Решение № 10721 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7249/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С Решение 7580/05.12.2023г. постановено по адм. дело 8793/2022г. по описа на Административен съд София град (АССГ) по жалба на "ТАРСИС АПАРТ" ООД е отменен Ревизионен акт Р-22221921004092-091-001/02.02.2022 г., издаден от И. Кунчев орган, възложил ревизията, и З. Златанова ръководител на ревизията, в частта, с която е потвърден с Решение 812/30.05.2022г., издадено от директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с която са определени задължения за внасяне на ДДС и лихви за м. 10.2017 г., м. 08, м. 12.2018 г., м. 03, м. 09.2019 г., м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 08, м. 09.2020 г., ведно с корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 12 949,71 лв. и в частта за корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г., ведно с определените лихви. С Решение 5935/22.05.2024г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, съгласно която ревизионния акт да се счита за отменен в частта относно установения резултат по ЗДДС, в която са определени задължения за внасяне на ДДС и лихви за м. 10.2017 г. - 0,18 лв. (лихва), м. 08 - 17,32 лв. (лихва), 12.2018 г. - 0,84 лв. (лихва), в частта на установените резултати по ЗДДС за м. 03 - 27,87 лв. (лихва), м. 09.2019 г.- 9,71 лв. (лихва), м. 01 - 2,33 лв., м. 03 - 2 077 лв. (лихва) и 11 348,58 лв. ( ДДС), м. 04 21,67 лв. (лихва) и 123,99 лв. (ДДС), м. 05 - 7,87 лв. (лихва) и 47,44 лв. (ДДС), м. 08 -927,27лв. и 6 596,66 лв. (ДДС) , м. 09.2020 г. 396,70 лв. (лихва) и 3 000 лв. (ДДС) или общо в размер на ДДС за довнасяне 21 116,67 лв. , ведно с определените лихви в размер на 3 489,35 лв., и определен корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 66,80 лв. (КД) и лихва -19,28 лв. и в частта за корпоративен данък за 2019 г.-59,88 лв. (КД) и 9,68 лв. (лихва) и 2020 г.- 6 421,46 лв. (КД) и 387,10 лв. (лихви), или в общ размер на 6 548,15 лв. ведно с лихви за забава в размер на 416,06 лв.

Решение 7580/05.12.2023г. постановено по адм. дело 8793/2022 г. по описа на Административен съд София град, поправено с Решение 5935/22.05.2024г. по същото дело е обжалвано от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София с доводи за частична недопустимост на решението и за неговата неправилност, като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за реалност на процесните доставки и за увеличение на финансовия резултат на дружеството вследствие на което са начислени допълнителни задължения по ЗДДС и ЗКПО. Твърди се, че съдът е излязъл извън пределите на очертания спор и е отменил ревизионния акт в части, по отношение на които не е подадена жалба. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт в съответните му части и същия се обезсили частично. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт. Претендират се разноски съгласно представен списък.

Ответната страна - "ТАРСИС АПАРТ" ООД, чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Във връзка с основателността й настоящият съдебен състав съобрази следното:

С процесния ревизионен акт по отношение на "ТАРСИС АПАРТ" ООД са установени допълнително задължения за внасяне в размер на 116 152,47 лв., от които за ДДС в размер на 61 437,50 лв. и лихви в размер на 20 242,51 лв., както и за корпоративен данък в размер на 26 708,55 лв. и лихви в размер на 7 763,91 лв.

С Решение 812/30.05.2022 г. на директора на дирекция ОДОП - София, издаденият ревизионен акт е:

• отменен в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за м. 11.2017 г. и м. 01.2018 г., както и в частта за корпоративен данък за 2017 г., ведно с определените лихви;

• изменен в оспорената част, като установения с РА финансов резултат за 2018 г. печалба в размер на 179 351,23 лв. е определен на данъчна печалба в размер на 129 497,06 лв., установеното задължение за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 17 935,12 лв. определен в размер на 12 949,71 лв.;

• потвърден в оспорената част по ЗДДС, в която са определени задължения за внасяне на ДДС и лихви за м. 10.2017 г., м. 08, м. 12.2018 г., в частта на установените резултати по ЗДДС за м. 03, м. 09.2019 г., м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 08, м. 09.2020 г. и в частта за корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г., ведно със съответните лихви.

След решението на директора на Дирекция ОДОП София задълженията на дружеството са както следва: ДДС в размер на 21 116.67 лева ведно с лихви в размер на 3 489.35 лева и КД в размер на 6 548.14 лева, ведно с лихви в размер на 416.06 лева.

От фактическа страна административният съд е проследил извършените процесуални действия и констатациите на органите по приходите.

След извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК, първостепенният съд е потвърдил валидността на ревизионния акт и е приел, че същият е издаден при спазване на законовите изисквания за форма и предвидените за това процесуални разпоредби.

По приложението на материалния закон съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност и отмяна на ревизионния акт.

При съпоставка на фактите и събраните доказателства е направен извод, че неоснователно органите по приходите са отказали да признаят на "ТАРСИС АПАРТ" ООД право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от БИЛИЯ ТРАНС ЕООД, ГЛОБУС ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪН ЕООД и СИКС БГ ЕООД.

Съдът е установил, че основанието за издаване на фактурите са договори за строителство, с които ревизираното дружество е възложило на БИЛИЯ ТРАНС ЕООД, ГЛОБУС ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪН ЕООД и СИКС БГ ЕООД извършване на СМР. Установил е, че фактурите са документално обосновани, с получател жалбоподателя и свързани с неговата дейност, като реалността на доставките се установява от представените приемо-предавателни протоколи, складови разписки и договори. Съдът се е позовал и на заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, според която фактурите са осчетоводени и са взети правилни счетоводни операции във връзка с характера на сделките. Адмнистративният съд е счел за доказан и факта, че получените при доставките стоки са използвани за последващи доставки в извършваната от жалбоподателя търговска дейност, като са отчетени приходи от продажби на същите.

В обобщение съдът е приел, че наличието на преки доказателства за реалност на доставките, каквито ревизираното лице при проявена дължима грижа е могло да обезпечи и е обезпечило още в хода на своята търговска дейност, като съставя различни по вид писмени доказателства (договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, протоколи за извършена работа и др.) дава основание да се приеме за успешно проведено от страна на жалбоподателя главно и пълно доказване на настъпване на юридически факти, водещи до възникване на право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Само като индиция (а не и като пряко доказателство), подкрепяща извода за реалност на доставките е и фактът, че независимо от съдействието или несъдействието на дружествата намиращи се в облигационна връзка със жалбоподателя и при проявена активност от страна на органа по приходите, каквато е дължал на дружеството, но не е осъществил, е могъл да се снабди с документи за целите на извършените насрещни проверки, в т.ч. и с информация относно отразяване в подаваните до НАП регистри по ЗДДС издадените към жалбоподателя фактури, за да бъдат установени релевантни факти и обстоятелства

Административният съд е установил още, че в отделни данъчни периоди ТАРСИС АПАРТ ЕООД е включило повторно подробно описани в РД фактури, по които в предходни периоди е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Същата констатация е направена и в хода на предходно извършена ПУФО, при която на дружеството е връчена покана по чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция по дублираните фактури до м. 03.2020 г. Приел е за доказано, че фактурите, по които е ползван данъчен кредит два пъти, са коригирани от ТАРСИС АПАРТ ООД при откриване на грешките чрез съставяне на протоколи и включването им в дневника за покупки и резултата по СД с обратен знак и в тази връзка с РА са начислени лихви за периода на неправомерно ползвания данъчен кредит по дублирани фактури. Посочил е и определения за довнасяне ДДС за периодите м. 04 и м. 05.2020 г. /за които не са извършени корекции на декларирания резултат/ общо в размер на 171,43 лв. и лихви в размер на 29,54 лв. поради отпаднала процедура по приспадане по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС след корекция на резултата за м. 03.2020г.

С оглед установеното относно задълженията по ЗДДС и формирания в рамките на производството извод, че ревизираното лице е представило доказателства за реалното извършване на стопанските операции, съдът е приел, че не е налице хипотеза на осчетоводяване на разходи, които не са реално извършени, в какъвто смисъл са изводите на приходната администрация, съответно жалбоподателят не е намалил финансовия си резултат и това не е довело до плащане на корпоративен данък в по-малък размер от действително дължимия. Във връзка с изложеното е направен извод, че не са изпълнени хипотезите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО, поради което финансовият резултат е преобразуван неправилно вследствие на което неправилно е определен допълнителен корпоративен данък.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за частична недопустимост на съдебния акт.

Видно от доказателствата по делото, ревизионният акт е обжалван пред директора на Дирекция ОДОП София, като противно на изложеното в касационната жалба, според подадената пред първоинстанционния съд жалба предмет на същата е: Ревизионен акт Р-22221921004092-091-001/02.02.2022 г., в частта, в която е потвърден с Решение 812/30.05.2022г., на директора на Дирекция ОДОП София. Отправеното от жалбоподателя искане също е за отмяна на ревизионния акт в потвърдената му част, с оглед на което административният съд не се е произнесъл свръхпетитум и решението му не е частично недопустимо. Обстоятелството, че в жалбата са изложени доводи единствено по отношение на непризнатия данъчен кредит по доставки от БИЛИЯ ТРАНС ЕООД, ГЛОБУС ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪН ЕООД и СИКС БГ ЕООД, във връзка с които са определени допълнителни задължения по ЗДДС и ЗКПО не означава, че съдът е бил сезиран с искане за отмяна единствено на задълженията свързани с тези доставки, доколкото, както се посочи по-горе искането е за отмяна на ревизионния акт в потвърдената част от директора на Дирекция ОДОП София.

Правилно административния съд е приел, че осъществяването на доставки на услуги и стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материално правна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите.

В съответствие с доказателствата по делото са и изводите на съда, че по фактурите, издадени от БИЛИЯ ТРАНС ЕООД, ГЛОБУС ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪН ЕООД и СИКС БГ ЕООД е установено осъществяването на доставки, поради което неправилно не е признато правото на данъчен кредит в общ размер на 21 116.67 лева.

За доставките са представени договори, приемо-предавателни протоколи, а съдебно-счетоводната експертиза е потвърдила последващата им реализация. От представените документи и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че договорените доставки на услуги са действително извършени. Мотивите на първоинстанционния съд по отношение на цитираните доставчици се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

Като се имат предвид мотивите в частта по ЗДДС, следва да се приеме, че правилно съдът е отрекъл приетото в ревизионния акт основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО с данъчните основи по доставките от БИЛИЯ ТРАНС ЕООД в размер на 57 599.99 лева. Реално осъществените доставки по процесните фактури сочат и на документална обоснованост по ЗКПО, поради което правилно съдът е приел, че приходните органи не е следвало да увеличават финансовия резултат с данъчните основи по цитираните доставки.

Предвид изложеното, правилно административният съд е отменил ревизионния акт в частта му относно допълнително начислените ДДС и КД и лихви във връзка с доставки от БИЛИЯ ТРАНС ЕООД, ГЛОБУС ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪН ЕООД и СИКС БГ ЕООД.

Решението на Административен съд София-град в тази му част не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП и следва да бъде оставено в сила.

Неправилно, обаче, административният съд е отменил ревизионния акт в частта относно следните задължения:

-лихви за м.10.2017г. в размер на 0.18 лева за ползван данъчен кредит по фактура от Фактор Трейд ЕООД в м.09.2017г. и повторно в м.10.2017г., коригирано чрез сторниране в м.11.2017г.;

-лихви за м.08.2018г. в размер на 17.32 лева - за ползван повторно данъчен кредит в м.07.2018г. по две фактури от ЕВН Електроснабдяване ЕАД, коригирано чрез сторниране в м.11.2018г. ;

-лихви за м.12.2018г. в размер на 0.84 лева - за ползван повторно данъчен кредит в м.12.2018г. по фактура от А1 България ЕАД, коригирано в м.03.2019г.;

-лихви за м.03.2019г. в размер на 27.87 лева - за ползван повторно данъчен кредит по 36 фактури от Стоди ООД, по които е ползван данъчен кредит в предходни периоди;

-лихви за м.09.2019г. в размер на 9.71 лева - за ползван повторно данъчен кредит по фактури от ВиК Бургас ЕАД и Лайтеп ЕОД, по които е ползван данъчен кредит в предходни периоди;

-лихви за м.01.2020г. в размер на 2.33 лева за ползван повторно данъчен кредит по фактура от Глобъл Комюникейшън Нет АД, сторнирано;

-корпоративен данък за 2018г. в размер на 66.80 лева, ведно със съответните лихви в следствие увеличение на финансовия резултат със сумата от 667.96 лева, представляващи разходи по фактури от А1 България ЕАД;

-корпоративен данък за 2019г. в размер на 59.88 лева, ведно със съответните лихви - в следствие увеличение на финансовия резултат със сумата от 598.82 лева, представляващи непризнати разходи по фактури от Паралел ЕАД и Теленор България ЕАД;

-корпоративен данък за 2020г. в размер на 661.46 лева, ведно със съответните лихви - в следствие увеличение на финансовия резултат със сумата от 6 614.61 лева, представляващи непризнати разходи по повторно отчетени фактури, описани в ревизионния доклад.

По отношение на посочените задължения от страна на ревизираното лице не са представени каквито и да е доказателства, които да оборят изводите на ревизиращите органи, поради което следва да се приеме, че с оглед констатациите, същите са правилно определени.

Предвид изложеното, решението на административния съд следва да се отмени в посочената част, като се отхвърли жалбата на "ТАРСИС АПАРТ" ООД.

С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта, с която Дирекция ОДОП София е осъдена да заплати на "ТАРСИС АПАРТ" ООД разноски за първоинстанционното производство за сумата над 3 156 лева до присъдените 3 250 лева, като в полза на НАП се присъдят разноски за производството пред първата инстанция в размер на 94 лева. Дължимите разноски за касационното производство са 192 лева в полза на касатора и 2 564 лева - за ответника.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение