Решение № 10315 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4216/2012 г.

Решение № 10315 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4216/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба, подадена от Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" /НПМГ/ срещу решение № 250 от 16.01.2011 г. по адм. д. № 5274/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 631/25.03.2011 г. на директора на Националната природо-математическа гимназия за наложено наказание на Симеон Светославов Георгиев от гр. Дупница "извършване на дейности в полза на училището в свободно от учебни часове време" на основание чл. 139, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета /ППЗНП/ за нарушение по чл. 135, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт - уронване престижа на училището. Излагат се касационни основания за недопустимост и неправилност на решението, допълнително се представят писмени доказателства. Ответната страна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с установените факти и с материално-правните норми. Съгласно чл. 135, ал. 1, т. 1 от ППЗНП ученикът е длъжен да съхранява авторитета на училището и да допринася за развитие на добрите му традиции. Изложени са мотиви, че поканата на ученика за организиране на протестни действия по повод прекратяването на трудовия договор с г-жа Кънчева изразява неговата активна гражданска позиция, не накърнява авторитета на училището или ръководството и е израз на свободата на мнение. Приети са за недоказани останалите действия на ученика, обсъждани от педагогическия съвет и е посочено, че дори и да се приемат за безспорни, те също не сочат на уронване на престижа на училището. Направен е извод, че не е извършено нарушение по чл. 135, ал. 1, т. 1 от ППЗНП, поради което наложеното наказание е неоснователно. Решението е правилно. Оплакванията на касатора за недопустимост на решението и нарушение на материалния закон са неоснователни. Решението на Административен съд София-град съответства на установеното по делото от фактическа и правна страна, както и на приложимия материален закон. Не са налице касационните основания по смисъла на чл. 209 от АПК за отмяната му. Доводите, че на 16 март 2011 г. майката на непълнолетния ученик е поискала замяна на наложеното му наказание по чл. 12, т. 2, подточка а/ от Правилника на училището и че наложеното наказание е изпълнено не обосновават просрочие на жалбата и липса на правен интерес. АССГ законосъобразно е приел жалбата срещу оспорената заповед на Директора на националната природо-математическа гимназия "Академик Любомир Чакалов" за налагане на наказание "извършване на дейности в полза на училището в свободното от учебни часове време" за подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК. В заповедта не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК срокът на обжалване се удължава с два месеца. Освен това, касаторът не е установил датата на връчване на заповедта да е преди 17.04.2011 г., поради което към 17.06.2011 г. (датата на подаване на жалбата в съда) не е налице просрочие. Същата е допустима за разглеждане, защото със заповедта се засягат пряко права и интереси на жалбоподателя. При тези данни постановеното решение от АССГ е допустимо и не подлежи на обезсилване. Пред съда е представена разпечатка от групова покана - петиция "Да подкрепим г-жа Радка Кънчева", публикувана във фейсбук, с която ученикът информира, че трудовият договор с преподавателката не е подновен за новата учебна година и приканва тези, които искат да помогнат тя да остане на работа, да се съберат пред фонтаните на Южния парк. Обмисляло се е организиране на подписка сред ученици и родители в защита на г-жа Кънчева, както и протест с плакати и надписи по време на тържеството за откриване на новата учебна година. Няма доказателства и твърдения подписката и протестите да се състояли и публичната покана да е повлияла на бъдещи кандидат-гимназисти и да ги е мотивирала да не кандидатстват в НПМГ. Обсъдени са данните по представения протокол № 9 от 15.03.2011 г. педагогическия съвет при НПМГ, който е приел, че действията на ученика са несправедливи към ръководството на гимназията и уронват престижа й, тъй като публикациите в интернет могат да се прочетат и от родители, които тепърва правят избор на училище за децата, коментираните други прояви на ученика - конфликт с г-н Бързаков, възпитател в общежитието, писмо до Министерството на образованието, младежта и науката /МОМН/, предизвикало проверка по уволнението на г-жа Гълъбова, също възпитател в общежитието, протест във връзка със загубата на общежитието към Техническия университет предизвикал отново проверка на МОМН, действия във връзка с ученическата ваканция и среща в МОМН, на която Симеон Георгиев присъствал заедно с г-жа Кънчева и г-жа Кирова, за подаден фалшив сигнал за пожар. Прието е от съда, че за посочените действия не са представени доказателства. Първоинстанционният съд правилно е преценил в мотивите на решението си, че с поведението си жалбоподателят не е нарушил задълженията си като ученик по смисъла на чл. 135, ал. 1, т. 1 от ППЗНП - да съхранява авторитета на училището и да допринася за развитие на добрите му традиции. Съответно, обосновано е прието от съда, че изразената позиция за организиране на протестни действия в подкрепа на г-жа Кънчева обективно не осъществяват нарушение на разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 1 от ППЗНП. С представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, също не се налагат изводи различни от тези на първоинстанционният съд и съответно да обосновават отмяна на оспорваното съдебно решение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение