Решение № 4628 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10616/2015 г.

Решение № 4628 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10616/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Созопол против решение № 1261/15.07.2015 г., постановено по адм. д. № 846/2015 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Обжалваното решение е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното решение по спора и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с Решение № 4991/05.05.2015 г. по адм. д. № 3695/2015 г. на Върховен административен съд, второ отделение. С второто решение Административен съд Бургас е отменил Заповед № 8-Z-779/15.05.2014 г. на кмета на община Созопол, с която, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено на СУ "Св. Климент Охридски", гр. София да премахне незаконен строеж: "Бунгало", находящ се в ПИ-ти с идентификатори 81178.5.306 и 81178.5.307 по КК на гр. Черноморец. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обоснован от доказателствата по делото е изводът за незаконност, но търпимост на строежа по см. на § 16 от ПЗР на ЗУТ, който се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ. В случая е установено, че строежът е осъществен към м. декември 1982 г. Решението на КЗ от 1977 г. представлява основание за извършване на строителство върху процесната земеделска земя за неземеделски нужди от ответника, по аргумент от чл. 18, ал. 1 от ППЗООЗП /отм., редакция ДВ, бр. 5/1976 г./, вр. с чл. 2, б. "б" и б. "и" от същия Правилник /ред., ДВ бр. 65/73 г./. Това предоставяне на земята за строеж, по силата на цитираните разпоредби, предхожда изискването за промяна в предназначението й, въведено нормативно по-късно. Спазено е и изискването на чл. 24 от ППЗООЗП за заплащане от страна на инвеститора на такса за предоставената за строителство земеделска земя. След извършеното плащане и на основание чл. 21 от ППЗООЗП, ответникът по касация е въведен във владение на предоставените 28 дка земеделска земя, видно от цитирания в АДС № 396/21.11.1989 г., Акт за въвод във владение № 144/27.03.1989 г. на ОНС-Бургас. Съдът правилно е установил наличието на две от кумулативно изискуемите предпоставки на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за признаване търпимост на извършения строеж - бунгало, а именно, че строежът е изграден до 07.04.1987 г. без строителни книжа, но е бил допустим поради наличието на утвърдена строителна площадка и предоставено по надлежния ред право на изграждане, съгласно действащите към 1982 г. ЗООЗП (отм.) и ППЗООЗП (отм.), регламентиращи строителство в земеделска земя за неземеделски нужди. Налице е и третата предпоставка на § 16, ал. 1 за търпимост на строежа. Съгласно чл. 108, ал. 1 - 3 от ППЗТСУ /отм., ред., ДВ, бр. 44/1980 г., в сила към датата на извършване на строежа/, извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство, въз основа на застроително решение, одобрено от председателя на ИК на ОНС. А съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) такова строителство в неурегулирани части на населените места, се разрешава по искане, придружено със ситуационна скица. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по ТСУ /отм., редакция, ДВ, бр. 70/1977 г./ позволява извършването на строежи от вида на процесния в извънселищни територии от страна на учреждения, каквото се явява СУ "Св. Климент Охридски". С Наредбата, в сила към времето на извършване на процесния строеж не са уредени специални изисквания, освен към месторазположението им в имота, с оглед на вероятна бъдеща регулация, като е посочено да се избягва застрояването им в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, към улици или съседни имоти - чл. 167 от Наредба № 5/1977 г. за ПНТСУ. В случая, видно от представеното копие на виза за проектиране на бунгалата, това изискване е спазено, като проектираните бунгала не попадат в посочените от разпоредбата ограничения. С оглед на изложеното следва да се приеме, че строителството на процесното бунгало е отговаряло на правилата и нормативите, действали по време на извършването му, т. е налице е и третата предпоставка на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за определянето му като търпим строеж. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав