Решение № 4486 от 26.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) София, чрез процесуален представител гл. юрк. Р. Радев, против решение 595 от 14.06.2022 г., постановено по адм. дело 1218/2021 г. по описа на Административен съд София област (АССО). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Касаторът оспорва изводите на съда, че процесният административен акт е немотивиран, издаден при липса на посочените в него фактически и правни основания и в нарушение на производствените правила. Поддържа становище, че в акта са изложени конкретни съображения, доказващи наличието на предпоставките по чл. 165, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за извършване на процесното преназначаване. Въз основа на развитите в касационната жалба възражения, които се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител, касаторът иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба срещу оспорената заповед. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответникът в касационното производство А. Каменов, чрез пълномощника си делото адв. Г. Вълканов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и писмено становище, приложени по делото. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък и доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед 517з-6298/17.11.2021 г. на директора на ОДМВР София за временно преназначаване за срок от една година на младши инспектор А. Каменов, старши полицай в група Охранителна полиция на РУ Ботевград при ОДМВР София, на младши изпълнителска длъжност старши полицай в група Охранителна полиция на РУ Костинброд при ОДМВР София, на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР (наричана по-нататък Наредба 8121з-310/17.07.2014 г.), предложение вх. 286р- 14498/11.11.2021 г. по описа на РУ Костинброд и докладна записка с рег. 246р-14798/11.11.2021 г. по описа на РУ Ботевград и възникнала спешна служебна необходимост. За да се произнесе по спора, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и изискването за мотивираност на акта. Изложени са съображения, че с оспорената заповед директорът на ОДМВР София е изменил едностранно мястото на изпълнение на служебните задължения на служителя при изразено изрично несъгласие от негова страна, отразено собственоръчно върху заповедта. По делото не са ангажирани доказателства, че А. Каменов е бил запознат срещу подпис с предложението за временното му преназначаване, каквото е изискването на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. Съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служител, в хипотезата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на легалното определение по § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, и е достигнал до извода, че визираните от закона материалноправни предпоставки на посочената хипотеза не са осъществени. Приел е, че изложените в акта и в предложението за неговото издаване фактически основания са само общо формулирани изявления на органа, които нямат характера на мотиви, като липсват конкретни факти и обстоятелства, обуславящи приложението на института на служебна необходимост по смисъла на §1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Съдът е посочил също така, че при липсата на мотиви и на каквито и да било доказателства за реализиране на хипотезата на §1, т. 23 от ДР на ЗМВР следва да се направи изводът, че процесната заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Приел е, че с издаването й е нарушено и изискването за спазване целта на закона по чл. 146, т. 5 от АПК, доколкото от наличните по делото данни ставало несъмнено ясно, че процесната заповед представлява пряк израз на превратно упражняване на власт. По тези съображения съдът е отменил заповедта за временно преназначаване на младши инспектор А. Каменов от старши полицай в група Охранителна полиция на РУ Ботевград на младши изпълнителска длъжност старши полицай в група Охранителна полиция на РУ Костинброд, и е присъдил претендираните от жалбоподателя разноски в тежест на ответната администрация. Решението на АССО е правилно, постановено е при правилна преценка на доказателствата по делото, като въз основа на верни фактически констатации съдът е мотивирал обосновани изводи от правна страна. Правилен е изводът на съда, че към момента на издаване на процесната заповед не са налице предпоставките, обуславящи посочената като основание в заповедта възникнала спешна служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Липсва описание на конкретни факти и обстоятелства, които в настоящия случай да обективират и конкретизират изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР предпоставки извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред и/или нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Описаните в заповедта и в актовете, предхождащи нейното издаване, фактически основания не отговарят на изискването на чл. 14, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото не се отнасят до обстоятелства от извънреден характер (различаващи се от конвенционалните и надхвърлящи обичайното задължение на ръководния орган да обезпечи и следи за нормалното функциониране и изпълнение на служебните задължения в структурите на МВР), които единствено могат да обусловят необходимостта от упражняване на правомощието на органа, предвидено в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 14, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. Правилно съдът е приел, че в случая не е спазено установеното в чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. изискване за запознаване на служителя с изготвеното предложение за временното му преназначаване, независимо от обстоятелството, че за прилагането на института на временното преназначаване поради мотивирана служебна необходимост не е необходимо съгласието на служителя. Последният обаче има правото да бъде своевременно и надлежно уведомен за предстоящото решение за преназначаването му поради възникнала служебна необходимост. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че с оглед на всички данни по делото, процесната заповед се явява издадена и в противоречие с целта на закона. Евентуалното наличие на претендираната от органа спешна служебна необходимост във връзка с дейността на РУ Костинброд изключва възможността, успоредно с преназначаването на служителя в тази структура, от състава на същата да бъде освободен служител на същата длъжност, за да бъде временно преназначен, отново поради възникнала спешна служебна необходимост, в структурата, от която идва първият служител. Преназначаването на служители на една и съща длъжност между отделните районни управления на МВР на разменни начала правилно е квалифицирано от административния съд като превратно упражняване на властнически правомощия. С извършеното по този начин преназначаване не се постига заложената от законодателя легитимна цел на установеното в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР правомощие на органа по назначаването да изменя едностранно съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение (а именно мястото на изпълнение на длъжността) с оглед обезпечаване изпълнението на държавната служба в условията на възникнала обективна и извънредна служебна необходимост. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служителя А. Каменов от РА Ботевград в РУ Костинброд за длъжността старши полицай в група Охранителна полиция. От представените с административната преписка доказателства не се установява в какви конкретни факти и обстоятелства се изразяват усложнената оперативната обстановка и специфичността на обслужвания район, посочени като фактически основания в процесната заповед. Следва да се посочи също така, че визираната както в заповедта, така и в предхождащото я предложение за временно преназначаване натовареност по изпълнението на задачите във връзка с провеждането на предстоящите президентски и парламентарни избори сама по себе си не съставлява извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните задължения на структурите. Преназначаването по реда на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Такива не се доказват от ответния орган издател на акта и настоящ касатор. Посочените като фактическо основание в заповедта обстоятелства се явяват недостатъчни, бланкетни и немотивирани по смисъла на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което същите не могат да обосноват наличие на основанието за временно преназначаване на служителя по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР. Първоинстанционният съд не е допуснал грешки при формирането на фактическите и правните си съображения, поради което доводът за необоснованост на решението е неоснователен. Неоснователен е и касационният довод за противоречие на изводите на съда с материалния закон, поради което като постановено при липса на сочените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, както и при липса на основанията по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК решението на АССО следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответника по касация, направено с писмения отговор на касационната жалба, за присъждане на сторените разноски в касационното производство, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 09.08.2022 г., следва да бъде уважено в претендирания размер от 800,00 лева, платими от ОДМВР София. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,