Решение № 5877 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12452/2018 г.

Решение № 5877 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12452/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по две касационни жалби на Ц. Краев и Д. Краева от [населено място], и началника на РДНСК - ЮЦР против решение № 194/4.07.2018 г. по адм. дело № 90/2018 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - А. Краев не изразява становище по основателността на касационните жалби. Ответникът - главен архитект на община Кърджали не изразява становище по основателността на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и от надлежна страна поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Кърджали е образувано по жалба на А. Краев, против Заповед № ДК-10-ЮЦР-05/20.02.2018 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която на основание чл. 216, ал. 6 вр. чл. 216, ал. 2 ЗУТ по жалби на Ц. Краев и Д. Краева, е отменено Разрешение за строеж /РС/ № 63/03.05.2001 г. на гл. архитект на община Кърджали и последващите му презаверки от 11.04.2007 г. и 6.03.2013 г. за строеж - "Реконструкция на таванско помещение на жилищна сграда" в съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ II-751, кв. 42 по плана на [населено място], като незаконосъобразно. Прието е от органа, че оспореното РС е издадено в нарушение на чл. 149, ал. 1 ЗУТ, тъй като липсват данни за уведомяване на Ц. и Д. Краеви, като се твърди, че същите не са подавали молба за презаверка на цитираното разрешение за строеж и следователно срока за обжалване по чл. 149, ал. 3 ЗУТ, не е изтекъл за тях. Изложени са мотиви и за неспазване на разпоредбата на чл. 139, ал. 3 ЗУТ за взаимна съгласуваност на частите на проекта, тъй като същите не са подписани от проектанта и инвеститора (собственика), както и че не са спазени чл. 21, ал. 1, чл. 30, ал. 2, т. 1 и чл. 51 от Наредба № 4/2001 г. за обема и съдържанието на инвестиционните проекти, тъй като не били в обхват и съдържание посочен в цитираната наредба. Административният орган е приел, че това производство е разрешително и съответно при всяка една презаверка на РС е задължително главният архитект да извършва нова проверка за наличието на предпоставки за разрешаване на строителството. Първоинстанционния съд, след анализ на доказателствата, е стигнал до извода, че жалбата е основателна, оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 216, ал. 2 ЗУТ, в установената от закона форма, но в нарушение на материалния закон, тъй като по подадените жалби до началника на РДНСК - ЮЦР против РС № 63/3.05.2001 г. презаверено на 11.04.2007 г. и повторно на 6.03.2013 г. не са били налице предпоставките за допустимост на образуваното пред административния орган производство. Установено е, че процесното РС е издадено в полза на А. Краев и Ц. Краев, вписани като възложители. От представеното по делото доказателство – Протокол с дата 18.06.2001 г. за откриване на строителна площадка, жалбоподателят Ц. Краев го е подписал, като съдът е приел, че съответно той още в този момент е знаел за издаденото разрешение за строеж. С допуснатата СТЕ е доказано, че жалбоподателя Ц. Краев е изградил помещение в северозападната част на таванското помещение много преди направената въз основа на РС реконструкция от А. Краев. При така установените факти съдът е приел, че жалбата е недопустима, защото искането на лицето обективирано в РС № 63/3.05.2001 г. е удовлетворено. Отностно жалбата на Д. Краева, съдът е приел, че тя не е адресат на издаденото РС, поради което същото не й е било съобщено. Ц. и Д. Краеви са легитимирани като съсобственици въз основа на сключен граждански брак при условията на СИО, както и, че РС е издадено на нейния съпруг, като този акт се явява благоприятен за тях, поради което не съществува правен интерес от неговото оспорване. По твърденията за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 3 ЗУТ, съдът приема, че то е несъществено и не е основание за отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че издаденото Разрешение за строеж № 63/03.05.2001 г. се явява благоприятен за страните акт, което изключва правен интерес от неговото оспорване. Отностно твърдението на Ц. Краев, че не е уведомен за оспорваното РС, след анализ на събраните доказателства става ясно, че с Протокол за откриване на строителна площадка издаден на 18.06.2001 и подписан на жалбоподателя се установява, че още в този момент той е бил запознат със съществуването на издаденото РС. В тази връзка твърдението на жалбоподателите и обективираното в последващата заповед на началника на РДНСК - ЮЦР, че срока за обжалване на процесното РС, съгласно чл. 149, ал. 3 ЗУТ, не е изтекъл се явяват неправилни. Що се отнася до приетото от началника на РДНСК - ЮЦР, че преди всяка презаверка е необходимо да се извърши нова пълна проверка за наличието на предпоставки за разрешаване на строителството, следва да се посочи, че то противоречи на материалния закон. По време на извършването на двете презаверки съответно на 11.04.2007 г. и повторно на 6.03.2013 г. въз основа на чл. 153 ЗУТ, не е имало изискване за изготвяне на нова строителна документация и извършване на нова оценка за съотвествие на инвестиционния проект със строително – техническите изисквания. Като при спазване на определените изисквания и срок на чл. 153 ЗУТ, законодателят е допускал продължаване на действието му, съответно направените презаверки не се явяват в противоречие на материалния закон. Едва с приетите през 2017 г. – ДВ бр. 13 от 2017 г. изменения на чл. 153 от ЗУТ, а именно новите ал. 5 и ал. 7 на тази разпоредба е предвидено на първо място забрана за повторна презаверка и на второ място е въведено изискването за "служебна проверка за съотвествие с предвижданията на действащия ПУП, както и с изискванията на влезли в сила административни актове по ЗООС, ЗБР, ЗКН или друг специален закон, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството". Следователно, със сега действащите норми е предвидена възможност за повторна проверка и оценка на съответствието на презаверявано РС с изискванията, действащи към момента на презаверката. Тези норми обаче действат занапред и са неприложими към настоящия спор. Ако се допусне тяхното прилагане, това би означавало да допусне преразглеждане на влезли в сила строителни книжа, на базата на юридически факти, възникнали след направена проверка на съответствието им с изискуемите условия към момента на издаването им, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Настоящият състав споделя напълно направеното заключение на административния съд, че нарушението на чл. 139, ал. 3 ЗУТ се явява несъществено и не води до основания на отмяна на оспорваното РС. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 149, ал. 2 ЗУТ (ред. ДВ, бр. 1/2001 г.), действал към 3.05.2001 г., когато е издадено оспореното пред РДНСК – ЮЦР разрешение за строеж, на обжалване от посочените в нормата лица, подлежат само разрешенията за нов строеж или за пристрояване, надстрояване и преустройство с промяна на предназначението на съществуващ обект. Респективно за разрешения за строеж за посочените обекти се следва съобщаване на заинтересовани лица. Оспореното пред РДНСК – ЮЦР разрешение за строеж не е попадало в тези категории към момента на издаването му, който е релевантен за изискването за съобщаването му, тъй като е за реконструкция на таванско помещение. Лицата, които го е обжалват биха могли да го направят само ако разрешението е било за нов строеж, надстрояване или пристрояване на съществуващ обект или за преустройство и промяна на предназначението - чл. 149, ал. 2 вр. чл. 131, ал. 2 ЗУТ (ред. ДВ, бр. 1 от 2001 г.). Оспореното през 2017 г. разрешение за строеж от 3.05.2001 г. към момента на издаването му не е било от категорията актове, които следва да се съобщават на заинтересовани лица и съответно да подлежат на обжалване, напротив същото влиза в сила с издаването му. Поради това е недопустима жалбата срещу него. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да се остави в сила. При този изход на делото, направеното искане от касаторите за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, второ отделение,