Решение № 10071 от 9.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавно горско стопанство Върбица, чрез процесуалния представител адв. С. Иванова, срещу решение 17 от 22.02.2022 г., постановено по адм. дело 416/2021 г. по описа на Административен съд Шумен, с доводи за допуснато съществено нарушение на процесуални правила и нарушение на материалния закон, изразяващо се в превратно тълкуване на събраните доказателства по въпроса за наличие на компетентност на административния орган, като се излагат доводи за неправилност поради неизясняване на това, на какво правно основание е станала промяната в предназначението и собствеността, а оттам в хипотезата на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. Иска се отмяната му изцяло. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява. Ответникът Министерство на отбраната, заинтересована страна пред първата инстанция, представляван от Г. Тушева, юрист държавен експерт, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Ответникът Началника на СГКК Шумен, не се явява и не се представлява. Ответникът Североизточно държавно предприятие ДП Шумен, жалбоподател пред първата инстанция, не се явява и не се представлява. В писмено становище, моли да се уважи жалбата и да се отмени решението. Ответникът Регионална дирекция по горите гр. Шумен, заинтересована страна пред първата инстанция, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Шумен е образувано по жалба на Североизточно държавно предприятие /СИДП/ ДП - Шумен, срещу заповед 18-11412/13.10.2021 г. на Началника на СГКК Шумен, с която, на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, е одобрено изменението в кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/ на гр. Върбица, [ЕКАТТЕ], общ. Върбица, одобрена със заповед РД-18-688/13.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, по заявление вх. 01-395888/19.07.2021 г. от Министерство на отбраната С него е поискано изменение на КК и КР на гр. Върбица, състоящо се в нанасяне на границите на недвижим имот, представляващ част от военен район, свързан с отбраната и сигурността на страната, който попада в границите на ПИ с идентификатор 12766.79.79 по КК на гр. Върбица, с правно основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР отстраняване на явна фактическа грешка /ЯФГ/. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, доколкото касае изменение на КККР досежно имот, попадащ в землището на гр.Върбица, област Шумен, при спазване на установената форма, при липса на нарушение на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е и се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя. Приел, въз основа на писмените доказателства и приетата СТЕ, че новите ПИ за нанасяне в КККР, предмет на процесната заповед, попадат в обхвата на ПИ 12766.79.79., който е на територията на община Върбица, област Шумен; че с одобреното изменение от ПИ 12766.79.79 с площ 9 689 218 кв.м. по одобрените КККР на гр. Върбица се образуват и нанасят в КККР два нови имота: ПИ 12766.79.158 с площ 9 685 463 кв.м. с предназначение горска територия, НТП / начин на трайно ползване/ широколистна гора и собственик МЗГАР - Държавно Лесничейство, и ПИ 12766. 79.159 с площ 3754 кв.м. с начин на трайно ползване за друг вид със специално предназначение и ползване и собственик МО; че проектът за изменение на КККР е изработен и представен в предвидения от закона вид и формат от правоспособно лице по кадастъра, в изискуемото по закон съдържание и като такъв е приет от началника на СГКК; че в случая имот ПИ 12766.79.79, е нанесен в одобрената със Заповед РД-18-688/13.03.2018 г. на ИД на АГКК КККР на гр. Върбица по реда на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, т.е. от одобрената по реда на ЗСПЗЗ КВС на землище Върбица; че съгласно обжалваната заповед, на част от заличения с нея ПИ 12766.79.79 с площ 9 689 218 кв.м., се променя предназначението на 3754 кв.м. от горска територия на за друг вид със специално предназначение и ползване идентични с нов имот - ПИ 12766.79.159., като тези 3754 кв.м. не са ид. ч. от ПИ 12766.79.79, тъй като представляват самостоятелен имот с материализирани на място граници - огради, получаващ с оспорваното изменение самостоятелен идентификатор. Приел, че видно от Заповед 148/21.03.1986 год. на Министерство на горите и горската промишленост /МГГП/ и Протокол от 05.05.1986г., са изключени от ДГФ 10 дка залесена горска площ, разположени в землището на гр. Котел, че според текста на този протокол те се намират в землището на с. Медвен, че през 1991 год., във връзка с дейностите по ЗСПЗЗ е извършено идентифициране и документиране на землищните граници и понастоящем, от съпоставката с данните от КККР за двете землища - Върбица и Медвен, в този участък землището на гр. Върбица граничи със землище Медвен, общ. Котел, обл. Сливен, като част от изключените от ДГФ 10 дка попадат в землището на с. Медвен с площ от 2020 кв. м., а останалата част с площ 3754 кв. м., идентични с нов имот 12766.79.159 попадат в землището на гр. Върбица. Съдът извел правни изводи, че началникът на СГКК - Шумен се е произнесъл по заявление, подадено от заинтересованата страна МО, с искане за изменение на КККР в производство по реда на чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР и чл. 53б ал. 5 т. 1 от ЗКИР -изменение на КККР при наличие на констатирана явна фактическа грешка. Че основанието за промяна на предназначението от горска територия в урбанизирана територия на нанесения нов имот ПИ 12766.79.159 е по чл. 8, т. 1 и т. З и чл. 9, ал. 1 от ЗУТ, и в случая е налице обективно несъответствие между отразеното в КК и действителното положение на място към момента на одобряване на КК като такава в първоначалния й вид, тъй като имотът на МО е съществувал на място, но не е бил отразен в КККР, т.е. липсвал. Следователно, налице била допусната ЯФГ по смисъла на & 1 т. 9 от ДР на ЗКИР, обусловила изменението на КККР с оспорената заповед. Съдът обсъдил и се произнесъл по всички възражения на жалбоподателя. Приел, че обжалваната заповед касае изменение на КККР досежно имот, попадащ изцяло в землището на гр.Върбица, съответно е постановена от административен орган с надлежна материална и териториална компетентност, респективно не е налице твърдяната от оспорващия нищожност на заповедта. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно и допустимо. Разгледано по същество е правилно. Касационната инстанция споделя всички изводите на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения административен акт. В процесния случай се касае за производство за изменение на КК и КР, инициирано като такова по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР "явна фактическа грешка" е: 1. несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1; 2. както и несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. В настоящия случай, както в проекта за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице в процедурата по чл. 53б от ЗКИР, така и от приетата СТЕ, е видно, че проектния имот ПИ 12766. 79.159 с площ 3754 кв.м. с начин на трайно ползване за друг вид със специално предназначение и ползване, представлява самостоятелен имот с материализирани на място граници огради, т.е. ЯФГ е допусната в условията на втората хипотеза на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорения административен акт не е немотивиран и съответно това възражение в първоинстанционната жалба е неоснователно . С оглед посоченото в оспорената заповед правно основание - чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР ЯФГ и изискванията на процедурата по чл. 53б от ЗКИР, в заповедта изрично е посочено, че подробните мотиви за издаването ѝ се съдържат в доклада по преписката и това е действително така. Неоснователно е оплакването за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, с което е прието за установено наличието на посоченото в заповедта правно основание. В конкретния случай безспорно се установява, че се касае за явна фактическа грешка, поради ненанасянето в КККР на съществуващ обект. Административния съд се е произнесъл и по възражението в първоинстанционната жалба за нищожност на оспорената заповед, поради липса на компетентност на издателя ѝ, каквото се прави и от касатора. Изложените мотиви, с които е отхвърлил това възражение, се подкрепят от доказателствата по делото и се споделят изцяло от касационната инстанция. В тази връзка, неоснователно е и възражението на касатора за нищожност на процесната заповед, поради липса на териториална компетентност на административен орган, който я издал. Не се споделя и възражението на касатора, че е налице неустановена собственост върху имота, предмет на нанасяне в КККР. То се оборва от сключен между представители на тогавашното Министерство на горите и горската промишленост /МГГП/ и Министерство на народната отбрана /МНО/ Протокол от 05.05.1986г., с който на основание Заповед 148/21.03.1986 год. на МГГП са изключени от ДГФ 10 дка залесена горска площ и са предоставени срещу заплащане от 100000 лева на МНО за строителна площадка. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, решението следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение