Решение № 4495 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2008 г.

Решение № 4495 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Атанас Викторов Льондов от Петрич, против решение по адм. д. № 5516/2007 г. по описа на АС - София град. Иска отмяна с доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не е имал поведение, което да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което да е уронен престижа на службата. Ответната страна - Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Фичерова, в писмено изразено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството е образувано по жалбата на касатора - полицай трета степен на Гранично контролно-пропускателен пункт - Кулата, на Гранично-полицейски участък - Петрич от Регионална гранична служба - Смолян, против заповед № А3-5099/12.10.2007 г. на Директора на Национална служба "Полиция", с което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - за деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е обсъдил всички представени с административната преписка доказателства, релевантни за предмета на спора. Ценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, е направен извод за наличието на доказателства установяващи обстоятелството, че на 16.04.2007 година на ГКПП - Кулата, на трасе "вход леки автомобили", около 16 часа, при осъществяване на граничен паспортно визов контрол на влизащ в страната български гражданин - Асен Димитров Михайлов-Льондов е поискал и получил десет евро; както и, че около 18 часа същият ден, на същото работно място - е поискал от влизащия в страната български гражданин - Владимир Викторов Петков - "да бъде почерпен", при което пътника му е оставил 5 евро. Пред първоинстанционния съд е установено, че срещу Льондов е било възбудено дисциплинарно производство, образувано по заповед № К-4153 от 26.07.2007 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, чието съдържание съответства на разпоредбата на чл. 239 от ППЗМВР. Производството е образувано поради извършено тежки дисциплинарни нарушения от страна на полицая- използване на служебното положение за лична облага, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР - е предвидено задължително налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". За установяване на обстоятелствата по случая са били взети писмени обяснения от очевидци на случилото се. За резултата от разследването е била изготвена обобщена справка и становища на дисциплинарно разследващия орган и на дирекция "Човешки ресурси" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение но не на това основание, макар че дисциплинарното производство е проведено пълно и всестранно, но доколкото не може да бъде доказано по несъмнен начин използването на служебното положение от Льондов за лична облага, но е доказано деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, то на това основание полицаят следва да бъде уволнен. В заповедта си от 12.10.2007 г., въз основа на установените в рамките на производството данни, директорът на НСП като дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 2 от ЗМВР правомощия, е приел, че с действията си Льондов е извършил тежки дисциплинарни нарушения; осъществил е деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Приложил е нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като за констатираното дисциплинарно нарушение е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител. Решението е неправилно. Необосновано съдът е приел, че сами по себе си посочените действия на служителя в МВР - търсене и вземане на парична облага, уронват единствено престижа на службата. Съдът е обсъдил всички събрани в процеса доказателства и въз основа на тях е приел, че Льондов е извършил "вменените му нарушения" искал и взел пари, поради което законосъобразно е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Съдът обаче не се е съобразил със задължителното съгласно чл. 130 ЗСВ - Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на ВАС, съгласно което нарушенията на служебната дисциплина са обединени в две групи, като в първата група попадат виновно неизпълнение на служебни задължения, чийто източник са разпоредбите на ЗМВР , издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началници на служби. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения, а не служителят да бъде освобождаван с мотив, че уронва престижът на службата, понеже доказване на нарушението ще бъде затруднено. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация и нормата по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) а сега чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е неприложима, тъй като субективната морална оценка на наказващия орган не е елемент на фактическия състав. Нещо повече, съдът е утвърдил санкционната заповед, за деяние несъвместимо с етични правила за поведение, без да има доказателства за обемът на тези етични норми и правила - самият кодекс не е представен по делото, а самата заповед изписва единствено цифровият им израз - т. 4, 5, 7, 8, 13, 33 и 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК, като бъде постановено решение, с което бъде отменена Заповед № АЗ-5163/15.10.2007 година на Директора на НС "Полиция", към МВР. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение