Решение № 5992 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1087/2014 г.

Решение № 5992 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1087/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Лили Боянова Данаилова от гр. София, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Христо Вълков от същия град, срещу решение № 7372 от 26.11.2013 г. по адм. дело № 5285/2013 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Въз основа на заявление, подадено от касационната жалбоподателка на 29.10.2009 г., с разпореждане № 3 от 6.11.2009 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град й е отпуснало лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер по чл. 70, ал. 7 КСО до изясняване на съществени въпроси по размера на осигурителния стаж и тригодишната база за определяне на индивидуалния й коефициент по чл. 70 КСО. След изясняването на тези въпроси с разпореждане № 11 от 5.02.2010 г. длъжностното лице е изменило предходното разпореждане № 3 от 6.11.2009 г. и е отпуснало пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 154,44 лв., считано от датата на заявлението (29.10.2009 г.) за 22 години 02 месеца и 18 дни осигурителен стаж от трета категория при индивидуален коефициент 1.157, определен въз основа на осигурителен доход за времето от 1.09.1981 до 31.08.1984 г.

2. В заявлението от 29.10.2009 г., с което е поискала да й бъде отпусната пенсията, жалбоподателката е декларирала: "Не се осигурявам от 2.07.1987 г.". Представила е заповед № 1890 от 26.10.1987 г. (погрешно вписана в заявлението като заповед № 1890 от 26.10.2007 г.), с която генералният директор на Дирекция "Техноимпекс" при Министерството на търговията прекратява договора й за изпращане на работа в чужбина, считано от 5.09.1987 г. с пояснението, че жалбоподателката е работила в Алжир от 12.09.1984 г. до 02.07.1987 г., а след това от 3.07.1987 г. до 04.09.1987 г. е ползвала платен отпуск за последната трудова година.

3. Въпреки тези данни в заявлението от 29.10.2009 г., заявени и удостоверени лично от нея, касационната жалбоподателка със заявление от 28.11.2011 г. е поискала да й бъде преизчислена пенсията, като й бъде зачетен придобит от нея преди пенсионирането й осигурителен стаж за времето от 1.12.1989 г. до 31.12.1996 г. и бъде преизчислен индивидуалният й коефициент на нова тригодишна база от 1.03.1993 г. до 29.02.1996 г. (1996 г. е високосна година). Към това заявление Лили Боянова Данаилова е приложила:

а) дубликат на осигурителна книжка, издаден на 14.06.2011 г. На стр. 4 от този дубликат е посочен (вписан) като осигурител едноличен търговец с фирма ЕТ "И. Кар - Иван Карастоянов" с ЕИК 121176312;

б) удостоверение обр. УП-3 изх. № 118 от 3.09.2010 г., с което "Василка" ЕООД, гр. София, удостоверява трудов стаж на длъжност "специалист търговия" за времето от 1.12.1989 г. до 28.02.1991 г.;

в) удостоверение обр. УП-2 изх. № 001 от 19.10.2011 г., с което ЕТ "И. Кар - Иван Карастоянов" удостоверява осигурителен доход на жалбоподателката за тригодишния период 1.03.1993 г. - 29.02.1996 г.

Въз основа на тези документи длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е издало разпореждане № 4 от 9.12.2011 г., с което е преизчислило пенсията на жалбоподателката при осигурителен стаж от трета категория 29 години 3 месеца и 18 дни и индивидуален коефициент 2.637, определен въз основа на осигурителния доход, показан в удостоверението по б. "в". Новият размер на пенсията е 464,60 лв. или с 310,16 лв. по-голям от предишния.

4. В резултат на служебно предприета проверка било установено, че търговско дружество с фирма "Василка" ЕООД и ЕИК по БУЛСТАТ 000654893 не съществува и не е съществувало през периода на удостоверението по б. "б" по-горе, а едноличният търговец Иван Миладинов Карастоянов е починал на 14.10.2008 г., наследниците му не са продължили дейността, поради което фирмата не е пререгистрирана в Търговския регистър. Дубликатът на осигурителната книжка (б. "а" по-горе) е бил издаден въз основа на искане образец ОК-3 с приложен към него трудов договор № 2 от 1.03.1991 г.

При тези данни длъжностното лице по чл. 95, ал. 2 КСО е издало разпореждане № 430811/31 от 18.09.2012 г., с което:

а) спира изплащането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по разпореждане № 4 от 9.12.2011 г., и

б) разпорежда:

• да се изплаща от 28.11.2011 г. съгласно чл. 101 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 115,67 лв;

• да се изплаща от 1.06.2012 г. съгласно чл. 101 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 123,25 лв.

С решение № РО-142 от 11.03.2013 г. директорът на Столично управление "Социално осигуряване" (сега ТП на НОИ - София град) е отхвърлил жалбата на Лили Боянова Данаилова срещу това разпореждане.

II. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Лили Боянова Данаилова срещу решението на директора. За да постанови този резултат съдът е приел, че "в процесния случай законосъобразно пенсионните органи, доколкото са се усъмнили относно достоверността на отразените данни за осигуряването на Данаилова, са извършили проверка на посочените обстоятелства, след което са сезирали компетентните разследващи органи за евентуално извършено престъпление от жалбоподателката (...) (и) след като с писмо от 1.08.2013 г. на СДВР (на л. 21 от делото) пенсионните органи за уведомени за образувано досъдебно производство № 5253/2013 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 35606/2012 г. по описа на СРП, то законосъобразно са издали разпореждане за спиране на отпуснатата пенсия".

С касационната жалба това решение е оспорено като "неправилно и неоснователно, постановено при непълнота на доказателствата и в противоречие със събраните такива". Оспорването е основано на следните аргументи:

1. Неправилно съдът е приел, че дружество с фирма "Василка" не съществува. Това дружество е регистрирано в СГС по фирмено дело № 1362/1989 г. като филиал на чуждестранно юридическо лице с ЕКПОУ 000654893. Тъй като фирмата не е пререгистрирана съгласно ЗТР, дейността й е прекратена и е заличена служебно от съда, считано от 1.01.2012 г. Към процесния период, за който жалбоподателката се е осигурявала във фирмата (1994 г. - 1996 г.) юридическото лице е било действащо.

2. По отношение на другия търговец ЕТ "И. Кар - Иван Карастоянов", неправилен е изводът на съда, че щом има данни за смъртта му от хххх г., то и при него не би следвало да се признава осигурителен стаж. И тук, както и в другата фирма, обстоятелствата са съвсем различни от изложеното от съда - към периода на осигуряването на жалбоподателката търговецът е бил действащ, но това не е взето предвид от съда.

3. Също така и от обжалваното решение не става ясно какво е фактическото и правно основание, довело до спирането на пенсията на жалбоподателката, нито какви са представените пред длъжностното лице доказателства по смисъла на чл. 95, ал. 2 КСО за обстоятелства, които биха били основателна причина за прекратяване на пенсията на основание чл. 95, ал. 1 КСО. Твърди се за извършено престъпление и за образуване на досъдебно производство. От самото словосъчетание е налице противоречие - за да има доказано извършено престъпление, трябва досъдебното производство да е приключило и да има влязла в сила присъда, с която да има признато за виновно лице. Такова нещо няма. Напротив - не само че не са налице нарушения на осигурителното законодателство, а и не са представени и няма как да бъдат представени доказателства в подкрепа на тази теза. Има само съмнения, неподкрепени с никакви доказателства, а съдът толерира такова противоправно поведение от ответника.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила поради следните съображения:

1. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание - арг. чл. 209 АПК. А когато тя се дължи на процесуална пасивност на страната, заинтересована от попълването на доказателствения материал по делото със съответните доказателства, непълнотата на доказателствата е ирелевантна в касационното производство - арг. чл. 219, ал. 2 и чл. 220 АПК.

Въпреки че в проведеното на 1.04.2014 г. съдебно заседание по настоящето касационно дело представените с касационната жалба незаверени дори от касационния жалбоподател ксероксни фотокопия на документи не бяха приети като писмени доказателства по делото (в съответствие с чл. 219 и чл. 220 АПК), информативно следва да се посочи, че:

а) Чуждестранен филиал "Василка" на фирмата "Остермалмс Стад-ох Сопсентрал Акциеболаг" (със седалище Стокхолм, Швеция), регистриран с решение на Софийски градски съд по ф. д. № 1362/1989 г. не е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност "Василка" ЕООД, независимо че, ако решението за неговата регистрация е било обнародвано, този чуждестранен филиал по силата на чл. 101, ал. 5 от Указ № 56 за стопанката дейност (обн., ДВ, бр. 4 от 13.01.1989 г., отменен с § 10 ПЗР към Закона за данък върху печалбата, ДВ, бр. 59 от 12.07.1996 г.) е придобил качеството на юридическо лице от датата на обнародването. Не е преобразуван впоследствие според изискванията на Закона за чуждестранните инвестиции от 1991 г., с чийто § 6 от преходните и заключителни разпоредби чл. 101 от Указ № 56 и целият раздел първи на глава пета "Стопанска дейност на чуждестранните и смесените фирми в страната" са отменени.

б) Шифър 000654893 по ЕКПОУ не е равнозначен на идентификационен код 000654893 по БУЛСТАТ при липса на данни за надлежно извършена пререгистрация на чуждестранния филиал - с § 2, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби към Правилника за реда и начина на изграждане, поддържане, актуализиране и използване на Единния държавен регистър на стопанските субекти "БУЛСТАТ" в Република България Министерският съвет на Република България разпореди всички стопански субекти, които са вписани в РСС "ЕКПОУ" към 31.12.1995 г., задължително да се пререгистрират в Регистър "БУЛСТАТ" в териториалното статистическо бюро (ТСБ), където е седалището им, по графика, определен в същия правилник.

А твърдението, че чуждестранният филиал "Василка", регистриран през 1989 г. на основание чл. 101 от Указ № 56 за стопанската дейност, е съществувал до 1.01.2012 г. не е съобразено дори с изречение второ на ал. 6 от посочения чл. 101 на Указ № 56, според което "юридическото лице възниква от датата на обнародването на решението на регистрацията в Държавен вестник" - в представеното с касационната жалба незаверено ксероксно фотокопие на удостоверение за съдебна регистрация липсва посочване в кой брой и от коя година на "Държавен вестник" е било обнародвано решението за регистрацията на чуждестранен филиал "Василка".

2. Споделя се становището за неистинност (неавтентичност и неверно съдържание) на осигурителната книжка - дубликат, представена със заявлението от 28.11.2011 г. като доказателство за придобит осигурителен стаж преди пенсионирането. Щом като лицето, регистрирано като едноличен търговец, за което се твърди че е било работодател и осигурител на жалбоподателката, е починало през хххх г. и дейността на предприятието не е продължена от неговите наследници, няма как този несъществуващ вече осигурител на 14.06.2011 г. да попълни съответните данни в осигурителна книжка - дубликат, да подпише всяка страница и да постави своя печат.

Не поражда затруднение обстоятелството, че тази неистинска осигурителна книжка - дубликат е била издадена и заверена от длъжностно лице при ТП на НОИ - София град (финансов ревизор Здравка Стефанова - повече подробности могат да се видят в писмо изх. № ДП-6460 от 1.11.2012 г. в пенсионната преписка към делото). Престъпното деяние изготвяне на документ с невярно съдържание не може да превърне неистината в истина.

Освен това по времето, удостоверено с този дубликат като осигурителен стаж, работодателят е бил длъжен заедно с осигурителната книжка по чл. 6 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда да издаде на работника или служителя и трудова книжка по чл. 347 от Кодекса на труда (в редакцията му по това време - от 1991 г. до 1996 г.). Липсата на трудова книжка е предпоставка касационната жалбоподателка Лили Боянова Данаилова да установи твърдения от нея трудов стаж по съдебен ред. Влязлото в сила позитивно за нея съдебно решение ще бъде задължително за всички и едновременно с това - предпоставка за възобновяване на спряната пенсия.

3. Оспореното от Лили Боянова Данаилова разпореждане № 430811/31 от 18.09.2012 г. творчески прилага правилото на чл. 95, ал. 2 КСО, защото постановява спиране само на частта от пенсията, определена въз основа на неистинските документи с разпореждане № 4 от 9.12.2011 г., а не на цялата пенсия. Така е спряно изплащането само на тази част от пенсията, която е определена въз основа на неистинските документи, а за жалбоподателката е оставена частта в минималния размер по чл. 70, ал. 7 КСО до решаване на въпроса кои са действителните данни за придобит от нея осигурителен стаж и въз основа на кой осигурителен доход от тригодишна база следва да бъде определен индивидуалният коефициент на жалбоподателката.

4. Съществен е въпросът защо на разположение на жалбоподателката е оставена пенсията, определена в минимален размер с разпореждане № 3 от 6.11.2009 г., а не окончателният размер, определен с разпореждане № 11 от 5.02.2010 г. въз основа на осигурителен стаж и осигурителен доход, за които по делото няма данни да са спорни между страните. Поради това че този въпрос не е обсъден нито от директора на ТП на НОИ, нито от съда, нито пък е бил поставен от процесуалния представител на жалбоподателката, той не е разрешен и няма пречка жалбоподателката с ново заявление да поиска неговото разрешаване.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,