Решение № 52 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 762/2011 г.

Решение № 52 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 762/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Министерство на външните работи [населено място], представлявано от министър М., чрез процесуалния представител - юрисконсулт П. против въззивно решение от 9.02.2011 г. по в. гр. д. № 9125/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.05.2010 г. по гр. д. № 6699 по описа за 2010 г. на Районен съд София като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените разноски. С определение № 1220 от 14.11.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, т. 3 от ГПК по поставения въпрос - дали сключването на трудов договор със служител в дипломатическа служба за изпълнение на трудови функции при задграничен мандат /което е винаги за даден срок/ представлява специална хипотеза, дерогираща общите норми на чл. 68 от КТ. В съдебно заседание страните не се явяват. Ответната страна се представлява от процесуален представител, който оспорва подадената жалба и желае въззивния акт да бъде потвърден. Представя писмени бележки. Претендира направените разноски за касационната инстанция. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по поставения въпрос следното: Въпросите за възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията със служителите в дипломатическата служба са уредени в Закона за дипломатическата служба /З./ - съгласно чл. 1, т. 2 от същия. Съгласно чл. 4 - служителите в дипломатическата служба са три категории: 1.дипломатически служители, които са държавни служители с дипломатически ранг, 2. държавни служители без дипломатически ранг и 3. работници и служители по трудово правоотношение. За да осъществява дейността си на дипломатическа служба в чужбина - всеки един от тези служители получава задгранично назначение и се командирова дългосрочно при условия и ред, определени в З./чл. 61, ал. 1/. Съгласно следващата алинея - задграничното назначение е "преназначаване с негово писмено съгласие за определен срок на друга длъжност от единното длъжностно разписание, определена за дългосрочно командироване". Задграничният мандат/срокът, за който служител в дипломатическа служба може да бъде командирован/ е 4 години, с възможност за продължаване - по изключение - за една година /чл. 62/. За да започне служителя да осъществява дейността си освен получаването на задгранично назначение, следва да разполага и с издадена от министъра на външните работи заповед за дългосрочно командироване /чл. 65/. Съответно - дългосрочната командировка на служител се прекратява окончателно от министъра, при изтичане на задграничния мандат /чл. 68/. Така цитираните норми сочат, че - относно започването, осъществяването и прекратяването на изпълнението на трудовите функции за служител в дипломатическа служба при задграничен мандат - са приложими нормите на Закона за дипломатическата служба. Наличието на специална уредба, дерогира прилагането на общата - по КТ и Закона за държания служител, за които е предвидено да се прилагат само за неуредените в Закона за дипломатическата служба въпроси /чл. 5/. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за основателна. По делото не е имало спор по фактите. Ищцата е от третата от гореизброените категории - служители в дипломатическа служба - тези по трудово правоотношение. Трудовото й правоотношение е възникнало въз основа на сключен срочен договор с министъра на външните работи от 19.09.05 г. със срок до 30.09.06 г. на длъжност "технически сътрудник" в дирекция "НАТО и международна сигурност", отдел"Задгранични представителства", сектор"В". С допълнителни споразумения е променян срока на договора - съответно до 30.09.07 г. и 30.09.08 г., като изрично е отбелязано, че той е до посочената дата, но "не по-дълъг от срока на задграничния мандат по чл. 62 от Закона за дипломатическата служба". Със заповед № К-1366 от 19.09.05 г. на министъра е командирована - въз основа на нейна молба - в дипломатическото представителство на Република България в Гърция за изпълнение на функциите "готвач" за периода 30.09.05 г. -30.09.06 г. С последващи заповеди /от 10.05.06 г., от 2.04.07 г. и от 1.08.08 г./ е удължен срока за командироване съответно до 30.09.07 г., до 30.09.08 г. и до 29.09.010 г. Със заповед № К-60 от 19.01.2010 г. на министъра на външните работи й е прекратена командировката, а с процесната заповед № Т-1446 от 19.01.10 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ/поради изтичане на уговорения срок/. При тези данни - въззивния съд е възприел довода на ищцовата страна, че процесния трудов договор не може да се прекрати на посоченото основание п чл. 325, т. 3 от КТ, защото по силата на правилото на чл. 68, ал. 5 от КТ в случая сключеният срочен договор се е превърнал в безсрочен поради липса на основание по чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ. Изрично е посочил, че Законът за дипломатическата служба не дерогира общите норми на чл. 68 от КТ. Настоящият съдебен състав - с оглед дадения отговор на поставения въпрос във връзка, с който е допуснато касационно обжалване - не споделя тези изводи. В случая - съобразно изричната възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Закона за дипломатическата служба - страните изрично са постигнали съгласие - ищцата да изпълнява длъжност, предвидена в единното длъжностно разписание, определена за дългосрочно командироване, като това изпълнение е за определен срок. С изтичането на срока на задграничния мандат - е прекратена дългосрочната командировка на служителя. В тази хипотеза - правомощие на министъра на външните работи е да прекрати и трудовото правоотношение поради изтичането на неговия срок, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. Изложеното налага отмяна на въззивният акт и решаване на въпроса по същество - с отхвърляне на предявените искове/отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обусловя отхвърлянето и на исковете по т. 2 и т. 3/. С оглед направеното искане - в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски, които в случая възлизат на 30 лв. - държавна такса пред ВКС. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение