Решение № 6666 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1408/2015 г.

Решение № 6666 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1408/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производствто е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Народно читалище "Н. Вапцаров - 1866" гр. Благоевград против решение № 2060 от 18.12.2014 г. постановено по адм. д. № I 450 по описа за 2014 г. на Адимнистративен съд - Благоевград. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кмет на ощина Благоевград оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решене Адимнистративен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Народно читалище "Н. Вапцаров - 1866" гр. Благоевград против Заповед № 779/24.06.2014 г. на кмета на община Благоевград, с която е разпоредено изземване от фактическата власт на имот, представляващ публична общинска собственост, част от сграда с идентификатор 04279.613.158.2, представляващ "Барче - на кота 1.50" с обща площ 164,24 кв. м., в т. ч. бюфет - 121.00 кв. м., битова стая - 25.20 кв. м. и тоалетен възел - 34.40 кв. м. Съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените законови правомощия, в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон, при спазване на целта на закона. Според съда отсъства правно основание, по силата на което жалоподателят да осъществява фактическата власт върху процесния имот. Решението на административния съд е валидно, допустимо, но е неправилно поради нарушене на материалния закон и е необосновано. В хода на съдебното производство съдът е установил относимите факти по делото, които настоящата инстнация следва да възприеме с оглед нормата на чл. 220 от АПК. При изяснени релевантни факти съдът е формирал погрешен правен извод за законосъобразност на обжалваната заповед на кмета на общината, с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, с която се изземват отделни обекти в сграда, ползвани от читалището във връзка с упражняваната дейност, съгласно разпоредбите на ЗНЧ. Настоящият състав на Върховния административен съд изцяло възприема като правилно становището на представителя на Върховната административна прокуратура по делото. Необосновано е прието, че процесните помещения не се държат на годно правно основание, тъй като не са предоставени по предвидения ред по ЗОбС и съответната наредба, приета от общински съвет. Това становище противоречи не само на установените по делото фактически и правни обстоятелства, но и сочи за неправилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми. Не е спорен въпросът, че народно читалище "Никола Й. Вапцаров", Благоевград, е правоприемник на Образцово народно читалище със същото име. Видно от приложените 2 бр. заповеди от 1987 г. и 1988 г. /л. 38 и л. 39/, реконструираната сграда е предадена от ОНС на читалището или както е отбелязано в първата от тях - "приетият обект да се предаде безвъзмездно за експлоатация на ОНЧ "Н. Й. Вапцаров", в какъвто смисъл са действащите към този период разпоредби на НДИ /отм. ДВ, бр. 82/27.09.1996 г./ - чл. 94 и сл. В АДС от 1991 г. също е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на читалището. От изложеното следва, че още през 1987 г. на културно-просветното сдружение е било учредено безвъзмездно право на ползване върху процесната сграда, заедно с всички отделни помещения в нея. С § 4 /предишен § 3/ от ПЗР на ЗНЧ, приет през 1996 г. /ДВ, бр. 89/22.10.1996 г./, държавата и общините се задължават по реда на ЗОбС и ЗДС да предоставят на народните читалища право на безвъзмездно ползване върху сградите и имотите, които са им били предадени за осъществяване на читалищна дейност до влизането на закона в сила. Това означава, че безвъзмездното ползване на цялата сграда /с всички обекти в нея/ е на годно и действащо правно основание, което се погасява единствено в случай на прекратяване на читалището, т.е. в настоящия случай липсва един от елементите на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Нормите на ЗНЧ са специални /вкл. и § 4 от ПЗР/ спрямо тези на ЗОбС и ЗМСМА, като в последните два закона не е предвиден ред за отнемане на това предоставено вече право, което всъщност е израз на законодателната воля за даване на преференции за развитие на българските културно-просветни институции, към които спада и читалището. Следва да се отбележи още, че съгласно ЗНЧ, всяко читалище, като самоуправляващо се културно и просветно сдружение /чл. 2/, за постигане на целите си може да развива и допълнителна стопанска дейност при визирани ограничения, а необходимите средства е допустимо да набира и от наеми, съгласно чл. 21, т. 4 от закона, при което е без правно значение дали отдава под наем собствено или предоставено за ползване имущество /движимо или недвижимо/. При тази законова регламентация решението на общински съвет - № 184/25.04.2014 г. - за отнети помещения от сградата на читалището поради ползването им не с оглед основаната му дейност, а с търговското им предназначение, е незаконосъобразно, тъй като противоречи на закона, уреждащ насоките на читалищната дейност. Освен тези съображения по съществото на материалноправния спор, касещ приложението на материалния закон, налице е и съществено нарушение административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед, а така също и е нарушено императивното изискване за мотивираност на административния акт с относимите фактически правни основания за издаването му. Както се посочи, решаващ въпрос за издаване на акта по чл. 65 от ЗОС е липса или установяване на основание за осъществяване на фактическа власт върху процесния недвижим имот - публична общинска собственост. В случая административният орган - кмет на община Благоевград е нарушил задължението си по чл. 35 АПК преди издаване на заповедта да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като се обсъдят всички обяснения и възражения на страните. Това задължение е част от служебното начало на административния процес, регламентирано в чл. 9, ал. 2 от АПК, което задължава административния орган да събере всички необходими доказателства дори и когато няма искане от заинтересованите страни. В контретния случай решаващ въпрос е бил въпросът налице ли е безвъзмездно право на ползване на читалището върху процесния обект. Видно от съдържанието на мотивната част на оспорената заповед това обстоятелство не е било обсъдено. За него изобщо няма формирани мотиви в административния акт. Липсата на мотиви, касаещи относимите фактически и правни основания за издаване на акта представлява съществен порок на акта и само по себе си е основание за отмяната му като незаконосъобразен /ТП 4/76 ПВС/, доколкото препятства правото на защита на засегнатия гражданин или организация. По изложените съображения, съдебното решение следва да бъде отменено и съответно се отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Водим от горното Върховният административен съд