил е, че причината за предоставяне и изплащане на помощта след срока на програмата се дължи изключително на незаконосъобразните действия на административния орган, изразяващи се в издаване на актове, които са отменени като противоречащи на материалния закон. Именно несъответствието на същите със закона е довело до верига от съдебни и административни производства, които са приключили след изтичане на срока на схемата за подпомагане. Единствената причина за пропускане на срока, в който е следвало да бъде предоставена помощта, е незаконосъобразният отказ на административния орган. Според съда ако същият не е бил постановен, а вместо него е издаден законосъобразен индивидуален административен акт, то не би се стигнало до съдебно оспорване на същия, съответно до разрешаване на съдебния спор след изтичане на срока на схемата. Направен е краен извод за незаконосъобразност на акта и основателност на жалбата на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда за допуснати нарушения на чл. 146, т. 3 от АПК при издаването на акта. Касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите от първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. В допълнение следва да се изложи, че между страните не е налице спор по фактите. Правилно административният съд е приел, че спорът по делото се свежда до отговор на въпроса представлява ли основание за възстановяване на сума, получена от „Шишанейшън Пловдив“ ЕООД като безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020, процедура BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, обстоятелството, че програмата е приключила към датата на изплащане на средствата. В тази връзка стои въпросът кой е моментът, в който процесната държавна помощ е предоставена. В практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) нееднократно е застъпено, че помощите трябва да се приемат за „предоставени“ по смисъла на член 107, § 1 от ДФЕС в момента, в който съгласно приложимата национална правна уредба получателят придобива право да ги получи. Определящият елемент, за да се установи датата, на която правото да се получи държавна помощ е било предоставено на получателите ѝ с определена мярка, зависи от придобиването от тези получатели на сигурно право да получат тази помощ и на свързаното с това задължение в тежест на държавата да предостави посочената помощ. Всъщност именно към тази дата такава мярка може да доведе до нарушаване на конкуренцията, което да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 107, § 1 ДФЕС (в този смисъл решения от 21 март 2013 г., Magdeburger Mьhlenwerke, C-129/12, EU:C:2013:200, т. 40, и от 25 януари 2022 г., Комисия/European Food и др., C-638/19 P, EU:C:2022:50, т. 115 и 123). Именно затова за решаване на спора следва да бъде установен въз основа на приложимото национално право и при спазване на правото на Европейския съюз (ЕС) моментът, в който процесната държавна помощ трябва да се счита за предоставена (в този смисъл решения от 21 март 2013 г., Magdeburger Mьhlenwerke, C-129/12, EU:C:2013:200, т. 41, и от 28 октомври 2020 г., INAIL, C-608/19 P, EU:C:2020:865, т. 31 и 32). За процесната схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки по ОПИК 2014-2020, е определен краен срок за предоставяне на помощта в Съобщението на Комисията относно временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 (2020/C 91 1/01, ОВ C 91 I, 2020 г), публикувано на 20 март 2020 г. в Официален вестник на Европейския съюз. Същото е изменено седем пъти. Точка 22 от това съобщение е изменена със Съобщение на Комисията от 24 ноември 2021 г. (2021/C 473/01, ОВ C 473, 2021 г., л. 177, гръб, т. 33 от първоинстанционното дело) относно временната рамка (Съобщението относно временната рамка), и е посочено, че помощта се предоставя не по-късно от 30 юни 2022 г. Касационната инстанция установи, че тази схема е обявена за съвместима с вътрешния пазар с решение на Комисията с оглед на факта, че този краен срок ѝ придава временен характер. От това следва, че прилагането на посочената схема представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на чл. 51, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ (в този смисъл решение от 03 юли 2025 г., „TOODE” SIA, C-653/23, OB C, C/2024/630, т. 22). СЕС не веднъж е посочил, че прилагането на разпоредбите на Съюза в областта на държавните помощи се основава на задължението за лоялно сътрудничество между националните юрисдикции, от една страна, и Комисията и юрисдикциите на Съюза, от друга, като в рамките на това сътрудничество всички те действат в рамките на възложените им в Договора задачи (решение от 21 ноември 2013 г., Deutsche Lufthansa, C-284/12, EU:C:2013:755, т. 41). Освен това, щом няма правна уредба на Съюза в съответната област, във вътрешния правен ред на всяка държава членка следва да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на произтичащите от правния ред на Съюза субективни права, но все пак държавите членки носят отговорност да осигурят във всеки отделен случай спазването на гарантираното с чл. 47, ал. 1 от Хартата право на ефективна съдебна защита на тези права (вж. в този смисъл решения от 19 март 2015 г., E.ON Fцldgбz Trade,C-510/13,EU:C:2015: 189, т. 49 и 50, и от 28.01.2025 г.,ASG2,C-253/23,EU:C:2025:40, т.75). Съгласно чл. 47, ал. 1 от ХОПЕС всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд. При тълкуване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 18 от Закона за Национална агенция за приходите, чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) и Решение на Министерски съвет № 947 от 18.12.2020 г., се достига до извод, че процесната помощ следва да се счита за „предоставена“ по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС едва на датата на издаване на благоприятен административен акт в изпълнение на съдебно решение. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че предоставянето на БФП след изтичането на срока за действие на схемите, макар и получена в изпълнение на влезли в сила решения, не е възможно, тъй като практически производствата по предоставяне на БФП са преустановили своето действие. Касаторът не е взел предвид, че изпълнението на съдебно решение е неразделна част от правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на чл. 47 от ХОПЕС. Всъщност това право би било илюзорно, ако вътрешният правен ред на държава членка позволява окончателно и задължително съдебно решение да не произведе действие във вреда на една от страните (в този смисъл решения от 30 юни 2016 г., Toma и Biroul Executorului Judecгtoresc Horațiu-Vasile Cruduleci, C-205/15, EU:C:2016:499, т. 43, от 29 юли 2019 г., Торубаров, C-556/17, EU:C:2019:626, т. 57 и от 03 юли 2025 г., „TOODE” SIA, C-653/23, OB C, C/2024/630, т. 28). В този смисъл касационната инстанция намира, че в разглеждания случай е приложим чл. 47, ал. 1 от ХОПЕС, като разпоредба от правото на Съюза с директен ефект. Тази норма налага националният съд да остави без приложение националното право, което не позволява да се приеме, че индивидуалната помощ е предоставена на датата на решението на компетентния орган за отказ (в този смисъл решения от 24 юни 2019 г., Popіawski, C-573/17, EU:C:2019:530, т. 61, от 14 май 2020 г., Orszбgos Idegenrendйszeti Fхigazgatуsбg Dйl-alfцldi Regionбlis Igazgatуsбg, C-924/19 PPU и C-925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 139 и 140, от 03 юли 2025 г., „TOODE” SIA, C-653/23, OB C, C/2024/630, т. 29 и цитираната съдебна практика). В тази връзка касационната инстанция намира за приложим отговорът по първия въпрос, даден с решение на СЕС от 03 юли 2025 г., „TOODE” SIA, C-653/23, OB C, C/2024/630: „Член 107, § 1 ДФЕС и чл. 47, ал. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на национална правна уредба, в резултат на което индивидуална помощ по разрешена от Европейската комисия схема за държавни помощи не може да се счита за „предоставена“ по смисъла на тази разпоредба от Договора за функционирането на ЕС на датата, на която компетентният национален орган неоснователно е отказал да я предостави на частноправен субект, който я е поискал в предвидения за отпускането ѝ срок, когато със съдебно решение се установява след изтичането на този срок, че отказът е незаконосъобразен“. С оглед изложеното касационната инстанция констатира, че датата, на която тази помощ трябва да се приеме за „предоставена“ по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, трябва да съответства на датата, на която компетентният орган е постановил неоснователен отказ за това дружество, а именно 13.09.2021 г., когато е постановен първият незаконосъобразен отказ за предоставяне на БФП със заповед № З-ЦУ-2884/13.09.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. Това е така, тъй като заявлението за предоставяне на БФП с рег. № BG16RFOP002-2.101-2076 е подадено на 22.06.2021 г. (л. 155 от първоинстанционното дело) в предвидения за отпускането ѝ срок. А с Решение № 2638 от 19.04.2022 г. по адм. дело № 9704/2021 г. по описа на АССГ е отменена незаконосъобразната № З-ЦУ-2884/13.09.2021 г. Ирелевантен се явява въпросът, че решението на АССГ е влязло в сила след изтичане на предвидения за отпускането ѝ срок – 30.06.2022 г. Въз основа на така установеното и обсъдената практика на СЕС касационната инстанция намира, че средствата в размер на 1 634,61 лева, представляващи предоставена безвъзмездна финансова помощ на „Шишанейшън Пловдив“ ЕООД със заповед № З-ЦУ-2350/09.12.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, не се явяват неправомерно получени. Касационната инстанция намира за неоснователно и необосновано възражението в касационната жалба, че промяната на срока на схемата за помощ се счита за изменение на съществуващата помощ, респективно - води до възникване на „нова помощ“ и влече като последствие необходимост от нова оценка на допустимостта. Това твърдение на касатора влиза в пряко противоречие с отговора по втория въпрос, даден с решение на СЕС от 03 юли 2025 г., „TOODE” SIA, C-653/23, OB C, C/2024/630, а именно, че: чл. 1, б. „б“, подточка ii) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на чл. 108 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че трябва да се квалифицира като „съществуваща помощ“ по смисъла на тази разпоредба индивидуална помощ, която се счита за предоставена на датата, на която компетентният орган неоснователно е отказал да я предостави на частноправен субект, който я е поискал в предвидения за отпускането ѝ срок, но е изплатена на този частноправен субект в изпълнение на благоприятен административен акт, приет вследствие на разпореждане в съдебно решение, с което след изтичането на този срок се установява незаконосъобразността на отказа. След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и е отменил същия, АССГ е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, Национална агенция по приходите, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения административен акт и касационен жалбоподател, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество - „Шишанейшън Пловдив“ ЕООД разноски за настоящата инстанция в размер на 360,00 евро, равняващо се на 704,10 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложен на л. 29 от настоящото дело списък с разноските и доказателства за тяхното извършване - фактура на л. 32 и платежно нареждане на л. 31. Доколкото въпросното възнаграждение се отклонява в незначителен размер от размера на минималното адвокатското възнаграждение (509,73 лева), определено при условията чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ., бр. 14 от 2025 г.), настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,