Решение № 6063 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13295/2009 г.

Решение № 6063 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13295/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Георги Стоянов като пълномощник на Георги Митов Йорданов против Решение № 35 от 05.06.2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 24 състав по адм. дело № 4628/2007 г. С него се отхвърля жалбата на Георги Митов Йорданов срещу Заповед № РД - 15 - 201/13.08.2007 г. на областен управител на област София като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението от съдържанието на които се извеждат основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му. Ответникът, Областен управител на област на област София не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни, Цветанка Владимирова Витрева, Латинка Янкова Миленова, Йорданка Иванова Топалова, Цветанка Иванова Топалова, Боряна Манолова Бегова, Владимир Георгиев Бегов и Зорка Георгиева Койчева не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът правилно е приел, че жалбоподателят не е доказал трансформиране на правото на ползване в право на собственост, което е материална предпоставка за вписване на касатора в плана на новообразуваните имоти и при липса на касационно основание решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Георги Митов Йорданов срещу Заповед № РД-15-201/13.08.2007 г. на Областния управител на област София, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ с която се одобрява план на новообразуваните имоти на местност Чоланица, местност Умни дол, землище с. Долни Лозен и Чикерица в землището на с. Долни Лозен, район Панчарево Столична община. Възраженията му са били за незаконосъобразност на заповедта в частта за имот № 40, местност Чоланица, тъй като му е бил предоставен за ползване, а не му е отреден имот за него от ПНИ. Съдът е разгледал жалбата по същество и я приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил като е установил от данните по приложената административна преписка, че жалбоподателят не е доказал, а и не съществува преписка в административния орган за протекла и завършена административна процедура по трансформиране на правото на ползване в право на собственост при налични данни за предоставено ползване. При изричните указания към жалбоподателя, че не сочи доказателства във връзка с твърденията си в жалбата и при установено от страна на административния орган, че такава преписка няма образувано съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ за одобряване на план на новообразуваните имоти, респективно по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗРЗСПЗЗ и се определя имот за ползвателите, трансформирали правото си на ползване в право на собственост, за бившите собственици, ако има остатъци не по малки от 250 кв. м. и за собственици които не са изгубвали собствеността си, както и за собственици които са придобили собствеността от горните три категории собственици. В настоящия случай касатора не се легитимира в нито една от посочените категории лица които имат право да им бъде отреден имот с плана на новообразуваните имоти. По делото е установено, че няма образувана преписка за трансформиране на правото на ползване в право на собственост поради което жалбоподателят не е установил право на отреждане на имот с ПНИ. Указанията на съда по чл. 170, ал. 4 от АПК към жалбоподателя, че не сочи доказателства в този смисъл не са били изпълнени, поради което е обоснован извода, че жалбоподателя не е собственик на имот № 40 от ПНИ местност Чоланица със записан собственик друго лице, чиито наследници са заинтересованите страни по делото, които се легитимират като бивши собственици по силата на решение на Общинска служба по земеделие. При така установените факти по делото единствения верен правен извод е този изведен и административния съд е за неоснователност на жалбата и същата като такава правилно е била отхвърлена. Твърденията в касационната жалба за наличие на висящ спор относим към предмета на спора по настоящето дело не са доказани, а и да е налице такъв спор с предмет трансформиране на правото на ползване в право на собственост, изходът от него е относим към исково производство по спор за материални права и евентуално производство по изменение на плана на новообразуванието имоти, одобряването на който в настоящето производство се преценява в съответствие с установените фактическите и материални законови предпоставки в обжалваната част за имот № 40 м. Чоланица. Поддържаните доводи в касационната жалба не сочат на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и при отсъствието на такива решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение