Решение № 8826 от 25.9.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, представен от юрисконсулт Попова, против решение 6933/18.11.2022 г., постановено по адм. д. 60/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение с 32-364268/16.11.2021 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници". Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. Доводите му са за неустановеност в хода на съдебното дирене на факти различни от тези в констатациите на отменения административен акт. При тези установявания възниквало основателно съмнение у митническия орган относно декларираната от титуляря на режима митническа стойност и основание за прилагането на резервния метод по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс на съюза. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Азия Кингстън ЕУ Инд АД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение митническият орган е определил различни от декларираните митнически стойности на стоките по митнически декларации с MRN 20BG001007021711R5/03.08.2020 г., с MRN 20BG001007021716R0/03.08.2020 г. и MRN 20BG001007022581R6/25.08.2020 г. Установени са допълнителни задължения за вносно мито в размер 278.80 лева, за окончателно антидъмпингово мито 321.90 лева, за окончателно изравнително мито 122.38 лева и за ДДС при внос в размер 1 800.27 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоките по трите митнически декларации, които Азия Кингстън ЕУ Инд АД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение са с държава на произхода Китай. Декларираната от титуляря на режима фактурна стойност е съпоставена със стойността на извършените банкови преводи и е констатирано, че общата стойност на преводите към КОМДА ИНДЪСТРИАЛ ДОНГУАН КО ЛТД /износителя на стоките/ превишава общата стойност на фактурите по проверяваните МД. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС. С отсъствието на данни за приети договорни стойности на идентични или сходни стоки; на база данни за единична цена за продажба на внесените или на внесени идентични или сходни стоки на територията на Съюза, както и на данни за определяне на изчислената стойност по чл. 70, § 2, б. т МКС е обосновано определянето на стойността по реда на чл. 74, § 3 МКС като информационни източници за избраните от администрацията стойности са пет други митнически декларации. Концентрирането до съпоставените декларации е обосновано с проверка на Митническа информационна система 3-А /МИС3А/ и използване на най-ниската стойност на наличните идентични и сходни стоки. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2774 на Комисията, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност и е отнесъл към процесуалните тежести на ответника несъмненото доказване на основанията за съмнение. Мотивите на съдебния акт включват правни изводи за издаване на акта от компетентен митнически орган във формата за действителност. Отмяната на утежняващия административен акт е обоснована с противоречието му с материалния закон. Съдът е концентрирал спора до съществуването на основанията по чл. 140 от Регламента за изпълнение митническият орган да не приеме декларираната митническа стойност и до спазването на процедурата по чл. 141 от Регламента за изпълнение за определяне на митническата стойност на стоките по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Според инстанцията по същество не съществуват основания да се отрече декларираната от Азия Кингстън ЕУ Инд АД договорна стойност като общата платена или подлежаща на плащане сума на внасяните стоки по митническите декларации. Ценено е заключението на ССЕ, според което цената на фактурите по декларациите е изплатена изцяло и няма подлежащи на плащане суми. Според съда не е мотивиран отказа на митническия орган да приложи вторичните методи за определяне на митническата стойност и не е посочен друг подходящ метод по чл. 74, § 3 МКС. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена със средностатистическата. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки без да е оспорил автентичността на представените от вносителя документи. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. В съответствие с процесуалния закон /чл. 202 ГПК/ и доколкото е възприето установяването на администрацията за надлежно отразяване в счетоводството на Азия Кингстън ЕУ Инд АД на представените при вноса фактури, съдът е формирал фактически извод за достоверност на декларираната митническа стойност на стоките. Предвид горното не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за необосноват отказ на администрацията да се търсят идентични или сходни стоки за използване на методите по чл. 74, § 2, б. а до г МКС. В същото време са припознати като идентични и сходни стоките по съпоставените МД, декларираната стойност по които е приета. Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава., то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. е и ж от Регламента за изпълнение, тъй като са използвани минимални митнически стойности и те са произволно определени. Неясно е как е концентриран изборът на администрацията до конкретната стойност в решението му с позоваване на други МД с различна декларирана МС. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените. Неправилното определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, § 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски за касационната съдебна инстанция, но не е доказано такива да са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,