Решение № 3051 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14231/2010 г.

Решение № 3051 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14231/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета, Раздел I-ви от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на "Синенс" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин -7", бл. 704, вх. "Е", ап. 26 за отмяна на решение № 13836/18.11.09 г. по адм. д. № 7021/09 г. по описа на Върховния административен съд. Отмяната се претендира на основанията по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Ответникът "ГРИГО -Х " ЕООД чрез надлежно упълномощен процесуален представител, адв. Медаров, поддържа становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответниците началник на Столична РДНСК, главен архитект на София, Надежда Николова Додова, Екатерина Николова Додова, Катя Николова Йорданова, Йордан Николов Йорданов и Румяна Андреева не са взели становище. Върховният административен съд, петчленен състав, намира подаденото в срока по чл. 240 АПК искане за отмяна процесуално допустимо и като го разгледа по същество на посочените в него основания по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 АПК констатира: С решение № 13836/18.11.09 г. по адм. д. № 7021/09 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 202/15.12.08 г. по адм. д. № 2556/04 г. по описа на Софийски градски съд, с което в производство по чл. 216, ал. 6 вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ оспорването по жалбата на "Синенс" ООД срещу отказ на началника на Столична РДНСК да отмени Разрешение за строеж № 342/12.05.04 г. за "Жилищноадминистративна сграда " в УПИ II, кв. 70 по плана на гр. София, кв. "Красна поляна", издадено в полза на "Григо Х" ЕООД, Надежда Николова Додова, Екатерина Николова Додова, Румяна Владимирова Андреева, Йордан Николов Йорданов и Катя Николова Христова е отхвърлено. В хипотезата на чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК правните последици на обжалваното по реда на чл. 208 и сл. АПК първоинстанционно решение настъпват - то влиза в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо - от датата на касационното решение. Ето защо, макар и подадено срещу решението, постановено в касационното производство, искането за отмяна следва да се разгледа на плоскостта на влязлото в сила решение по адм. д. № 2556/04 г. на Софийския градски съд. Искането за отмяна на влязлото в сила решение, разгледано по същество на посочените правни основания по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 АПК е неоснователно. По отношение претенциите за отмяна на основанията по чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 5 АПК, искането не съдържа каквито и да е било фактически твърдения, обосноваващи приложимостта на всяка една от хипотезите на правната норма. Не се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да й бъдат известни; не се твърди по надлежен съдебен ред да е установена неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на противна страна, на неин представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото; не се сочи конкретно нарушение на съответно процесуално правило, лишило страната от възможността да участва в делото и пр. Във връзка с претендираната на основанието по чл. 239, т. 4 АПК отмяна е представено решение № 9372/06.07.10 г. по адм. д. № 4260/10 г. по описа на Върховния административен съд, с което на основание чл. 221, ал. 3 АПК е обезсилено решение № 167/04.01.10 г. по адм. д. № 3652/04 г. на Софийския градски съд и съдебноадминистративното производство, образувано по жалбата на Румяна Владимирова Андреева и Йордан Николов Йорданов против Заповед № РД-09-50-398/27.09.2000 г. на главния архитект на София за одобряване проект за ЧИЗРП на парцел I, кв. 70, м. "Разсадника-Коньовица" съобразно графична част, е прекратено. Така представеното решение не удовлетворява изискването на чл. 239, т. 4 АПК между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на предметното на искането за отмяна решение. Разпоредбата изисква пълна идентичност между две съдебни производства /участвали страни, предмет на оспорване и правно основание/ влезлите в сила решения по които да са противоречиви. Липсата на идентичност между производствата по адм. д. № 2556/04 г. на Софийския градски съд и по адм. д. № 3652/04 г. на същия съд е очевидна. В производството по първото от делата предмет на оспорване е индивидуален административен на органа по чл. 216 ЗУТ, а по второто - заповед на главния архитект за одобряване на ЧИЗРП. Различният предмет на оспорване в двете съдебни производства, обуславя различие на правното основание и страните. С оглед изложеното Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна неоснователно изцяло, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК