Решение № 4075 от 28.4.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателят на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура срещу решение 178 от 14.10.2021 г., постановено по административно дело 210/2021 г. от Административен съд Ямбол, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед ЧР-Яб-8/30.06.2021 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено като неоснователно, като претендира присъждане на деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба Г. Костов, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал.1 АПК приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидената от закона форма и при липсата на фактическите и правни основания за постановяването му, водещи до неговата незаконосъобразност. С оспорената пред АС Ямбол заповед е прекратено служебното правоотношение с Костов на основание чл. 107, ал.1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), в която като причини за това е посочено, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, а именно неизпълнение на служебни задължения , обективирани в сигнал вх. 66-00-10/14.06.2021 г. В този сигнал са изложени общи твърдения без конкретизация за време, място и конкретни факти, отразяващи недоволство от страна на кмета на Община Болярово от поддържането на пътната мрежа в общината, нередовно почистване на банкети и канавки, обслужване през зимния сезон само с една машина, а при отправени искания на жителите на общината за предприемане на мерки за безопасност на движението - обидни коментари от страна на този служител и на членовете на Областната комисия по безопасност на движението. С оглед на това съдържание на сигнала, правилно в обжалваното решение е прието, че освен, че липсват конкретни твърдения, с него не са представени и доказателства за тези твърдения. Напротив от представения по делото протокол от 08.06.2021 г. на проведено заседание на ОКБДП-Ямбол следват противоположни на твърденията в сигнала изводи. По делото липсват доказателства органът да е извършил каквото и да било проверка по изложеното в сигнала, за установяване на конкретни факти, от които да може да бъде обоснован извод за обективно съществуване на твърденията в него, макар заповедта да е постановена две седмици след постъпването му. От представеното служебно досие на служителя също не може да бъде обоснован извод за наличие на обективна невъзможност, извън случаите на заболяване, Костов да е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, а отделно от това и заповедта липсва описание в какво конкретно се изразява тази невъзможност. При така установеното обосновано и законосъобразно в обжалваното решение прието, че заповедта не е постановена в изискуемата се по чл. 108, ал.1 ЗДСл, както и че не са налице фактическите и правни основания, послужили за постановяването й, при което същата е постановена в нарушение на цитираната в нея материално правна разпоредба и е отменил същата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в настоящето производство деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатен от него хонорар за един адвокат, който е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение