Решение № 502 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 510/2008 г.

Решение № 502 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 510/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. К. П. чрез защитника (адв. Нанков) против решение № 120 от 3.07.2008 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 70/08 г. В жалбата се изтъква касационното основание - явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК, тъй като данните за личността - чистото съдебно минало, възрастта, здравословното състояние, изказаното съжаление и разкаяние, са позволявали изпълнението на лишаването от свобода да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В открито съдебно заседание защитникът поддържа жалбата със същите съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Счита, че не може да се игнорира начина на извършване на престъплението и средствата, които са били употребени - пистолет и нож, причинените увреждания и липсата на проявена от подсъдимия критичност. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 52 от 3.12.2007 г. по н. о. х. д. № 84/07 г. Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия И. К. П. за виновен в това, на 8.11.2006 г. в гр. Л. в качеството на длъжностно лице (пазач - невъоръжена охрана) да е направил опит умишлено да умъртви Н. Ж. Н., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 55 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец обезщетение в размер на десет хиляди лева за неимуществени вреди, в негова тежест е възложил разноските и се е разпоредил с веществените доказателства. С въззивно решение № 120 от 3.07.2008 г. по в. н. о. х. д. № 70/08 г. Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието по чл. 119 вр. чл. 18, ал. 1 НК и е оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение, намалил е наказанието на две години и шест месеца лишаване от свобода и размера на присъденото обезщетение на пет хиляди лева. Жалбата е основателна. Налице са всички предпоставки за приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, защото за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия И. К. П. не се налага ефективно изтърпяване. Въззивният съд е приел, че извършеното престъпление (опит за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана) не разкрива висока степен на обществена опасност. Значими в тази връзка са и установените факти, очертаващи действията на пострадалия, който упорито е проявявал насилие срещу подсъдимия П. Първоначално го удрял в главата, ритал с крака и пристягал дрехата му в областта на шията, а след като подсъдимият побягнал, той успял да го застигне и отново започнал да го души. Съдът внимателно е изследвал личността на дееца и е открил многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - поведението след деянието (незабавно е съобщил в полицията), направеното самопризнание, чистото съдебно минало и изолираният случай в житейския път на подсъдимия, положителните характеристични данни, улесняващото влияние на настъпили промени в личността, свързани с възрастта (над 70-годишен към момента на деянието), влошеното здравословно състояние (наличие на мозъчна атеросклероза, начален дифузен психоорганичен синдром, паркинсонов синдром). Изложените обстоятелства, които характеризират подсъдимия И. К. П. и конкретно извършеното престъпление дават основание да се счете, че липсва необходимост той да бъде отделян от досегашната си среда и реално изолиран от обществото. Целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и с отложено изпълнение на наказанието лишаване от свобода за подходящия срок от пет години. При така изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 3 НПК