Решение № 1735 от 7.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14603/2013 г.

Решение № 1735 от 7.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14603/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) срещу решение № 5656 от 26.08.2013 г. по адм. дело № 13778/2012 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Между страните няма спор по фактите:

За времето от 2.03.2012 г. до 2.09.2012 г. Вангел Велев Иванов от гр. София е изпълнявал длъжността търговски пълномощник по договор от 27.02.2012 г., наименован "за възлагане управлението на "Интерхотел-Сандански-България" АД". С изтичането на срока на договора той е прекратен, защото страните не са го подновили. От 13.09.2012 г. Вангел Велев Иванов е регистриран като безработно лице в Агенцията по заетостта, Дирекция "Бюро по труда - Възраждане", гр. София. Със заявление вх. № 6107 от 27.09.2012 г. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение при безработица.

Спорът между страните е правен и е по въпроса е ли търговският пълномощник задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № РО-741 от 8.11.2012 г. касационният жалбоподател е приел, че:

"Статутът на търговския пълномощник, неговите права и задължения са посочени отделно в чл. 26 ТЗ (Търговски закон). Сред тях не е посочено задължението да управлява дружеството, предприятието. Търговецът няма задължението да вписва името на търговския пълномощник в търговския регистър. От извършената проверка в Търговския регистър се установява, че Вангел Велев Иванов не е вписан като управител на "Интерхотел-Сандански-България" АД, поради което няма права и задължения на такъв. Задължително осигурени (за всички осигурителни случаи) са посочени в чл. 4, ал. 1 от КСО (Кодекс за социално осигуряване). Сред тях не е търговски пълномощник, поради което лице, заемащо такава длъжност, след напускането й не отговаря на условието по чл. 54а, ал. 1 от КСО и няма право на ПОБ (парично обезщетение за безработица). Посоченото дава основание да се определи, че осигурителят "Интерхотел-Сандански-България" АД неправилно е подавал информация по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и Наредба Н-8 за Иванов за периода 2.03. - 31.08.2012 г. като за лице, изпълняващо договор за управление и контрол. Изложеното от лицето обстоятелство, че за периода 2.03. - 31.08.2012 г. за него са правени осигурителни вноски във фонд "Безработица" не му дават право на ПОБ. За него осигурителят няма задължения по чл. 4, ал. 1 от КСО."

С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отменил това решение на касационния жалбоподател като незаконосъобразно. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. Видно от съдържанието на процесния договор, същият има за предмет действително възлагане на управлението на дружеството на жалбоподателя в качеството му на търговски пълномощник и за ограничено представителство. Предвидени са действително клаузи (чл. 3 - чл. 8) според които същият е поел задължение да организира и ръководи "цялостната дейност на дружеството", конкретизирани и подробно чрез какви точно негови действия и отговорности следва да се осъществява.

1. Жалбоподателят, освен задължението ежедневно да извършва организация и оценка на оперативна работа на мениджърския екип и на всички служители на дружеството, има задължение и да организира ежеседмични оперативки в дружеството, на които да поставя задачи на служителите и контролира изпълнението им.

1. Освен посочените функционални задължения, жалбоподателят съгласно чл. 4, т. 15 от договора е имал задължение за присъствие - по 23 дни месечно, минимум 10 часа дневно, както и задължително да присъства в "Интерхотел Сандански" на официалните за страната празнични дни и при организиране на значими мероприятия в хотела.

1. Видно от обсъдените клаузи процесният договор, наименован като договор за управление, съдържа обща уговорка за възлагане на управлението на дружеството на жалбоподателя и подробни такива за задължение за управление и контрол. Възложените по договора задължения надхвърлят представителство пред трети лица и сключването на търговски сделки, включват ръководни и контролни функции по отношение на целия персонал в дружеството при фактическото осъществяване на ежедневната му дейност съобразно утвърдените стандарти, процедури и правила за работа.

1. Макар и по силата на процесния договор жалбоподателят да не е прокурист по смисъла на чл. 21 ТЗ, от обстоятелството, че той е изпълнявал фактически управителни функции по отношение на дейността на дружеството, са възникнали правни последици по отношение на качеството му на осигурено лице. Тези последици изрично са предвидени в чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО - изпълнителят по договор за управление на търговското дружество е задължително осигурен по силата на закона за всички осигурителни рискове, сред които и за безработица.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Административен съд - София град становище, че Вангел Велев Иванов е бил задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Разпоредбата не е цитирана вярно от Административен съд - София град. В относимата към процесния случай част тя гласи така: "Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества". Не се спори между страните, че договорът, въз основа на който Вангел Велев Иванов твърди качество на задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, започва така: "Чл. 1. Доверителят ("акционерно търговско дружество "Интерхотел Сандански-България" АД) възлага, а търговският пълномощник (Вангел Велев Иванов от гр. София) приема да управлява и представлява "Интерхотел Сандански-България" АД с права и задължения в съответствие с настоящия договор ...". Следователно, според съдържанието на тази клауза предмет на договора е управлението на персонифицирано търговско дружество и поради това от цитираната по-горе част от чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО трябва да отпадне изразът "както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества". Приложимата в процесния случай част от чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО остава със следното съдържание: "Задължително осигурени за ... безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества". От наименованието на договора - "Договор за възлагане управлението на "Интерхотел Сандански-България" АД на търговски пълномощник" - е очевидно, че Вангел Велев Иванов нито е бил управител, нито е бил прокурист на това акционерно търговско дружество. А обстоятелството, че приемайки да бъде търговски пълномощник на този търговец, Вангел Велев Иванов е приел да извършва и функции по управление на дружеството, е ирелевантно - задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО са само управителите и прокуристите на търговски дружества, но не и търговските пълномощници, приели едновременно с тази функция да осъществяват и функции по управление на търговското дружество.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея решение е постановено в нарушение на материалния закон (чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО), поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество.

Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис (чл. 26, ал. 1 ТЗ), а отношенията между търговеца и пълномощника се уреждат с договор (чл. 27 ТЗ). Този договор може да бъде трудов, може да бъде договор за поръчка или да съдържа елементи на ненаименован договор (така напр. реш. № 157 от 28.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 126/2011 г., I т. о., ТК). Когато отношенията между търговеца и търговския пълномощник се уреждат с трудов договор, търговският пълномощник е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Когато отношенията между търговеца и търговския пълномощник се уреждат с граждански договор, независимо от неговия вид (за поръчка, ненаименован и т.н.), търговският пълномощник е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 КСО, а това означава, че търговски пълномощник по граждански договор, включително и когато с този договор са уговорени и функции по управление на търговското дружество или на неговото предприятие, не е осигурено лице за риска безработица. Ирелевантно в такива случаи е внасянето на осигурителни вноски и за фонд "Безработица".

Трудовият договор трябва да има съдържанието по чл. 66 от Кодекса на труда. Процесният договор няма това съдържание, поради което не може да бъде определен като трудов. Следователно той е граждански договор и има последиците на граждански договор. Упражняваната по него трудова дейност е основание за осигуряването на търговския пълномощник Вангел Велев Иванов за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 КСО), но не и за безработица. Поради това той няма право на парично обезщетение при безработица.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,