Решение № 158 от 11.3.2024 г. на ВКС по н.д. № 20238002200893/2023 г.

Касационното производство е по реда на чл. 346, т.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпил протест с допълнение към него от прокурор при Софийската апелативна прокуратура срещу присъда № 460001/14.11.2022г., постановена по ВНОХД № 7/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с която е отменена присъда от 06.07.2017г. по НОХД № 481/2014г. на Специализирания наказателен съд в частта, с която Н. Н. Н. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК. Вместо това подсъдимият е признат за невиновен в това в периода от 13.10.1999г. до 17.10.2008г. в гр.Ямбол, без съответно разрешение да е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение – лиценз от БНБ, като предоставял кредити на различни лица срещу задължението да му върнат сумите с лихва, и с тази дейност да е причинил значителни имуществени вреди на И. К., Н. Б., Л. С., Н. Н. и М. А., общо в размер на 87 340лв, както и да е получил значителни неправомерни доходи в размер на същата сума и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК. С протеста са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НК и се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Според прокурора въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, като не е интерпретирал свидетелските показания в съответствие с действителното им съдържание, произволно е отказал да кредитира свидетелски показания в подкрепа на обвинението, пропуснал е да преодолее съществени противоречия в гласните доказателствени средства. Изтъква, че липсата на разрешение е безспорно доказана, и че средствата, които Н. е отдавал в заем са с незаконен произход. Постъпило е писмено становище от повереника на частния обвинител Н. М., с което е заявил, че поддържа протеста. Подсъдимият е депозирал възражение срещу протеста по реда на чл.351, ал.4 от НПК. Изразената в него позиция е, че съдът е направил верен извод за обективна несъставомерност на деянието след законосъобразен анализ на доказателствения материал. В съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура поддържа протеста. Защитникът на подсъдимия прави искане за прекратяване на делото поради изтекла абсолютна давност. Заявява, че подсъдимият не желае да се възползва от възможността по чл.24, ал.2 от НК. Самият подсъдим моли делото да бъде прекратено. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С внесения обвинителен акт срещу Н. Н. са били повдигнати обвинения за четири отделни престъпления. Наред с обвинението, по което е оправдан с атакуваната с настоящия протест присъда, той е бил обвинен и в осъществяването на престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, на престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 от НК и на престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Първоинстанционният съд го е осъдил само по първия пункт от обвинението, а за престъпленията по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1, по чл.214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК го е оправдал. Специализираната прокуратура е протестирала оправдателната част на така постановената присъда единствено по отношение на престъплението по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. С решение № 44 от 27.01.2020г., постановено по ВНОХД № 297/2018г. на Апелативния специализиран наказателен съд присъдата е частично изменена в осъдителната й част, а оправдаването по останалите три пункта на обвинението е потвърдено. По жалба на подсъдимия е извършена касационна проверка на въззивното решение в частта му, касаеща обвинението за престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК. С решение № 156/05.01.2021г. по к.д. № 641/20г., ВКС, І н.о., е отменил решението в обжалваната част и върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд. Повторното второинстанционно производство е приключило с атакуваната присъда. С оглед изложеното процесуално развитие на наказателното производство срещу Н. Н. и съобразно постановеното с ТР № 5/2018г. на ОСНК, първоинстанционната присъда в частта, с която е признат за невиновен и оправдан по обвиненията за престъпления по чл.255, чл.214 и чл.253 от НК е влязла в законна сила. Предмет на настоящото производство е единствено обвинението за престъление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК. По отношение на него е изтекла абсолютната давност, с което правото на държавата за наказателно преследване е погасено. Предвиденото наказание е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба. Срокът на абсолютната давност, изчислен по реда на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК е петнадесет години и започва да тече от датата на довършване на деянието, така, както е посочена в обвинителния акт. В случая обвинението е за престъпление, довършено на 17.10.2008г., следователно, независимо от спирането и прекъсването, наказателното преследване е изключено по давност след 17.10.2023г. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия изрично е заявил, че Н. не желае наказателното производство да продължи, въпреки изтичането на давността, и няма да се възползва от възможността да поиска произнасяне по съществото на делото по реда на чл.24, ал.2 от НПК. Законодателят е предоставил избор, който е изцяло в дискрецията на подсъдимото лице, и след като е направен доброволно и със съзнание за правните последици, съдът следва да приложи императивната разпоредба. При горното, след като прецени, че са налице материалноправните и процесуалноправни предпоставки за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство, на основание чл.354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение