Решение № 12385 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2016 г.

Решение № 12385 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Ж. Д. от гр. С. Загора срещу решение № 24 от 12 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 453/2015 г. по описа на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 10-00-2139/02 октомври 2015 г. на ВрИД кмет на община С. З. В касационната жалба не са посочени конкретни основания за отмяна, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - кметът на община С. З., Д. Н. П., С. С. П., Н. И. Н., К. Т. М., Р. М. М., М. И. И., И. Х. И., П. В. К., К. Г. Я., К. Р. Р., Д. Г. П., Н. И. П., М. П. Б., А. Д. П., З. Т. С., Р. С. Б., А. И. К. и Т. К. Т., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд - С. З. е образувано по жалба на Ж. Ж. Д. и С. И. Д. срещу заповед № 10-00-2139/02 октомври 2015 г. на ВрИД кмет на община С. З., с която на основание чл. 194, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на С. И. Д., като собственик на УПИ VI-1387,1388, кв. 107б по плана на гр. С. Загора, му е наредено да осигури на собствениците на жилищната сграда в УПИ VII-1384, кв. 107б по плана на гр. С. Загора свободен достъп през имота си за полагане на изолация (измазване) и циментиране на терен по северната стена на жилищната сграда. Съдът е приел, че при издаването на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Доколкото за конкретната хипотеза липсва законово предписание, заповедта следва да е издадена от кмета на общината. В случая обаче оспорената пред административния съд заповед е издадена от временно изпълняващ длъжността кмет на общината, както изрично е отбелязано в нея. Въпреки това съдът е необосновано е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, без по делото да са представени каквито и да било доказателства за това по какъв начин лицето, подписало заповедта, е определено да изпълнява посочената длъжност и от кого. Като не е събрал доказателства относно посоченото обстоятелство, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е така, тъй като въпросът за компетентността на органа, издал оспорения административен акт, касае най-тежкия порок на последния. Във всички случаи, в които компетентността на органа не произтича пряко от закона, какъвто е настоящия, а се основава на наличието на някакво друго обстоятелство, то следва да бъде доказано - чл. 170 от АПК. По смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗУТ свободен достъп е правото на определено лице или лица да ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане целите, визирани в същата разпоредба. Този свободен достъп следва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено, т. е. при наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имот. Във всички случаи обаче следва строителните работи да са разрешени или предписани от съответния орган. По делото е представено разрешение за строеж № РС-И 1145/03 ноември 2006 г. на главния инженер на община С. З. за строеж на жилищна сграда с гаражи в УПИ VII-1384, кв. 107б по плана на гр. С. Загора, както и обяснителна записка за същия обект, част "Топлотехническа ефективност на ограждащите конструкции на сгради". Въз основа на тях съдът е приел, че строителните работи - предмет на оспорената пред него заповед, са разрешени. В представените строителни книжа не се съдържат данни за това посочените дейности да са разрешени по начина, описан в заповедта. Такива конкретни дейности се съдържат единствено в представеното по делото писмо за намерения от 17 септември 2015 г. на "Информат" ООД - извършител на строежа, но няма представени доказателства тези конкретни дейности да са били разрешени. Това обстоятелство, в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдено от инстанцията по същество. Съдът е следвало да събере доказателства относно компетентността на органа, издал оспорената заповед, както и такива, установяващи наличието на разрешени строителни работи от вида на посочените в административния акт, които са съществени за изхода на административноправния спор. С оглед горното оспореното решение като неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила ще следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да събере доказателства и да изложи съображения относно посочените по-горе обстоятелства, касаещи валидността и законосъобразността на процесната заповед на ВрИД кмет на община С. З. По изложените съображения и основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,