Решение № 1346 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4726/2007 г.

Решение № 1346 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4726/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски градски съд от 11.05.2007 г. по гр. д. № 4229/2006 г. е извършена съдебна делба между С. С. М., С. Р. М. и С. С. К. по отношение на недвижими имоти, съставляващи жилищна сграда и гаражи, ведно със съответното право на строеж върху дворно място, находящо се в гр. С., ул. ... № 39, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 292 ГПК; съделителката С. С. К. е осъдена да заплати на С. С. М. и С. Р. М. 142,50 лева за уравнение на дяловете; съделителите С. С. К., Г. С. М. и С. С. М. са осъдени да заплатят на С. С. М. всеки по 308,82 лева на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД - обезщетение за обогатяване в резултат на извършени от С. С. М. ремонтни работи по гаражите, предмет на съдебна делба, находящи се в югозападния ъгъл на дворното място и са отхвърлени предявените от С. С. М. срещу Г. С. М., С. С. К. и С. С. М. претенции с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за сумата 9669 лева. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му по извършване на делбата, както и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН е постъпила от С. С. М. и С. Р. М. с оплаквания за недопустимост на съдебния акт и за постановяването му при необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че първоинстанционното решение на Софийски районен съд по гр. д. № 3831/1995 г. е влязло в сила при условията на чл. 219, б. "б" ГПК в частта, с която на касаторите е поставен в дял имотът, съставляващ жилищна сграда и прилежащите и 70,4% от правото на строеж върху дворното място, поради което въззивният съд недопустимо е извършил ново разпределение на същия имот при условията на чл. 292 ГПК (отм.). Изложени са и оплаквания за възлагане по реда на чл. 292 ГПК (отм.) на гаражи, които не могат да бъдат предмет на самостоятелно възлагане. Поддържа се, че в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и в частност свидетелските показания, дадени в съдебно заседание на 11.04.2007 г. и е формирал необосновани изводи за липса на принос на касатора С. С. в увеличаване на наследството преживе на общия наследодател. Ответниците по касационната жалба С. С. К., Г. С. М. и С. С. М. я оспорват и молят да бъде оставено в сила въззивното решение. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира за установено следното: В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че с влязло в сила решение на Софийски районен съд по гр. д. № 3831/1995 г. е допуснато да се извърши съдебна делба на жилищна сграда и три гаража, застроени в дворно място, находящо се в гр. С., ул. ... № 39 при квоти за жилищната сграда по 1/8 ид. част за съделителите С. С. М., Г. С. М., С. С. М. и С. С. К. и 4/8 ид. части в условията на съпружеска имуществена общност за С. С. М. и С. Р. М., а по отношение на гаражите: по 1/4 ид. част за С. С. М., Г. С. М., С. С. М. и С. С. К. В хода на процеса, с нот. акт № 53 от 21.04.2006 г., съделителите Г. С. М. и С. С. М. са прехвърлили идеалните си части от съсобствеността на С. С. М. Стойността на допуснатите до делба имоти възлиза общо на 41400 лева, от които 30900 лева - стойност на жилищната сграда и обслужващите я постройки и 10500 лева на трите гаража. Жилищната сграда се обитава от съделителите С. С. М. и С. Р. М., а гаража в югоизточната част на дворното място се ползва от съделителката С. С. К. С оглед значителните разлики в квотите на съделителите от съсобствеността и фактическото ползването на имотите е прието, че съставянето на дялове и тегленето на жребий е много неудобно, поради което делбата следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК. Съпоставянето на стойността на имотите с дяловете на страните е обусловило извод, че в дял на съделителите С. С. М. и С. Р. М. следва да се поставят жилищната сграда, от която притежават 4/8 ид. части в съпружеска общност, а С. С. индивидуално общо 7/8 ид. части, както и гаража в югозападния ъгъл на дворното място, от който С. С. притежава 3/4 ид. части, а на С. С. К. - гараж, долепен до гаража в югозападния ъгъл и гаража, намиращ се в югоизточния ъгъл на дворното място, от които съделителката притежава по 1/4 ид. част, при което сумите за уравнение на дяловете, дължими от С. К. на С. и С. М. възлизат на 142, 50 лева. Прието е, че трите гаража, предмет на делбата, са строени преживе на наследодателите С. и Д. П.; че за построяването им са вложили труд синовете на наследодателя С и съпругът на съделителката С; че съделителят С е вложил и лични средства за заплащане на материали - стари тухли, докарани от свидетеля М, както и че строителните книжа за строежа на гаражите са били издадени на името на общия наследодател на страните С, който ги е декларирал като собствени през 1973 г. и през 1975 г. С оглед установяването на съвместното им изграждане и незначителната стойност на личните средства, вложени от съделителя С, претенциите му по чл. 12, ал. 2 ЗН срещу съделителите С. С. К., Г. С. М. и С. С. М. са отхвърлени като неоснователни. Решението е правилно. Касационното оплакване за недопустимост на съдебният акт в частта му, с която е извършено разпределение при условията на чл. 292 ГПК на жилищната сграда е неоснователно. Когато първоинстанционното решение е обжалвано в частта му, с която е извършено разпределение по чл. 292 ГПК на определени имоти, висящността на производството се запазва по отношение на цялата разпределена по този способ делбена маса, като жалбата се счита срещу цялото решение за извършване на делбата. С решението може да се възприеме само един начин на извършване на делбата, с еднакви последици за отделните части на имота, поради което жалбата срещу част от извършеното разпределение запазва висящността на спора по отношение на всички имоти - Р № 3 по гр. д. № 86/1983 г. ОСГК ВКС. С въззивна жалба вх. № 2* от 31.08.2006 г., първоинстанционното решение по извършване на делбата е обжалвано в частта, с която е извършено разпределение по реда на чл. 292 ГПК, поради което макар и въззивникът да е насочил оплакванията си срещу възлагане на имоти в дял на съделителите Г. М. и С. М., жалбата следва да се счита срещу цялостното разпределение на допуснатото до делба имущество. Касационните оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт са неоснователни. Съдът е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към начина на извършване на делбата - към неудобството на жребието, в т. ч. различните дялове на съделителите от съсобствеността, различната стойност на имотите, настъпилите в хода на процеса промени в съсобствеността и с оглед съотношението между квотите на страните и стойността на делбените имоти е определил подходящия способ за извършване на делбата - по реда на чл. 292 ГПК (отм.). Неоснователни са и изложените доводи относно образуването и разпределението на дялове, включващи несамостоятелни обекти, съставляващи гаражи. Гаражът съставлява обект със самостоятелно функционално предназначение по смисъла на § 5, т. 39 ДР ЗУТ, поради което може да бъде самостоятелен обект на собственост, съответно да бъде разпределян в самостоятелен дял при извършване на делбата. Обосновани, в съответствие с доказателствата по делото са и формираните изводи за неоснователност на претенцията на съделителя С за увеличаване на наследството преживе на общия наследодател - увеличение, изразяващо се в построяването на процесните три гаража. Съдът е ценил показанията на всички разпитани по делото свидетели, в т.ч. показанията на свидетеля Й, разпитан в съдебно заседание на 11.04.2007 г. и съпоставяйки ги с показанията на свидетелите И, Д. Н. (с.з. 13.11.2005 г.) и тези на свидетелите Н (с.з. от 10.10.2005 г.) е формирал обоснования извод, че в построяването на гаражите ведно със съделителя С са участвали и С. С. съпругът на съделителката С; че не е доказано влагане на лични средства в размер, обосноваващ извод за принос в увеличение на наследството. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение