Решение № 6369 от 14.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез процесуален представител юрк. Василева, срещу решение 209 от 02.11.2022г., постановено по адм. дело 187/2022г. на Административен съд - Сливен, с което е отменена заповед РД 09 - 155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, в която извън одобрените окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020г. са останали следните парцели и части от парцели: парцел 66682-27-2-1 с площ от 6,50 ха; парцел 66682-29-1-2 с площ от 2,30 ха; парцел 66682-29-2-2 с площ от 2,77 ха; площ от 0,17 ха от парцел 66682-30-7-1; площ от 0,29 ха от парцел 66682-34-3-2; площ от 5,23 ха от парцел 66682-36-1-1; парцел 66682-39-1-2 с площ от 3,18 ха; площ от 1,26 ха от парцел 66682- 39-2-2; площ от 0,42 ха от парцел 66682-40-1-2 и площ от 3,15 ха от парцел 66682- 80-2-2 и преписката е върната в тази част за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател излага съображения за нищожност, алтернативно неправилност на съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че мотивите на решението се основават единствено на заключението на приетата по делото СТЕ, без да са обсъдени останалите писмени доказателства по делото. Иска отмяна на решението нищожно, алтернативно неправилно и отхвърляне на жалбата срещу оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ПЕТУНИЯ БИОВАЙН ЕООД, чрез процесуален представител адв. Стефанов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва същата, като неоснователна, респективно излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Оспореното решение е постановено, след като с решение 4084/29.04.2022г. постановено по адм. дело 12068/2021г. на Върховния административен съд е отменено решение 213/20.10.2021г., постановено по адм. дело 164/2021г. по описа на Административен съд Сливен в обжалваната му част и делото е върнато за ново разглеждане на осн. чл.222, ал.2, т.1 АПК. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. До този извод, съдът е стигнал след анализ на представените доказателства : изготвената в хода на предходното разглеждане на делото съдебно - техническа експертиза, след изслушване на вещото лице в съдебно заседание, така и приетата по делото съдебно - агрономическа експертиза, допусната съгласно указания на ВАС, дадени в отменителното решение, показанията на разпитаните по делото двама свидетели. При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е счел, че не са налице основанията, посочени от АО в протоколите от извършени теренни проверки за изключване на тези площи от слоя "ПДП" и заповедта по отношение на тези парцели е издадена в нарушение на приложимите материално - правни норми. В заключение съдът е достигнал до извод, че не са доказани от органа фактически и правни основания на органа за недопустимост за подпомагане на процесните площи, поради което е отменил административния акт в тази му част. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е наведеното твърдение за нищожност на оспореното решение. Нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. Това са нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежно формиране на състава му, с изключителното му овластяване да решава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Нищожно е съдебното решение, когато същото е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или не е изготвено в писмена форма или не е подписано (изобщо или поне от мнозинството на членовете в съдебния състав). За да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразена в решението воля или много тежък порок във формата на решението. Предвид данните по делото, не е налице нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което да се изведе обосновано заключение, че съдебният акт е нищожен. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от съда съществени процесуални нарушения - неизпълнение на указанията на ВАС, дадени в отменителното решение, липсата на анализ и изследване на представените по делото доказателства и безкритично възприемане от страна на съда и позоваване единствено на заключението на приетата по делото експертиза. Противно на твърдението на касатора, съдът е изпълнил дадените в решение 4084 от 29.04.2022г. по адм. дело 12068/21г. на ВАС указания, като освен, че е допуснал и приел аграрно - техническа експертиза, която е обсъдил в съвкупност с останалите по делото доказателства, то съдът е съпоставил заключението на вещото лице, както и това по първоначалното такова с констатациите от протоколите от извършените теренни проверки и е изложил подробни мотиви по какви причини приема тези констатации на органа за недопустимост на площите за опровергани. Съдът е изслушал и показанията на двама свидетели по делото, които също е анализирал и обсъдил в съвкупност с останалите по делото доказателства и заключенията на вещите лица, като е изложил мотиви по какви причини приема тези показания като достоверни и непротиворечащи на другите доказателства. Оплакванията в касационната жалба, че всички заключения на приетата по делото аграрно - техническа експертиза са неверни, несъответни и ирелевантни по спора са неоснователни. Процесуалното поведение на касатора в хода на делото показва, че както приетото по адм. дело 164/2021г. на АС - Сливен заключение на изготвената СТЕ, така и приетото заключение при новото разглеждане на делото не са оспорени от страна на касатора, както с доводи, че са неверни и несъответни с предмета на делото, така и тези заключения не са оборени чрез искане от касатора за назначаване на допълнителни, тройни или други експертизи от други вещи лица - специалисти. С наведените доводи в касационната жалба се прави опит от страна на касатора именно за оспорване на приетите заключения, което е недопустимо процесуално поведение . След като и двете приети експертизи по делото не са оспорени от страна на касатора по предвидения в хода на първоинстанционното производство процесуален ред, още по - малко са оборени с други доказателства, следва извод, че АС - Сливен правилно е кредитирал и изводите на вещите лица и по двете приети и неоспорени от страните експертизи. Следва да се отбележи, че вещото лице Златев, което е изслушано в съдебно заседание на 14.06.2022г. изрично е заявило, че поддържа даденото заключение по адм. дело 164/2021г. на АС - Сливен, като видно от същото и дадените пояснения в с. з. вещото лице е работило освен с протоколите от теренните проверки, така и материалите по делото, вкл. CD с приложени резултати от дешифриране на актуална ЦОФК, обновена по сателитно заснемане на 29.06.2020г. в интервала от 13.00 до 13.30ч. , така и приложените снимки от точки в кръгово насочване към съответните протоколи от извършени теренни проверки. Неоснователно е и оплакването в жалбата, че констатациите на вещото лице по приетата съдебно - агрономическа експертиза са неверни и некоректни. На първо място както беше посочено, заключението не е било оспорено от страна на касатора по надлежния ред, на следващо място видно от заключението, вещото лице се позовало на събраните в хода на административното производство доказателства и е обосновал извод, че процесните парцели са извън територията покрита със самолетни или сателитни снимки и попадат във физически блокове, за които са извършени теренни проверки, съгласно заповед РД 09 -655 от 17.08.2020г. на министъра на земеделието. Вещото лице е дало заключение за всеки един от процесните парцели, заявени като ливади за косене, както и растителните видове, с които са заети и е стигнал до извод, че през месец юли тревата във високопланинските райони все още не е годна за косене и следва да бъде окосена края на месеца в периода на узряване на растителните видове. В заключение вещото лице е обобщило, че ливадите са в добро земеделско състояние на земята и са спазени критериите за допустимост на земеделските площи, съгласно Наредба 2 от 26.03.2018г. Ето защо правилно съдът е ценил протоколите от извършените теренни проверки в съвкупност с приетите по делото заключения на СТЕ, неоспорени от страните, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, които видно от разпита им в съдебно заседание имат преки впечатления за състоянието на парцелите през 2020г. и е извел извод, че констатациите от извършените теренни проверки, обективирани в приложените по делото протоколи са оборени от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Разпитаните по делото свидетели установяват, че през 2020г. процесните парцели са били окосени края на юни и началото на юли 2020г., след като тревата узрее, както и че в планински терени, където се намират имотите тревата узрява по - късно, като тези показания кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената съдебно - агрономическа експертиза, поради което правилно съдът е достигнал до извод, че констатациите от теренните проверки, относно състоянието на процесните парцели е опровергано от събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност. Относно изключените от допустимия слой за подпомагане парцели, след извършени теренни проверки, административният орган е посочил съответно две основания, както следва: чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 2 /повече от допустимите дървета / храсти/ и чл. 3, ал. 1 от Наредба 2 / неземеделска площ/. Видно от доказателствата в първоинстанционното производство, в това число и назначените СТЕ, по отношение на парцелите, за които е посочено като основание наличието на дървета/храсти над допустимия брой е налице противоречие между констатираното от експертите и съответно посоченото от органа, издал оспорената пред АС Сливен заповед. В случая обосновано решаващият съд е заключил, че липсват доказателства, обективиращи наличието на недопустими площи по смисъла на посочената разпоредба. От една страна от приложените снимки се вижда, че последните са направени на границата на парцелите и са насочени извън тях, като по този начин не може да се направи заключение за недопустимост на парцелите, посредством заснетото. От друга страна, на част от представения снимков материал се виждат и площи от парцели, които отговарят на законовите изисквания, респективно са допустими за подпомагане, което само по себе си отново противоречи на извода на АО за недопустимост на целите парцели, от които те са част. По отношение на останалите парцели, за които е прието от административния орган, че са неземеделски площи, отново е налице противоречие с констатираното от органа и посоченото в експертизите. В тази връзка, АС Сливен правилно е кредитирал изложеното от вещите лица, а именно, че липсват безспорни доказателства в подкрепа на отразеното в протокола от извършена теренна проверка, според който площите са неземеделски. Административният съд правилно е отбелязал посоченото от инж. Николова, в изготвената от нея експертиза, а именно, че при теренните проверки, довели до формирането на крайния извод за недопустимост на площите административният орган не е съобразил времето, в което те са извършени, тъй като за високопланински разположени площи, каквито са процесните пред АС Сливен е характерна и специфика при отглеждането, косенето и прибирането на сеното. Във връзка с последното, от значение е обстоятелството, че при такъв тип терени сенокосът е в по-късен етап от годината, тъй като поради специфичните условия, предвид по голямата надморска височина /различна влажност и температура/ културите узряват по-късно, респективно сенокосът не е по същото време, в което е при равнинно разположените терени. Предходното описано не е съобразено от органа и още веднъж обективира като правилно, постановеното от административния съд решение. От изложените до тук съображения, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС Сливен. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация сторените от него деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие и съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, претендираната от ответника сума е в размер на 240 лв., представляваща хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение