Решение № 13302 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2018 г.
ВАСVI отделение08.10.2019 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 549 от 12.07.2018 г., постановено по адм. дело № 413/2018 г. на Административен съд гр. Хасково. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13302 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов от [населено място ], чрез адв. В. Челебиев, срещу решение № 549 от 12.07.2018 г., постановено по адм. дело № 413/2018 г. на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1012-26-65-1/02.04.2018 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2140-26-136/15.02.2018 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – гр. Хасково, и е осъден да заплати 100 лева разноски по делото. Счита, че решението е неправилно, постановено при нарушение на административните процедури. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което първоначалната жалба да бъде уважена. Ответникът по делото – директорът на ТП на НОИ – гр. Хасково, не дава становище. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес, по същество за неоснователна. Предмет на съдебното производство пред Административния съд гр. Хасково е решение № 1012-26-65-1/02.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/2140-26-136/15.02.2018 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – гр. Хасково, обективиращо отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иванов, тъй като лицето не отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж по чл. 69, ал. 1 от КСО, чл. 69б, ал. 1 и чл. 68, ал. 1-2 КСО във вр. с § 50 от ПЗР на ЗИДКСО и § 49 от ПЗР на ЗИДКСО в разпоредбата до 31.12.2015 г. Мотивите на пенсионния орган за постановения отказ са в насока, че по условията на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към 31.12.2015 г. Иванов няма 27 години общ осигурителен стаж, от които 18 години действителен стаж като военнослужещ, а има 24 години, 07 месеца и 28 дни общ трудов стаж, от които 22 години, 07 месеца и 28 дни действително изслужени като военнослужещ. В разпореждането се посочва още, че по условията на чл. 69, ал. 1 от КСО на Иванов не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма 27 г. общ осигурителен стаж, а има 26 г. 08 месеца и 06 дни общ осигурителен стаж, от които 24 г. 08 м. и 06 дни действително изслужени като военнослужещ и няма навършена възраст 53 г., а е на [възраст]. Според изложеното в разпореждането на Иванов не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст и при условията на първа категория труд, тъй като има 24 г. 08 м. и 06 дни от първа категория труд, но няма навършена възраст от 53 години, а е на 48 години 00 месеца и 10 дни и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 91. Същото се отнася и за условията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО – на Иванов не се следва ПОСВ, тъй като има общ осигурителен стаж 43 г. 01 м. и 20 дни, но няма навършена изискуемата се възраст от 64 г., а бил на 48 години 00 месеца и 10 дни. При последвалото административно оспорване пред по-горестоящия орган, директорът на ТП на НОИ – гр. Хасково, е потвърдил разпореждането с мотиви, че оспорващият няма право на лична пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО, тъй като не е навършил 52 години и 10 месеца; че общият му осигурителен стаж до 31.12.2015 г. е 24 години, 07 месеца и 28 дни, поради което не отговаря на изискването по § 50 от ПЗР на ЗИДКСО. Сочи се, че пенсионният орган е зачел при условията на трета категория труд, периода от 17.09.1987 г. до 27.08.1988 г. – 11 м. и 11 дни, въз основа на представени от Иванов военно отчетна книжка и по диплома, издадена от Висш институт – МВР времето от 15.09.1988 г. до 03.10.1989 г. – 01 г., 00 м. и 19 дни. Общо по получените документи, като зачетени се сочат 2 години осигурителен стаж - размерът на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото към процесния период законодателство. В оспореното решение административният орган е отчел неправилното приложение от пенсионния орган на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от КСО, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е държавен служител по ЗМВР и като такъв, за относима в процесния случай е нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО. Сочи се, че с оглед последната разпоредба държавните служители по ЗМВР придобиват право на пенсия при навършване на 53 години и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по ЗМВР. Същевременно е отчетено обстоятелството, че неточно приложената от пенсионния орган разпоредба не е довела до различен правен резултат, доколкото нормата на чл. 69, ал. 1 и тази на чл. 69, ал. 2 от КСО въвеждат едни и същи критерии за пенсиониране на лица, служещи в различни държавни учреждения. Разгледана от административния орган е и хипотезата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, относно която е посочено наличие на изискването за 10 години труд при условията на първа категория труд, но липсата на другата необходима предпоставка – навършени 53 години за мъжете, предвид навършени [възраст], към датата на подаване на заявлението. Като правилна е посочена преценката на пенсионния орган, относно неприложимостта на разпоредбите на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Възприето е, че обучението на Иванов във ВИ – МВР от 1988 г. до 1993 г. не се е зачита за трудов стаж. С обжалваното решение Административният съд гр. Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. След като е подложил на преценка събраните по делото доказателства, съдът е приел, че периодът на обучението на жалбоподателя от 1988 г. до 1993 г. не се зачита за трудов стаж. През спорния период на обучение в средното милиционерско училище е била в сила разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), съгласно която за трудов стаж от ІІІ категория се е зачитало времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. На завършилите курса на милиционерските училища се е признавала отбита редовна военна служба, но времето на обучение не е било приравнено на трудов стаж. Едва с изменението, обн. в ДВ, бр. 76 от 1996 г., времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие е приравнено на трудов стаж до размера на наборната служба. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители за Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени, като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В параграф 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), е предвидена възможност лицата по чл. 69 КСО, които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. От цитираните разпоредби следва изводът, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст имат, независимо от възраст, лицата които до 31.12.2015 г. имат общо 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужен, като държавни служители по посочените в чл. 69, ал. 2 от КСО закони. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 НПОС посочва, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие – към датата на навършване на пълнолетието им. Безспорно е установено, че на И. Иванов, съгласно представените по пенсионната преписка документи, е зачетен осигурителен стаж от първа категория труд като държавен служител по ЗМВР – 22 години и 07 месеца и 28 дни, а общ осигурителен стаж от 24 години, 07 месеца и 28 дни, при което е прието, че общият му осигурителен стаж до 31.12.2015 г. възлиза на 24 години, 8 месеца и 6 дни. Събрани са надлежни доказателства, установяващи периодите на обучение в средното милиционерско училище, за които се претендира признаване на осигурителен стаж. Правният спор се отнася до зачитането на стажа за времето, в което жалбоподателят е бил курсант във ВИ –МВР за периода 1988-1993 г. и приравнява ли се целия период на обучение на редовна военна служба. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (редакция – ДВ, бр. 102 от 1967 г.), в сила през спорния период, за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Не е предвидена хипотеза на приравнен трудов стаж в случаите, когато по силата на изрични нормативни разпоредби редовната военна служба се счита за отбита. Редовна военна служба съгласно чл. 21 от действащия Закон за всеобщата военна служба в Народна република България (обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г.) е отбивана от всички български граждани, които в годината на набора са навършвали 18 години. На И. Иванов административният орган е зачел осигурителен стаж на основание чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж периода от 17.09.1987 г. до 27.08.1988 г. – 11 месеца и 11 дни въз основа на военно отчетна книжка № 111219/21.10.1984 г. и за времето от 15.09.1988 г. до 03.10.1989 г. – 1 г., 00 м. и 19 дни по диплома № 4917/14.09.1993 г. издадена от Висш институт – МВР или общо две години осигурителен стаж /до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство/. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването, че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие по аргумента на чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.);. От друга страна за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл. 81 от ППЗП (отм.); се зачита времето прекарано в редовна военна служба, т. е периода от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Нормата на чл. чл. 81 от ППЗП (отм.); не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.); с параграф 42 от Постановление на МС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г.) с който военната служба се разделя на кадрова и наборна. Разпоредбите на ППЗП (отм.); и на НПОС разграничават редовната военна служба, както и приравнените на редовната военна служба периоди и ясно обективират волята на законодателя, като осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита само срокът на редовната военна служба от навършване на 18 годишна възраст. В съответствие с приетата фактическа обстановка и при правилно тълкуване на приложимите правни норми, съдът е извел верен извод, че административният орган законосъобразно не е зачел като трудов стаж изцяло времето, в което жалбоподателят е бил курсант във ВИ - МВР за периода 1988 г. - 1993 г., а за осигурителен стаж при пенсиониране е зачетен периодът на наборната военна служба, отбита от жалбоподателя и този, приравнен на нея, през времето на обучение във ВИ - МВР, но само до размера на наборната военна служба за този период, който е 2 години. Касационният жалбоподател няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, тъй като не отговаря на едно от предвидените кумулативни изисквания на закон, а именно наличието на 27 години общ осигурителен стаж. Оспореният административен акт, с който е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 КСО и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, е издаден при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд гр. Хасково е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,